160 години от рождението на Тодор Каблешков
Защитникът на българската кауза
Със своя кратък живот, дело и подвиг пламенният апостол на борческа Копривщица остана завинаги в Пантеона на безсмъртните
/ брой: 2
"Той е най-светлата личност, която ни даде въстанието през 1876 г. Други заемат в него по-широко място. Никой не го надмина по силата и безкористието на чувствата, които внесе в революционното дело."
Константин Величков
Жаждата за свобода подтиква българския народ да вдигне въстание и да застане въоръжен с кремъклийки пушки и черешови топчета срещу една огромна империя, разгърнала своята власт на три континента. Свободолюбието през епохата на Възраждането повежда към безпримерен подвиг и саможерва плеяда български младежи. Един от тях е пламенният апостол от борческа Копривщица Тодор Каблешков, който поема пътя на своята Голгота, пренебрегвайки предоставените му възможности за спокоен живот на богат търговец или чиновник.
Тодор Лулчев Каблешков се ражда на 14 януари (нов стил, 1 януари - стар стил) 1851 г. в Копривщица, където по време на дългия петвековен мрак на османското владичество жаждата за свободата не е угасвала. След като загубва жена си, Лулчо Каблешков оставя децата си под надзора и грижите на сестра си Пена, омъжена за копривщенския войвода Дончо Ватаха. От нейните разкази за страшните хайдути-народни закрилници и за родния му вуйчо у малкия Тодор се заражда непримирима омраза към аги, паши и бейове, както и неподкупна любов към поробените българи. Тези разкази разпалват бунтовническата искра у впечатлителния младеж. Когато случайно намира заровено в сеното на бащиния си обор червен копринен плат с извезаните от сърма свещени думи
Къщата на Тодор Каблешков в Копривщица
"Свобода или смърт"
той ги приема като своя съдба. (Това е било знамето, което баща му бил приготвил да развее със своите събратя по хайдушките поляни и гори.)
Любознателният и чувствителен младеж е един от най-добрите ученици на даскал Харитон Груев и неговия известен брат Йоаким Груев. От 1864 до 1867 г. Тодор учи в пловдивското епархийско училище. Там упорито защитава българщината от обидните и присмехулни нападки на гръцки и турски ученици. Поради заболяване през 1867 г. е принуден да прекъсне учението и да се прибере в Копривщица, където създава ученическо дружество "Зора" за просвета и знания и става пръв негов председател. Главната цел на дружеството била да подготвя младежта като необорим и верен защитник на отечеството.
През есента на 1868 г. Тодор Каблешков постъпва в Цариградския френски лицей - едно от престижните училища за времето си. Изучава турски и френски език и заедно с други българчета и един прогресивен френски учител пеят Марсилезата. Известията за Парижката комуна разпалват още повече неговото родолюбие и непоколебимо желание да се отдаде на борбата за освобождение на своя народ и отечество. Силното и въздействащо слово на пристигналия в Копривщица през една студена декемврийска нощ на 1871-а Васил Левски окончателно определя Каблешковия път.
Под прикритието на новосъздаденото по инициатива на Тодор Каблешков кооперативно дружество "Трудолюбие" започва тайната подготовка за въоръжено въстание. Известно време работи на гарата в Одрин, след което е назначен за началник гара в Белово. Запознал се с програмата и устава на БРЦК, решава да напусне службата си като началник гара Белово и се заема с укрепване на революционните комитети в Средногорието и Тракия. Идеята за освобождението не угасва през есента на 1875 г. след злополучния край на въстанието в Старозагорско, Шуменско и Червеноводско-Новоселския край в Русенско.
Неговият неподкупен и кристално чист патриотизъм, наред с вярата в просветата и освободителната мисия на национално-революционното движение, го издигат до равнището на един от най-вдъхновените водачи на въстаниците от паметния април на 1876-а. Създадените и укрепени от него тайни революционни комитети оказват голяма подкрепа в организационната дейност на апостолите Волов и Бенковски от четвърти революционен окръг. "Братя - говорел Каблешков, повдигайки духа на съзаклятниците при обиколките си в селата от Средногорието и Стремската долина, - иде свършекът на турските злодеяния, които нашият народ търпи от пет века насам. Ние не трябва да изпускаме този момент, когато турската империя е загнила и отива към своето опропастяване! Не ни остава друго, освен всички
да си подадем ръка
и да се приготвим за великия празник."
Преуморен от напрегнатата работа и от болестта (туберкулоза), Каблешков е свален на легло. Щом малко закрепне, отново тръгва и навсякъде разпалва в сърцата свещен бунт за народна свобода. В края на 1875-а създава революционен комитет в Пирот, Пирдоп и редица други селища. Посещава София, Самоков и Татар Пазарджик. Укрепва стари революционни комитети. На 13 януари 1876 г. Бенковски посещава Копривщица и излага плана на БРЦК за въстание. Волов и Бенковски виждат в лицето на Каблешков един от най-надеждните водачи и помощници. В началото на февруари 1876-а Волов пристига в Копривщица и предоставя на Каблешков пълномощно да образува революционни комитети като помощник апостол в целия 4-ти революционен окръг. Волов и Каблешков обикалят Клисура, Карлово, Калофер и селата чак до Шипка. За този период от дейността на Каблешков Иван Вазов пише: "Каблешков е една от симпатичните оригинални личности измежду рояка от апостоли, които приготвиха Априлското движение на 1876 г.... Никой поглед не можеше да устои на силата на неговия дух, дето се отразяваше като в огледало буйна и снажна душа, непредполагаема в тая безсилна дребна снага."
Започва трескава подготовка за бунта. Едни подготвят продоволствия, други леят куршуми и набавят оръжие, трети стягат 4-те черешови топчета и 2-те от медни тръби на стари розоварни казани. Жените пекат хляб, шият знамена и униформи за петте сформирани чети от по 100 души. И Копривщица си има своята "княгиня", ушила атлазеното знаме, което въстаниците забиват на конака. Това е учителката Мария Благоева, първата и последна любов на Каблешков. На знамето били извезани свещените слова "Свобода или смърт" и лъв, стъпил върху турския полумесец.
Чорбаджи Лулчовата къща става място за събрания и трескава революционна дейност. Тук копривщенските съзаклятници избират делегати за общото Народно събрание в Оборище. Каблешков не присъства поради влошено здраве.
Активната революциона подготовка не избегнала от погледа на копривщенските чорбаджии, които се ползвали с благоволението на султана. На 10 април 1876 г. те пишат предателско писмо и натоварват турския агент Черньо Керемчикчийски да го занесе в Пловдив и да го предаде на властите. В писмото се съобщава за подготовката на въстанието. В Копривщица пристига кърсердаринът (полицай) Наджиб ага с 10 конни заптиета, за да арестува Каблешков и други изявени водачи. Информиран за решението на Оборище, Каблешков на 20 април 1876 г. взема решение да обяви въстанието.
Следват славните и изпълнени с възторг и величие десет дни на опиянение от свободата. Камбаните бият тържествено и призовавават на бунт. Народът на свободна Копривщица ликува. Над общинския конак се развява бунтовническото знаме. Убити са мюдюринът и няколко заптиета, Наджиб ага е прогонен. Тодор Каблешков пише
историческото Кърваво писмо
до Волов и Бенковски в Панагюрище:
"Братя, вчера пристигна в село Наджиб ага из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало на Оборище като събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме, и убихме мюдюрина и няколко заптиета. Сега като Ви пиша това писмо знамето се развява над конака, пушките гърмят, придружени от ека на църковните камбани, а юнаците се целуват един други по улиците... Ако вие, братя, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище!" Под текста на писмото апостолът начертава кръст с кръвта на мюдюрина.
Революционният военен съвет поема управлението на Копривщица. Душата на всички действия е апостолът Каблешков. Започва трескава подготовка за среща с врага. Бойни групи заемат позиции по всички важни входни постъпи към Копривщица. Каблешков със своите бойни другари замисля да вдигне на въстание българите в Карлово, Сопот и околните села. Радостта на копривщенци не продължава дълго.
Противоборството между черешовите топчета и модерните круповски оръдия, между примитивните кремъклийки, които проливният дъжд прави негодни, и по-съвършените винчестери, завършва с поражение на въстаниците. Каблешков вижда пламъците над Клисура и Старо ново село и взема единствено правилното решение да се оттегли с последвалите го въстаници в Стара планина. Смятал е да се запасят с достатъчно храна за няколко месеца и борбата да продължи до намесата на европейските сили. Но плановете се объркват.
Копривщенските чорбаджии правят контрареволюционна акция и временно арестуват въстаннически водачи, освободени по-късно от Павел Бобеков и Орчо войвода. Четата от 90 души на Каблешков достига до троянските колиби. Болен и изтощен, той помолил да го оставят сам. С него остават още трима души. Вечерта на 7 май те слизат в с. Чифлик да потърсят убежище. Сутринта на едно закътано място в Балкана запалили огън, за да се стоплят, но били издадени. При сражение с турската потеря Каблешков и копривщенският учител Найден поп Стоянов са заловени и подкарани пеш към Троян. Главите на убити техни другари османлиите носят набучени на кол. Пред града дива и озверена тълпа от турци ги посреща с тъпани, зурли, ругатни и камъни.
Пред съдиите в Ловчанския затвор с оковани ръце и крака Каблешков се държи мъжествено и достойно като кристално чист патриот: "Аз обичам народа си и свободата! Ако това е грях, обесете ме!" От обвиняем той се превръща в
обвинител и пророк
Стъписан и смутен, ловешкият каймаканин споделя с приближените си: "Това се казва комита. Представете си, че това разкаже на селяните. С такъв език в огън ще ги вкара." Един полски инженер не сдържа възторга си: "Сега вече българската кауза е защитена. Намери се един достоен човек, който каза всичко в очите."
В Търново Каблешков се държи още по-мъжествено: "Ние въстанахме, за да изявим правото на измъчения български народ. Аз не се надявах с нашето ръждиво и старо оръжие да победим Османската империя, но пролятата кръв, грабежите и безчинствата, извършени от вашия башибозук, ще стане причина европейските народи да ви изгонят от нашата земя."
На път за Пловдив, където го чакала бесилката, през нощта в Габровския конак Каблешков измъква револвера на едно заспало заптие. За да не тържествуват палачите му, се самоубива на 16 юни 1876 г., след като изрича последните си думи: "Прощавайте, мои скъпи другари и братя! Нашата кръв ще обагри пътя на свободата и над измъчената ни родина ще изгрее слънцето на българската правда." Негови съратници разказват: "Не сме виждали друг човек като него, тъй пропит с патриотизъм и самоотверженост. Той беше се преобърнал цял в идея." На другия ден, след застъпничеството на архиерейския наместник пред Селим паша, апостолът на Копривщица е погребан от жителите на Габрово.
Със своя кратък живот, дело и подвиг, отдадени за свободата на своя народ и отечество, авторът на Кървавото писмо Тодор Каблешков остава завинаги в Пантеона на безсмъртните...