Зад кулисите на "новата студена война"

Събитията в света текат бързо или бавно. Главоломно или незабелязано. Едни засягат държава или регион, други са глобални. Но всички те крият в себе си тенденции, явления, процеси на бъдещето. През последния период те създадоха нюанси на студената война, която не може вече да се отрича. Тя е с различен интензитет в различните региони на света. Нейният размах създава предизвикателства в Близкия и Средния изток, Източна Европа и Далечния изток.
Редица анализатори определят сегашния период на влошаване на отношенията между Русия и Запада като "нова студена война". Кое е новото?
По време на предишната студена война напрегнатите моменти се съчетаваха с преговори и постигане на споразумения. Москва и Вашингтон намираха почва за решаване на спорните въпроси. Тя се разрази в условията на биполярен свят. Днес многополярието добива своето очертание. Измененията между двата свята (полюса) не може да не се отразят върху позициите на други държави.
Днес "новата студена война" премина в "гореща" в редица райони на света като Украйна и Близкия изток. Щом оръжията започнат да действат, обстановката се променя, напрежението може да излезе от контрол. Активизирането на НАТО и струпването на въоръжения, провеждането на военни маневри на границата на Русия внасят нов елемент, обстановката става критична. Споразуменията в Минск са крехки и несигурни. Отношенията между САЩ и Русия остават напрегнати. Мина времето, когато те се смятаха нито за приятели, нито за врагове. "Русия и Запада, писа "Форин афеърс", са врагове.
Редица руски коментатори и военни специалисти не скриват своите опасения. Наблюдателят на "Россия сегодня" Ростислав Ишченко се спира на 4 опита на "цветни революции", три успешни в - Украйна и Грузия, и един неуспешен - в Киргизия, но насочени против Русия. "Войната е на прага ни", казва той. Но САЩ, разбира се, нямат намерение да се бият (кестените от огъня трябва да се вадят от други). "Никога досега, твърди Ишченко, от 1945 г. Русия не е била толкова близо до войната, колкото сега."
Свое мнение изразява и началникът на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация ген.-полковник Валерий Герасимов. Западът според него "иска да постави Русия "на мястото" чрез икономически и военно-политически натиск. Изградените в течение на много години механизми за глобална и регионална сигурност днес просто престават да работят."
През 2011 г. командването на началник- щабовете на Въоръжените сили на САЩ обяви своята военна стратегия, която "да предотврати нападение срещу САЩ и техните съюзници, засилвайки международната и регионалната сигурност и готовност да отблъсне агресията." Това те смятат за част от своята "глобална роля". Тази роля, която сами си приписват, те упражниха в Ирак, Афганистан, а сега смятат, че е тяхно право да проявят и в Източна Европа или другаде.
"Днес, писа сп. "Форин полиси", усъвършенстването на въоръженията започва да се превръща в мода на въоръжената надпревара." В източноевропейските членки на НАТО бяха настанени танкове и военновъздушни сили. С тях те смятат да постигнат "част от баланса на силите в своя полза". Командването на пакта обаче иска да прехвърли тежестта и отговорността върху посочените страни във финансово отношение и увеличаване на военния състав.
Но струпването на нови въоръжения на Изток повдига въпроса за евентуално ограничено използване на ядрено оръжие. Въпросът има своя история. В началото на предишната студена война НАТО разположи ядрени мини в Западна Германия срещу мнима агресия на Варшавския договор. По-късно в 5 държави - Белгия, Холандия, Западна Германия, Италия и Турция, бяха настанени около 200 американски ядрени бомби. Днес преговорите между НАТО и Русия за съкращаване на ядреното въоръжаване са прекъснати по вина на Запада. Наистина ли една нова война е неизбежна?
Влиятелни среди на Запад търсят изход от положението. Сп. "Форин афеърс" иска Вашингтон и Москва да се съсредоточат и направят "новата студена война" колкото е възможно "по-кратка и незначителна". Авторът същевременно предлага Украйна да се стреми към създаване на обстановка, при която "може да сътрудничи с Европа и с Русия, а не да избира между двете". Редица анализатори на Запад препоръчват САЩ и техните съюзници да променят своята позиция на конфронтация с конструктивен подход. Сътрудничеството между Запада и Русия ще съдейства за решаване на проблемите на климатичните изменения, международната престъпност, ще насърчи ядреното разоръжаване. Неотдавнашното споразумение по ядрената програма на Иран е нагледен пример за съчетаване на взаимните интереси.
Напрежението между Запада и Русия става в момент, когато неудържимо нараства опасността от югоизток на "Ислямска държава". Необяснимо е как против мюсюлманския екстремизъм стои разделение и враждебност сред християнския свят...
Възлов въпрос за намиране изход от положението не само в Украйна, но и като цяло в Европа, са отношенията между САЩ и Евросъюза. Наложените по взаимно съгласие санкции срещу Русия показват, че ЕС все още не може да се измъкне от диктата на Вашингтон. Но се забелязват и разногласия по редица проблеми. Вашингтон се стреми към военно решение на украинския въпрос, Евросъюзът предпочита дипломатическия подход. Несъгласие съществува и по някои проблеми в НАТО, по енергийните въпроси. За първи път след студената война Европа в лицето на Германия и Франция пое инициативата, без САЩ да търси решение на геополитически проблем като украинския конфликт. Различия възникнаха и по отношение на "Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции" (ТТИП). Някои наблюдатели сочат отношенията на Берлин с Китай, които дават отражение в подхода към Русия.

Влиянието на външни фактори

Отдалечаването на напрежението от Европа зависи и от обстоятелства извън нея. Вашингтон не сваля своя поглед от Изток - предимно Китай. Към 2020 г. Пентагонът смята да разположи в Азиатско-Тихоокеанския регион 60% от своите военновъздушни и военноморски сили. Голяма част от тях са самолети за дълго разстояние и ядрени подводници. Тези изменения в стратегическия план се обясняват с "нарастващата напористост на Китай, за да бъдат защитени предимно Япония, Филипините и Тайван". Военното командване на САЩ се опасява, че китайските въоръжени сили се опитват "да променят регионалния военен баланс". Отбелязва се нарастващият китайски подводен флот. Вашингтон не пропуска да напомня за възможностите на Китай в усъвършенстване на въоръженията.
На състоялата се среща в Калифорния м.г. президентите на Китай - Си Дзинпин, и на САЩ - Барак Обама, положиха усилия да повишат доверието между двете страни. Организирани бяха и форуми на дипломатически и военни представители от двете страни, но недоверието остана да тегне върху взаимоотношенията. Това даде повод на коментатори да смятат за възможен случаен или съзнателен конфликт. Във Вашингтон осъзнават, че настъпилите изменения в икономическата и военнополитическата сфера в региона са резултат на икономическия напредък на Пекин. А това е повишило неговата роля.
Въпреки неравностойните военни разходи между двете страни (по американски оценки - за Китай те са 200 000 млрд. долара, а за САЩ - 600 000 млрд. долара), Пентагонът отбелязва китайските инвестиции в неконвенционалните и космическите въоръжения. В своя разработка "Американо-китайските отношения през ХХI век" Джеймс Стейнбърг и Майкъл О'Хейнлън признават, че докато през студената война между САЩ и Русия са били постигани споразумения за контрол на въоръженията, между САЩ и Китай сега това било невъзможно. И то предимно в неконвенционалните въоръжения. И стоварва вината върху другата страна. "Абсолютна сигурност в Космоса според тях не може да се гарантира." Авторите се примиряват с призива към Вашингтон и Пекин "да предприемат практически стъпки да повишат доверието и намалят рисковете от конфликт". И същевременно уверяват, че "Вашингтон ще защитава своята територия и народ, но и тези на своите формални съюзници и понякога на несъюзните приятели".

Финансово-икономически предизвикателства

Санкциите като оръжие срещу други държави се прилагат от развитите западни държави и особено от САЩ често. Наложени, разширявани и продължавани по техни съображения против Русия, те вече дадоха резултати от двете страни. Използвани в интерес на американските геополитически цели, санкциите нанасят загуби и на страните от Евросъюза. А може би това е една част от замисъла - отслабване на бъдещ конкурент и разделение между ЕС и Русия. Европейските държави започват вече да се осъзнават. Това проличава по споразумението за ТТИП.
Неубедително и пазено в тайна е и готвеното споразумение за "Тихоокеанско партньорство" (ТПП). Вестник "Таймс" публикува неотдавна съобщение за усилията на президента Обама да убеди Конгреса в ползата от сключването на това споразумение със страни от двете страни на Тихия океан. Авторът не скрива, че то е насочено срещу Китай. Подробности по съдържанието му се пазят в строга тайна. Посочва се, че ТПП ще е "основа за преориентиране на външната политика на САЩ, което ще оживи цялата глобална икономика и ще засили сигурността на страните в Азия, страхуващи се от Китай". Въпреки усилията на Вашингтон, за преговори са изразили готовност само 11 страни от Азия и Латинска Америка.
Затова пък в края на юни т.г. представители на 50 държави присъстваха в Пекин за учредяване на Азиатската банка за инвестиции в инфраструктурата (АБИИ) с първоначален капитал от 50 млрд. дол., а на следващия етап още 100 млрд. дол. Документът е подписан от мнозинството азиатски държави, без Япония, и от някои страни от Европа, Латинска Америка и Австралия.
Непосредствено в началото на юли (9 и 10-и) в Уфа се състояха две срещи на върха - на ШОС (Шанхайска организация за сътрудничество) и на БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), обхващащ почти близо 1/3 от територията на света, 1/2 от населението й и 1/4 от световния БВП. Обсъден бе проект за създаване на нов Международен финансов център с резервен фонд от 100 млрд. дол. и Нова банка с начален капитал от 50 млрд. дол., които трябва да променят влиянието на поддържаните от САЩ МВФ и Световна банка. "Превръщането на юана в международна резервна валута, сочи Михаил Делягин в сп. "Геополитика", ще ликвидира хегемонията на САЩ и се очертава като единствен начин със сигурност да се избегне Трета световна война, към която Вашингтон тласка света."
В близко време се предвижда страните-членки да обменят помежду си национална валута. Наблюдателите подчертават значението на Китай и Русия като ядро на групировката с голям икономически и военно-политически потенциал.
През последните години САЩ полагат много усилия да привлекат в своята орбита Индия. Но Делхи не само участва в БРИКС, но е и наблюдател в ШОС. В противовес на усилията на Държавния департамент да използва индийската "карта" срещу Китай американският проф. Робърт Богс пише в сп. "Форин афеър", че Индия "продължава да смята САЩ като суперсила и съперник и се противопоставя на Запада по много икономически проблеми".
Въпросите на "новата студена война" са тясно свързани с наложения от Вашингтон световен ред. Но САЩ не могат сами да решат международни въпроси като климатичните изменения, разпределението на енергоизточниците, растящия брой на населението.
Те не са в състояние сами да се справят със заплахата от джихадисткия натиск, емигрантския поток от Близкия изток и Африка. Техните възможности намаляват. Френския проф. Жан Пиер Ариньон неслучайно твърди: "Сближаването между Русия, Китай и Индия е първата стъпка към нов световен ред."