С поглед към българската книга

Трендафил Василев е роден през 1940 г. в с. Момино, Хасковско. Поет, автор е на девет стихосбирки. Носител е на националните литературни награди "Изворът на Белоногата" (2005 г.), "Александър Паскалев" (2010 г.), "Елин Пелин" (2015 г.) за цялостно творчество. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.
Книгоиздател, ръководил е няколко издателства - Военно издателство, "Иван Вазов", "Български писател". Основател и управител е на издателство "Българска книжница".

- Г-н Василев, как в това разломно и несигурно време оцелява едно издателство?
- С професионализъм, с всекидневен труд, с уважение и лоялност към авторите и поръчителите. Всички, които се обръщат към издателството, очакват книгите им да бъдат произведени при договорените условия: качествено, в срок, в пълен тираж... Работим задълбочено по текста, за да е изряден във всяко отношение и да се избегнат грешки. За художественото и техническото оформление се грижат специалисти. Съгласуваме с авторите и поръчителите всяко издание, преди да види бял свят. Контролираме процеса на всеки етап. Завоювали сме доверие, което се стремим да поддържаме всекидневно.
- "Българска книжница" следва своя линия в издателския процес у нас, кои са предпочитанията на издателството?
- Погледът ни е към българската книга, предимно съвременна художествена литература, както и литературно наследство, история, общество, във всички възможни жанрове: проза, поезия, есеистика, изследвания, документалистика, мемоаристика. От издадените книги почти всички са в програмните направления и жанрове. Държа да отбележа, че близо половината от издадените книги са на членове на Съюза на българските писатели.
- Равносметката?
- За тези петнадесет години от съществуването си издателството е пуснало на книжния пазар 450 заглавия. Продукцията ни е художествено стойностна. Имаме издания с национално значение, издания от известни български автори, издания със засилен читателски интерес. Всяка издадена книга има в една или друга степен обществено значение. Имаме заглавия с по-скромни постижения, особено в художествената литература, от по-млади автори. Но смятам, че това е нормално в многообразието на литературния процес. Издателството страни от литература, която вещае упадък, разрушение, гибел. Не допуснахме нихилистични, сензационни, порнографски заглавия, в които преобладават низките човешки страсти, насилие, кръв, наркотици - с цел комерсиален успех. Не работим с автори, които пренаписват своите биографии, фалшифицират факти от близкото минало и преекспонират съвременни, за да са в "крак със сегашното време". Книгоиздаването сега притежава свобода на избора. Но тя трябва да се съпътства от задължителна отговорност пред националната култура, историята, читателите.
- Кои от известните български писатели издадоха книги в "Българска книжница"?
- В различни жанрове и с марката на издателството излязоха творби от акад. Петър Динеков, Иван Кръстев, Ана Александрова, Борис Крумов, Надя Неделина, Георги Стоянов-Бигор, Николай Христозов, Иван Динков, Евтим Евтимов, Стефан Поптонев, Иван Сарандев, Благовеста Касабова, Анастас Стоянов, Василка Хинкова, Иван Вълов, Григор Чернев, Костадин Златков, Кинка Константинова, Борислав Геронтиев, Петър Василев, Петя Цолов...
- Бихте ли посочили творчески постижения на автори от следващото поколение?
- Поезията на Георги Драмбозов, Романьола Мирославова, Анибал Радичев, Мария В. Николова, Лалка Павлова, Кънчо Великов, Петранка Божкова, Екатерина Данчева, Лина Борджиева, Георги Вълчев... Прозата на Пенка Чернева, Цветко Стеев, Иван Енчев, Георги К. Спасов, Стефан Митев, Татяна Костова, Васил Риков, Милен Г. Спасов... Литературната критика на Никола Иванов, Йордан Нанчев... Някои от гореизброените автори предложиха по няколко книги в издателството, завоюваха по-високи позиции в съвременната българска литература, спечелиха нови читатели и бяха приети за членове на Съюза на българските писатели. Художествени постижения в една или друга степен имат още редица по-млади автори с първи и втори книги. Те дадоха заявка за успешно литературно бъдеще и очаквам имената им да се срещат по-често и по-нашироко.
- Кои книги предизвикаха засилен читателски интерес?
- Това са издания, чиито идеи и съдържание са в крак и тон със съвременни проблеми на обществото ни, автори с ярко присъствие в съвременната българска литература и култура. Ще посоча някои от тях.
В книгата "Размисли върху българската литература и култура", намерена на бюрото след смъртта му, академик Петър Динеков, най-ревностният изследовател на Кирило-Методиевото дело, приканва към по-нататъшно извисяване на славянската и българската писменост, като се акцентира върху приемствеността на Кирило-Методиевите традиции в България и в другите славянски страни. Динеков, един от изследователите на Търновската книжовна школа, отново дава своята авторитетна оценка в днешно време, когато се чуват различни тълкувания на нейната история, основни черти и значение.
"Ръкописът на Димитър Събев Злочести", представен от проф. Венелин Кръстев, един непубликуван документ от първата половина на ХІХ век, разкрива в подробности какъв е бил животът на българите под турско робство. Този автентичен ръкопис свидетелства категорично и безспорно сега, когато се надигат от време на време дебати османско присъствие ли е било или робство.
В своето забележително изследване "Военното разузнаване на България и студената война" авторът - генерал-полковник от запаса Васил Зикулов, дългогодишен началник на военното разузнавателно управление, споделя, че бившите разузнавачи нямат причина да се срамуват от своята дейност, защото са служили предано на България, на нейната отбрана. Те, и всички военнослужещи от Българската народна армия, се гордеят с приноса си. Той изразява увереността, че борбата за последователна демокрация и справедливост не е безсмислена и безперспективна.
"Можем ли да живеем по-дълго" - забележителен труд, плод на дългогодишни задълбочени изследвания върху живота, бита и здравето на българите от проф. д-р Чудомир Мерджанов. В книгата си той прави обстойна характеристика на здравното състояние на народа ни, популяризира превантивната здравна практика от национални традиции и световен опит, подкрепен с богат фактологичен материал от нашата страна. Ще си позволя да цитирам някои факти, цифри и изводи. В страната ни има твърде широка сърдечносъдова смъртност: през 1975 г. - 50% от умиранията, през 2000 г. - 66%, сега още по-висока. Сред починалите от рак всеки четвърти е имал тумор на белия дроб. За периода 1968-1997 г. цирозата на черния дроб се е увеличила петкратно. Нашата страна е в групата с най-високи коефициенти на преждевременна смърт - под 65 години. Комплексно европейско изследване (30 страни) показва, че българските тийнейджъри са на второ-трето място по тютюнопушене, на 12-15-о място по алкохолна консумация. В книгата се прави задълбочен анализ на това "компрометиращо първенство", с неблагоприятни здравни показатели на българите и се налага закономерният извод, че у нас съществува дисбаланс между лечебната и превантивната медицина и че преодоляването му е насъщна наша задача.
Едно от последните издания (октомври 2015 г.) е внушителният том публицистика на Велко Вълканов - "По новите сто стъпки на времето". Сто публикации на известния юрист, общественик, политик и писател по най-актуалните проблеми на обществения ни живот през 2014-2015 г. С познатата си полемична жар Вълканов поставя на вниманието на обществото анализи на парламентарния живот, Конституцията, съдебната власт, обществения морал, портрети на политици. За широката обемност и високи литературни качества на книгата свидетелства без изключение всяко заглавие. Достатъчно е да споменем: "Унизената ни държава", "Опостачването на нацията", "На нашия народ повече от всякога му трябва един български Орбан", "Мажоритарните избори - капан за наивници", "За отговорността на телевизията", "Бламираното правосъдие"... И още, и още... сто отговора на най-животрептящите въпроси на днешното ни общество.
- Какво е според теб бъдещето на българската книга?
- Българската книга е в идейна, естетическа и финансова конкуренция с чуждестранната, която нахлу на българския книжен пазар, донесе свеж въздух, но и много прахоляк. Но аз вярвам, че тя ще надделее в това съперничество. Очаквам сега, когато сме интегрирани в Европа, в по-тесен допир с другите култури, да осъзнаем докрай стойността на националните ни корени, българските културни ценности, да се върнем по-близо до тях, което ще е насърчително и за българската книга.
- Ти си поет, автор на редица стихосбирки, носител на престижни литературни награди. Как съжителства творецът с издателя?
- Личното творчество и книгоиздателската работа се преплитат и допълват взаимно. Стремя се едното да не пречи на другото. В творчеството си следвам правилото: не се насилвай да пишеш стихове, те ще са мъртвородени; не подминавай вдъхновението, сядай над листа в мига, усещанията отлитат бързо. Стремя се да опазя поетичната си чувствителност към човешката съдба и болка. Като издател се стремя да придвижвам задачите всеки ден, да "въртя колелото" постоянно. Хубавото в личната издателска фирма е, че в повечето случаи можеш да избираш кога какво да свършиш.