Социалистическото движение в нова България

Д-р Емилия ЛАЗАРОВА

      Историята и развитието на град Червен бряг са в тясна зависимост от историята и от етапите на изграждане на нова, следосвобожденска България - от нейните възходи и спадове, победи и поражения. Червен бряг е сравнително млад град, чието начало в новата история на България се поставя от прокарването на жп линията София-Варна в края на ХIХ век (което завършва на 1 септември 1899 г.). Само за едно десетилетие обаче гаровото селище се превръща в най-оживения пазарен център на зърнени храни, домашни животни, суровина за коприна и други земеделски произведения за обширен район, който се състои от пет административни околии. Същевременно още в началото на ХХ век осем големи търговски къщи доставят от Средна Европа и Румъния нужния за хинтерланда колониал, манифактура, дървен строителен материал, желязо, машини петрол, минерални масла, соли.
Гаровото селище, което през 1929 г. е обявено за град, всъщност още в началото на ХХ век придобива постепенно в централната си част градски вид и начин на живот - със свой поминък, търговски кантори и банки, с общинска власт, училище, планирани улици и пр. В демографски аспект Червен бряг е интересна смесица от различни професионални, социални, национални, възрастови и други категории население. Не бива да се забравят и взаимоотношенията с бунтовното население (с компактна група бежанци от Македония) на с. Червен бряг (отдалечено само на 3 км от новопостроената жп гара Червен бряг). 
И тук в първото десетилетие на ХХ век се случва това, което става навсякъде при капитализма -

растящото богатство на едни поражда растящата бедност

на други. Работниците, занаятчиите, трудовите хора по силата на законите на капиталистическото развитие естествено се множат и съвсем скоро започват да търсят своята социална, професионална и човешка защита от условията на труд, от алчността на своите работодатели.
А тази потребност би останала мираж, далечна и неосъществена мечта. Така би било, но през 1910 г. социалистическото движение в нова България има

партията на европейците по дух, образование и култура

- Димитър Благоев, Георги Кирков, Гаврил Георгиев, Георги Бакалов, на Христо Кабакчиев, на българските работници, на унизените и оскърбените. Тогава БРСДП (т.с.) вече има почти двадесетгодишна история. Мисията на тези дейци и на тази партия е в синхрон с народните стремежи за европейска интеграция на България, за нейната индустриализация и модернизация, за бърз духовен и икономически просперитет.
Под влияние на синдикалното движение в Плевен още през 1907 г. въжарските работници в Червен бряг се вдигат на стачка срещу нечовешките условия на работа, а през 1908 г. те създават вече и своя синдикална организация. Скоро след това железничарите от гара Червен бряг създават свой синдикат и избират за секретар известния по-късно синдикален и партиен деец Хараламби Стоянов.
По това време в района около Червен бряг няма политическа организация на работниците, която да организира техните борби срещу капитала. Така през 1910 г. на гара Червен бряг се достига до създаването на

първата социалдемократическа група

до началото на организираното социалистическо движение, чиято 100-годишнина се чества т.г. Сред имената на хилядите дейци се открояват необикновени личности с голям национален принос като последователни и верни на идеята и делото държавници, политици, учени, интелектуалци - Ламби Кандев, Хараламби Стоянов, Марко Ненков, Крум Кършовски, Илия Василев, Пеко Таков, Сава Гановски, Мако Даков, Иван Хаджийски и други.
В първите дни на септември 1910 г. в Червен бряг се установява от Плевен като търговски служещ социалисътът от Севлиево Иван Николов Катров. С него е и тетевенецът Александър Тихолов, като и двамата са членове на Плевенската социалдемократическа организация на БРСДП (т.с.). Преместват се на работа в Червен бряг и още на 14 септември 1910 г. създават  първата социалдемократическа група в кафенето на Мишо Кипров, като до тях застават още шест съмишленици.
Новосъздадената партийна организация бързо печели влияние. Още на следващата година нейните членове са начело на първата първомайска манифестация в Червен бряг и в нея участват близо 100 работници. Портретите на Маркс и Енгелс, украсени с червени ленти, тръгват за пръв път по калните улици, предвождани от червено знаме.
След това следват стачки, събрания, митинги, манифестации за осемчасов работен ден, против войните, против Фердинанд. "Работнически вестник" още през първите години има 100 абонати, а при избори кандидатите на тесните социалисти получават все повече гласове. Още през този първи период дейността на партийната организация в Червен бряг е така интензивна, че тя скоро се превръща в организация на целия район.
Успехите  в идейно-политическата и масовата работа, а също и икономическият подем на града, който го превръща и в естествен политически център, определят  решението през 1932 г.

Червен бряг да прерасне в партиен окръг

който обхваща един голям район от Дунава до Стара планина - Луковитска, Белослатинска, Оряховска, Тетевенска околия, а също и Етрополски и Романски район. Червен бряг, който никога не е бил околийски център, тогава става център на партиен окръг, което е и една висока оценка за възможностите и на местните кадри. На учредителната окръжна партийна конференция в околностите на града на 26 юни 1932 г. за секретар на окръжния комитет е избран единодушно любимецът на младежите и трудовите хора в червенобрежкия район Пеко Таков. Няколко месеца по-късно се създава и окръжен комитет на РМС със секретар Димитър Григоров.
В годините на антифашистката борба изключително място заема семейството на Пеко Таков, неговите братя Кръстю, Йордан, Асен, сестра му Гина, която по време на Испанската гражданска война е интербригадистка. В своя дом те създават

народен университет за идеологическа и образователна подготовка

Особено място в историята на лявата идея в с. Червен бряг, в град Червен бряг и в района има и семейството на ветерана на партията дядо Бато Нешков и особено на сина му Васил Батов и дъщеря му Лалка Батова, чийто живот от 30-те години на ХХ в. изцяло е посветен на антифашистката борба, на идеите на това време.
В онези жестоки години участието във въоръжената борба е риск не само за собствения живот, но и за дома, семейството, за близките, това е истински подвиг. Фактите, а и изследванията на мнозина български учени, включително и анализът на въоръжената борба в Червенобрежкия партиен район разкриват, че на този подвиг са готови най-образованите, най-извисените, най-жертвоготовните и смелите и то независимо от социалния им произход, материалното състояние и професията им. Характерна особеност на антифашистката съпротива в България е, че за разлика от много страни в Европа, в нея се преплитат демократичната и комунистическата тенденция поради силното влияние и традиции на левите идеи в страната.
За съжаление всичко това днес е в историята, в спомените ни. Редица изследователи все по-често определят сегашния преход като катастрофа без аналог. А състоянието на Червен бряг в този период е друга тема, и то - съвсем непразнична...