Съвременна Европа или Дивият запад
/ брой: 88
Има един стар виц за първата брачна нощ на младоженци. По стара традиция сватбарите седели на двора до зори и чакали пушката да гръмне, за да пият блага ракия - демек булката е честна. И като гръмнала пушката, един от сватбарите, който преди бил интимен с момата, се запитал на кого да вярва - на тоя, който гърми, или на себе си.
Може би аналогията не е съвсем правилна, но за този стар анекдот се сетихме тези дни, когато много упорито ни убеждават, че престъпността е намаляла драстично. И го правят не от днес. Добре си спомняме как бе отрязана опашката на гущера, после главата на октопода. Та сега гръбнакът на организираната престъпност бил съвсем пречупен. Заклинанията за преборване на мафията от страна на държавата ни карат да си мислим, че престъпността е нещо безгръбначно и колкото повече му пречупваш гръбнака, толкова повече си пуска пипалата. Уверенията, че бандитите и техните проявления са под контрол, се раздуват правопропорционално на броя на все нови и нови грабежи, показни убийства, обири и прочие. Всекидневие е насред София да пръснат главата на някой, който непременно е с прякор, имаме обири на банки и трезори, а сега въоръжени с автомати обраха и брониран банков автомобил. Има ли още някакъв вид подобно престъпление, което още да не сме изпитали у нас? Та ние на действителността ли да вярваме, или на това, което бълват от телевизора устата на управниците.
И тъй както на нас ни внушават, че престъпността намалява, време е всички да се запитаме къде се намираме - в съвременна демократична Европа или сред беззаконието на Дивия запад. Наслушахме се вече на песнички с текстове от статистиката. Една такава песничка е, че разкриваемостта се повишава. Не е вярно. Друга подобна песничка е за намаления брой на криминалните проявления. И това не е вярно. Защото в общите данни се включват само регистрираните инциденти, по които са заведени следствени дела и дознания или поне има заявителски материал от пострадалите. На всички е ясно, че хората се страхуват да отидат в полицията и да признаят какво грубо посегателство срещу тяхната личност и имоти е извършено. Та нали се вижда ясно, че подземният свят е много по-могъщ от правозащитните и правораздавателните органи.
Днес обикновеният човек вече не се пита, а директно отказва да се доверява на кварталния полицай, на органите и службите на МВР, на самия министър Цветан Цветанов и на премиера Бойко Борисов. Безбройни са примерите, в които полицаи се държат като бандити и мутри, а мутри и бандити се правят на Робин Худ. Простосмъртният гражданин е по средата. Добре би било стоящият безпомощен просто да си гледа сеир, когато атовете се ритат. Само че сеир няма, няма представление, тъкмо обратното - всичко се струпва на главата на простия народец. От едната страна го грабят, бият и убиват, от другата страна му съдират седем кожи за какви ли не плащания. Е, как да не се питаме къде сме?