Време за равносметка
Румънското правителство полага усилия да съживи икономиката на страната
/ брой: 137
Правителството на Социалнолибералния съюз (СЛС) в Румъния се стреми да изведе страната от продължителната политическа криза и прави стъпки към съживяване на икономическото развитие. Това става с поглед към Брюксел и под зоркото око на МВФ. Получените официални данни за финансово-икономическото положение са насърчителни. Ще могат ли обаче те да гарантират бъдещ стабилен ръст?
Гуверньорът на Румънската национална банка Мугур Изареску обяви тези дни, че съществуват всички предпоставки икономическият растеж през тази година да достигне 2 на сто. Това бе потвърдено и от министъра на икономиката Ливиу Войня. Предвижда се освен това БВП да нарасне с 1,6 процента. За първи път от 1989 г. текущата сметка през първите два месеца бележи прираст. Експортът се е увеличил с 8%, а към страните извън ЕС - с 20 на сто. Отбелязан е растеж на промишлената продукция и на потреблението.
Положително изменение бележи и безработицата. Според Националния статистически институт (НСИ) безработицата през април т.г. при трудова възраст от 15 до 64 г. е била 7% срещу 7,4% предишната година. Най-висока тя е била при младите от 15 до 24 г. - 22,7 на сто.
Добри показатели бележи и бюджетният дефицит. За първите два месеца на т.г. той е бил 2,44 млрд. леи при 2,7 млрд. през същия период на миналата година. Положително развитие показва и събираемостта на ДДС и акцизите.
Какво тревожи експертите
Въпреки тези насърчителни симптоми редица икономисти и финансови специалисти гледат скептично на перспективите. Неблагоприятни процеси текат в областта на малкия и средния бизнес. За трите месеца на т.г. броят на неплатежеспособните фирми е бил 4472 при 4414 през същия период на миналата година. В. "Журналул национал" окачестви това явление като "гангрена" на румънската икономика. Задълженията на 10 крупни фирми м.г. възлизат общо на 3 млрд. евро. Ако през т.г. недоборите спаднат с 30%, ще се увеличат възможностите за развитие. Освен това сивата икономика по данни на Еврокомисията е достигнала през м.г. 29,1% (в България тя е 31,9%). Главният недъг е банковата система.
Румънските граждани сега премислят няколко пъти, преди да теглят кредит от банките. Страхът за бъдещето ги принуждава към икономии. Предварителните резултати за 4 кредитни института показват загуби от 2,12 млрд. леи за 2012-а, което е три пъти повече от 2011 година.
Някои анализатори гледат скептично на данните за икономическото развитие, отчитайки продължаващата рецесия в Европейския съюз. Такава слаборазвита страна в рамките на ЕС като Румъния, според тях, трябва да бележи 4-5% растеж, за да догонва развитите държави. Освен това не се знае в коя част на румънската икономика се постига соченият растеж. Става дума не по сектори, а в нейните два големи сегмента, което статистиката не отбелязва. Единият от тях е слабо технологично и финансово развит, със скромни резултати, разчитащ повече на работната сила. Другият представлява чуждестранната икономика в Румъния, поддържана от западноевропейски капитал, контролиращ стратегическите ресори, паричния оборот, банковата система и който не разчита на живата сила. Единствената връзка на чуждестранната икономика с Румъния е потреблението в страната. Статистиката това не отчита и не става ясно кой печели от растежа.
Фондът не спира натиска си
Сериозни проблеми възникват в отношенията с Международния валутен фонд. Спорове се водят по изпълнение на задълженията на местно равнище, по приватизация на крупни компании. Различия съществуват и по либерализирането на цените на газа и електроенергията. Фондът задържа увеличението на потреблението, което засяга икономическото развитие. Министърът на финансите Лучан Кроитору заяви тези дни, че Румъния се нуждае от ново споразумение с МВФ, но не за получаване на кредит, а за решаване на спорните проблеми. На 25 юни е насрочена дискусия с борда на фонда, а през юли се очаква делегация от представители на МВФ в Букурещ.
Поглед към Брюксел
Наскоро румънският премиер Виктор Понта бе на официално посещение в Берлин. По време на преговорите с канцлера Ангела Меркел са били обсъдени въпроси на икономическото сътрудничество и редица международни проблеми. В Румъния вече действат близо 20 000 германски фирми с инвестиции от 20 милиарда евро. Очаква се фирмата "Даймлер" да инвестира 300 млн. евро за производство на автомобилни части за компанията. Засега в Румъния се произвеждат леките автомобили "Дачия" съвместно с "Пежо" и "Форд". Румънското правителство се стреми към привличане на инвестиции в рамките на ЕС от Германия.
Румънският премиер е изразил желание за постигане на стратегическо сътрудничество с Германия, на което Меркел не е възразила, но подчертала спазването на принципите на "правовата държава" и борбата с корупцията.
Виктор Понта е положил усилия да тушира помрачените взаимоотношения, влошили се след критичните забележки към Берлин от страна на румънски политици след отказа на Брюксел да присъедини Румъния към Шенгенското пространство. Той уверил Меркел за стабилизирането на политическата обстановка в Румъния след помирението между него и президента Бъсеску. Редица анализатори смятат сегашното правителство, опиращо се на стабилно парламентарно мнозинство, като подходящо след създадената през 2008 г. политическа нестабилност.
Опозицията засега е безсилна
Съотношението на политическите сили в страната сега потвърждава тази характеристика. Борбата между партиите и политическата нестабилност доведоха до апатия и безразличие на населението. По някои оценки 60% от електората в страната е "глух" към политическия живот.
След миналогодишните избори румънската десница все повече се разпада. Печатът съобщава за бягство на ръководни дейци от опозиционната дясна партия ДЛП (Демократично-либерална партия). Другата дясна партия - Националнолибералната, след създаването на СЛС сътрудничи със социалдемократите. Възникналите напоследък "Народно движение" и "Инициатива либерална Румъния", които искат да запълнят вакуума вдясно, се състоят главно от бивши привърженици на десноцентристки и левоцентристки партии и движения.
При сегашното съотношение на политическите сили анализаторите не очакват сериозна опозиция срещу СЛС на президентските и общоевропейските избори през 2014 година. Освен ако не настъпят промени в самия съюз.