10 Ноември 2024неделя13:49 ч.

ВРЕМЕТО:

В неделя ще остане ветровито, а застудяването ще продължи. Превалявания се очакват главно в Северна България, а над югозападната половина от страната ще има и слънчеви часове. Райони с валежи ще има и в началото на новата седмица. Температурите ще останат без съществена промяна. В неделя ще остане ветровито, а застудяването ще продължи. Превалявания се очакват главно в Северна България, а над югозападната половина от страната ще има и слънчеви часове. Райони с валежи ще има и в началото на новата седмица. Температурите ще останат без съществена промяна.

Европа

Ще има ли европейски пари през 2015 г.

Еврокомисията трябва да вземе мерки срещу забавянето на евросредствата, както и да помогне на държавите членки да се справят с техните проблемите

/ брой: 277

автор:Илияна Йотова

visibility 3107

Ще има ли европейски пари през 2015 г.? Този въпрос звучеше многократно в пленарната сесия в Страсбург. Темата бе включена в дневния ред след парламентарно запитване на Комисията по регионално развитие в ЕП. То съдържаше въпроси за евентуални дати за започването на оперативните програми и какви са основните проблеми на държавите членки. Комисарят по регионално развитие Корина Крецу бе запитана какво ще направи, за да ускори процеса на приемане на оперативните програми. Единствените държави с приет пълен пакет от оперативни програми по кохезионната политика са Дания, Литва и Латвия. Франция има 8 приети оперативни програми, Германия - 6. Броят на приети оперативни програми е неприемлив и това беше акцентът в запитването. Според мен все още има голям шанс Европейската комисия да даде оценки на програмите на държавите членки до края на годината. Приоритетно тя трябва да разгледа и програмите, които имат технически забележки, отстранени от страните. Не е оправдано те да чакат останалите, които Комисията не приема по съдържание. Комисар Крецу е създала специална работна група, за да подпомогне държавите членки с проблеми в усвояването на европарите, но все пак са нужни спешни мерки, за да не се превърне 2014-а в нулева година за еврофондовете от програмния период 2014-2020 г. Ако до края на тази година Комисията преразгледа дадена програма и няма забележки, програмата се смята за "готова за приемане" и парите ще могат да бъдат пренесени към следващата година - забавяне ще има, но не чак толкова сериозно. Програми, които не са готови за приемане, ще трябва да минат през тягостна процедура за препрограмиране - предложение от комисията към съвета и после проект за изменение на бюджета за 2015 г. от комисията към съвета и парламента.
Проблемите от страна на България са много. Правителството е изпратило за оценка ОП "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 и тя има сериозни шансове да получи одобрение. Дотук с добрите новини. Миналата седмица са изпратени по спешност ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура", "Региони в растеж" и "Иновации и конкурентоспособност". "Наука и образование за интелигентен растеж" и "Околна среда" бяха изпратени от властите в София със закъснение, но все пак с шансове за разглеждане от ЕК. За ОП "Добро управление" няма много надежди.
ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура" е сред най-сериозните проблеми за България. Служебният министър по транспорта при Близнашки и сегашен министър на туризма при Борисов Николина Ангелкова тръгна срещу приоритетите на Европейската комисия и премахна от програмата редица жп проекти за сметка на пътни. Така се създаде дисбаланс в разпределението на финансирането, до последно отричан от министъра, и програмата бе отказана от комисията. Магистралите "Хемус", "Струма" и тунелът под Шипка бяха върнати като приоритет, за сметка на пътя София-Видин. Бюджетът на ЕС за транспорт през периода 2014-2020 е ограничен и комисията държи да се финансират по-неотложните проблеми. ЕК смята за свой абсолютен приоритет трансграничните региони. Пътят София-Видин е в много тежко състояние и това сериозно ограничава достъпа до новия мост над Дунав Видин-Калафат. Нещо, което се случва в най-бедния български регион.
ОП "Региони в растеж" също среща много сериозни препятствия. Европейската комисия държи финансирането да се разпределя между по-малък брой градове, за да бъде по-концентрирано използването на средствата. Оперативната програма е включвала 67 града, което Брюксел е сметнал за неприемливо. Властите в София решиха да направят компромисно предложение, при което градовете са разделени на две категории. В първата влизат 38 града, които ще получават по-голямата част от евросредствата, докато останалите по-бедни 29 града ще имат значително по-малко финансиране от ЕС. Аргументът на Брюксел за това парадоксално решение е, че тези 29 града вече получават пари по Програмата за развитие на селските райони.
Многократно подчертах в моето изказване в пленарна зала, че редица страни, сред които и България, не могат да си позволят да компенсират загубените средства от еврофондовете чрез пари от националните си бюджети. Съществува риск от блокиране на малките и средни предприятия, фермерите, общините и инфраструктурните проекти, както и опасността от фалити, което води до огромна загуба на работни места. Препоръчах на комисията да предприеме мерки да оцени до края на годината всички вече депозирани програми и да се съкратят възможно най-много сроковете за препрограмиране. Забавянето на работата по оперативните програми предизвика съмнения в редица държави членки, че това се прави нарочно, за да се спестяват средства на европейския бюджет. Тревожните цифри сочат, че бюджетът ще бъде с дефицит от 31 милиарда евро в края на тази календарна година. Основателни или не, комисията трябва да разсее тези съмнения, защото те се увеличават на фона на решенията за спиране на изплащанията по различни оперативни програми. Предупредих представителите на Европейската комисия в залата, че всичко това поражда евроскептичните нагласи у хората, които не припознават ЕС като партньор. Прогресивният алианс на Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент изрази подкрепа за моята позиция и призова комисията да вземе мерки срещу забавянето, както и да помогне на държавите членки да се справят с техните проблемите. Според Керстин Вестфал от Германия "слагането на друг етикет върху парите не е решението на проблема".

Служители в АЯР на протест за по-високи заплати

автор:Дума

visibility 2606

/ брой: 214

"Лукойл": Не продаваме рафинерията в Бургас

автор:Дума

visibility 2511

/ брой: 214

25 нови влака от "Шкода" пристигат до 2026 г.

автор:Дума

visibility 1481

/ брой: 214

Брюксел разследва "Виза" и "Мастъркард" за таксите

автор:Дума

visibility 2326

/ брой: 214

Управляващата коалиция в Германия се разпадна

автор:Дума

visibility 2466

/ брой: 214

Харис обеща помощ на Тръмп до инаугурацията

автор:Дума

visibility 2553

/ брой: 214

В САЩ разработват план за мир в Украйна

автор:Дума

visibility 2650

/ брой: 214

Накратко

автор:Дума

visibility 2801

/ брой: 214

Пътят на разбитите надежди

автор:Александър Симов

visibility 2238

/ брой: 214

Непредсказуемият Тръмп

visibility 2270

/ брой: 214

БСП е микросвят, отражение на прехода

visibility 2322

/ брой: 214

Агнето сито и вълкът цял

автор:Гарабед Минасян

visibility 1971

/ брой: 214

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ