Реалности и лобизъм за "южните тръби"

Катастрофата в японската АЕЦ "Фукушима"; войната и неясното бъдеще на Либия, чийто газов отрасъл е в колапс; отказът на Германия от ядрената енергетика и решението на Турция да анулира договор за доставката на 6 милиарда куб. м газ от Русия, изведоха на преден план позатихналата информационна война около големите Каспийски инфраструктурни енергийни проекти. В допълнение към това и към поредния остър спор с Украйна за цените и доставките от Русия, неочаквано в края на септември започнаха проверки в европейските офиси на дъщерните и съвместните предприятия на "Газпром". Активизира се лобизмът и информационният сблъсък между Брюксел и Москва около NABUCCOЦ Транскаспийският газопровод, чрез който Европейският съюз ще получи независим от Русия достъп до богатите находища на каспийски газ.
След като на 7 септември започна запълването с технологичен газ на "Северен поток" (магистрален газопровод от Русия за Германия, който минава по дъното на Балтийско море), на 16 септември в Сочи бе подписано споразумението за руско-италианския проект "Южен поток", с което Москва успя да осигури достатъчно представителен състав от акционери като френската ЕDF, германската  BASF/Wintershall и италианската Еni. Брюксел твърди, че няма нищо против "Южен поток", но има за свой приоритет NABUCCO, отчитайки зависимостта от доставките на руски енергоносители - (над 30 процента от потребяванните в Западна Европа газ и суров петрол идват от Русия). Проблемът е, че за проекта, носещ името на операта на Верди, бъдещето остава неясно. За това предупреждава ръководителят на Азербайджанския център за нефтени изследвания Илхам Шабан в интервю за информационната агенция REGNUM. През последната година, напомня той, бяха открити още две големи месторождения на газ в Каспийско море. С тях Азербайджан увеличи запасите си на повече от 500 милиарда куб. м. Това бе добра вест за акционерите в NABUCCO. Но, както казва Шабан, плановете газопроводът да влезе в експлоатация през 2017 г., не могат да бъдат изпълнени. Разработката на новооткритите находища не може да започне веднага поради специфичната технология при добива на газ от дълбоководни месторождения.  Разработката на проекта "Умид" в азербайджански води може да започне през 2021 г., а на неотдавна откритото находище "Абшерон" - не по-рано от 2022 г. Независимо от това, че в тях ще участват гиганти на европейския енергиен сектор като Total, който е и оператор на проекта, а също и Gaz de France SUEZ. Прави впечатление, че "Бритиш петролеум" - основната външна компания в енергийния сектор на Азербайджан и оператор на два от регионалните инфраструктурни проекти - нефтопроводът Баку-Тбилиси-Джейхан и газопроводът Баку-Тбилиси-Ерзурум, не участва в разработката на новооткритите находища.
Съвсем очевидно е, че газовите ресурси на Азербайджан за запълването на NABUCCO са и през следващите десет години ще бъдат недостатъчни. За да стане рентабилен проектът, е необходим газ от Туркменистан. В момента обаче Ашхабад е готов да предостави за нуждите на европейския пазар едва 10 милиарда куб. м, които са недостатъчни, за да се запълни тръбата. При това, твърди Шабан, без да носи отговорност за охраната и сигурността на подводния газопровод. Който също е проблемен, тъй като статутът на Каспийско море все още не е определен. Брюксел дава да се разбере, че може да игнорира позицията на Русия и на Иран при строителството на тръбопровода, разглеждайки Каспийско море като водна площ, чието дъно е в пределите изключително на онази част от него, която се пада на Туркменистан и Азербайджан. Ако се приеме обаче, че то е езеро, за него не важат правилата на международното морско право. Освен това Туркменистан блъфира партньорите си с формулата "една цена за всички". В края на 2009 г. бе открит газопровод с дължина 7 хиляди километра, по който в продължение на 30 години Китай ще получава от Туркменистан годишно по 40 милиарда куб. м от синьото гориво. Пекин е предоставил на Ашхабад значителни кредити на изгодни условия и поради това иска "реципрочност" и "особени отношения", което означава специални цени.  И според някои анализатори е на път "да изцеди целия газ", на който разчита Европа. Освен това туркменистанският газ сигурно ще бъде с по-висока цена поради трудния маршрут на тръбата. Което означава, че няма да бъде осигурено конкурентно ценообразуване. За поведението на Ашхабад бившият германски канцлер Герхард Шрьодер, който оглавява консорциума "Северен поток", казва: "Има интересни хора, които продават едни и същи обеми газ минимум по три пъти на различни клиенти". Особено значение в цялото това надхитряне има и поведението на САЩ, за които Каспийският район е с особено значение - в него са най-големите в света запаси на природен газ. За Вашингтон NABUCCO може да бъде отговор на Китай в битката за ресурсите на Централна Азия. И в същото време инструмент за засилване влиянието върху политическите елити в държавите от района.