Веска Ненчева: Бумащината принизява авторитета на българския учител

Веска НЕНЧЕВА e родена през 1974 г. Завършила е българска филология и медиазнание в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". 12 години е била преподавател по български език и литература в СУ "Христо Проданов" в Карлово. Член е на Съюза на офицерите и сержантите от резерва и запаса. Била е общински съветник два мандата в ОбС Карлово. Народен представител в 44-то НС. Член на комисиите по образование и наука и по политиките за българите в чужбина. 

"Изучаването на здравите ни традиции трябва да е сновополагащо в българското образование"

- Г-жо Ненчева, наскоро синдикати развиха идеята в училищата да има оценки за възпитание и дисциплина. Как обаче ще оценим загубените авторитет и достойнство на учителите?

- Нормите на възпитание и дисциплина са приоритет на възпитанието в семейството. Училищната среда може само да надгражда и доразвива. В училище има правила, с които трябва да се съобразяват ученици, учители, служители и родители. Но е факт, че т.нар. дисциплина в училище все по-трудно се спазва. Това е комплексен проблем на семейството, училището, обществото ни.

Категорична съм, че оценката на учителя се дава от дългогодишната му работа с поколения ученици и конкретни резултати от реализацията на ученици. Всякакъв вид порт фолиа и глупави бумащини само още повече принизяват загубените авторитет и достойнство на българския учител. Колегите от 2-3 години са притиснати да наваксат с изготвянето на цял набор от документи, в които подробно да опишат и документират целодневната си работа с учениците, постигнати резултати, заложени очаквания, курсове за преквалификация, открити уроци, участия в международни, национални, областни, общински състезания, работа с родители и т.н. Заветната папка, в която трябва прилежно да е подредено всичко изброено и още други неща, трябва да бъде прегледана от директора на училището и представител на Обществения съвет, за да се даде оценка на учителя по силата, на която той ще остане на работа, ще получава заплата или ще си тръгне от училище. И тук възниква логичният въпрос: Колко папки могат да бъдат проверени, обстойно разгледани, качествено оценени, за колко време? Ако тази тежка форма на атестиране на учителя не придобие по-човешки, по-нормален вид, с прилагането й определено ще загубим поредната част от достойнството на учителя.

- Напоследък все повече се говори за иновации в образованието, иновативни училища и иновативни учители. Къде да търсим баланса между традиция и иновация?

- Системата на образованието се пропуква упорито. Факт. Ако изконните традиционни принципи и норми не са заложени в образователните програми още в предучилищното образование и неотменно да следват целия образователен процес в средното образование, никакви иновативни мерки няма да направят децата ни устойчиви на новите предизвикателства на света, в който живеем. Балансът трябва да е заложен още в детската градина. Изучаването на здравите български традиции и ценности трябва да е основополагащо в българското образование. 

- В експериментално зайче от години ли превърнаха българското училище?

- В българското образование винаги са се правили експерименти, нововъведения, иновации. Но винаги е имало първо изпробване, експериментални периоди, паралелки, училища. Няма по-брутално налагане на експеримент, който не е пробиран, от въвеждането на Закона за предучилищно и училищно образование (ЗПУО). Системата буквално беше подложена на сътресение ударно. Това повлия на качеството на образователния процес. Това особено тежко се отрази и още се отразява на работата на учителите. Не зная дали е за добро, но учителската гилдия е най-търпеливата и дисциплинирана, може би затова и колегите нямат сили за съпротива срещу наложени изисквания, с които бързат да се справят без да роптаят. 

- Защо Терминал 1 все още е изборът на голяма част от току-що завършилите младежи?

- Човек живее там, където има сигурност, уют, съпричастност, любов. Отдавна държавата не дава сигурност нито на възрастните, нито на младите. В последните години за съжаление не припознаваме тези отношения като стожерни отношения в обществото, отрекохме се с лека ръка, демонстрираме сила, превъзходство. Отнехме си възможността да мислим и работим един за друг. Затова децата ни отиват да търсят сигурност - материална, в далечни земи. Материалната сигурност се набавя бързо и алчно и хищно ги впримчва. И няма да ни ги върне, ако тук нещо не ги зове, тук в родината им, в България.  

- Учителската професия става все по-непривлекателна. Масов глад за учители заплашва цяла България. Защо ги няма "даскалите" от възрожденската епоха, пък и отпреди 1989 г.? 

- Няма да изреждам причините, довели до отлив от учителската професия, няма да споменавам и ужасяващата статистика за това, че в следващите 5 г. губим застрашителен брой педагози в системата. Жалко е, че липсва адекватна държавна политика за справяне с този проблем. Наливането на милиони за преквалификация на специалисти от различни области за получаване на педагогическа правоспособност в рамките на няколко месеца, може временно да "закърпи" проблема, но това не е сериозно от професионална гледна точка и дългосрочно решаване не се предлага. Резонно у младите хора, решили да станат учители, възниква въпросът "Защо да уча 4 или 5 години за учител, след като хората го правят с неколкомесечни курсове?". От години проблемите в образованието се решават на парче. Над 2 мил. лв. миналата година МОН инвестира в шкафче за всяко дете до VІІ клас в училищата за "олекотяване на раниците". Дали от това раниците на децата станаха по-леки, или повече натежаха нечии джобове! И още много тежки въпроси стоят пред образователната ни система, но уви отговорите са все по-трудни. 

Не съм съгласна, че няма даскали с възрожденски дух и присъствие в българското училище. Има ги и не са малко. Но се говори и пише за сензациите, не за тях. Медиен рейтинг държат новините за набита учителка примерно, за унизена учителка, за безсилна учителка. И тук отново се връщаме на комплексния проблем с възпитанието и общественото внушение за неглижиране на труда на учителя. Това е проблем, който се засилва тенденциозно и влияе на нагласите ни към авторитетите в обществото. 

 - Делегираните бюджети са причина за парадокси в редица училища в малките и дори в големите градове - физкултурни салони и мазета се "усвояват" като класни стаи. Няколко класа ползват една стая за занималня... Изгубихме ли качеството заради количеството?

- Въвеждането на делегираните бюджети беше опит да се помогне на системата за навременно и адекватно финансиране, но то даде своите минуси и отклонения. Това налага преосмисляне на формулата на финансиране, защото в общество, в което образованието и здравето на хората са превърнати в стока, ще берем гнилите плодове на сляпото ни желание да бъдем етикетирани като европейци.  

- Как ще оцелее "Храмът на знанието" във века на фейсбук и смартфоните? Родителите или учителите трябва да поведат битката?

- Стремежът на човека да се образова, да се учи е стар, колкото е стар светът. В този смисъл образованието ще оцелее. Но на каква цена? Ние, българите, винаги сме имали усещане за принадлежност към четмото и писмото, към знанието и образованието. Имаме наша азбука, на която пишат и четат милиони хора по света. Българинът от Възраждането е давал мило и драго, за да изучи детето си и е зачитал даскала. Ако това бъде един от акцентите в учебните програми и едно от посланията ни към учениците, вероятността да преодолеем негативните тенденции в образованието и да спечелим "тихата война", която се води през образованието, е голяма. 

Същевременно съвременното поколение ученици борави с лекота в интернет пространството и с лекота присъства в социалните мрежи. В това отношение те могат да бъдат наши учители. Но и тук е важна мярката, важно е да ги научим какво да използват интернет, важен е моралът, защото децата лесно злоупотребяват или се злоупотребява с тях, когато липсват правила.