Румъния търси изход от кризата
Проблемите в енергийната система остават на преден план
/ брой: 161
От 1 юли румънското правителство пристъпи към изменение на цените на редица стоки и услуги, увеличение на минималните заплати и доходи. Увеличават се цените на природния газ с 8% за населението и с 3% за недомакински цели. Следващо увеличение се предвижда от 1 октомври с 2% за семейни нужди и с 3% за недомакински цели. Националният център за регламентиране на цените обясни увеличението с промяна на цените от внос и нуждите за задоволяване на потреблението.
Същевременно електроенергията за крайния потребител поевтинява с 1,3 процента. Внасят се изменения в разрешителните за производителите на възобновяема енергия. Следва намаление на цените на роуминг-а в мобилните телефони, които няма да преминават 0,24 евро на минута (без ДДС).
Минималната заплата се увеличава от 750 на 800 леи (1 евро = 4,5 леи). След обезценяване на леята към еврото при предишното десноцентристко правителство ДДС, по споразумение с МВФ, се вдигна от 19 на 24 процента.
Същевременно правителството реши гарантираният минимален доход на месец
да се увеличи с 13 на сто
Съобразно броя на членовете на семейство, нарастват и доходите на семействата.
Печатът посрещна с различни оценки ефекта от обявените изменения. Либерализирането на цените на енергийния пазар продължава вече няколко години. Сегашното поскъпване неизбежно ще се отрази на инфлацията. В какви стойности ще се отразят измененията на инфлационната спирала засега специалистите не могат да предвидят. Ясно е едно, че проблемите в енергийната система ще бъдат винаги на преден план.
Това се вижда и от съобщението за отпадане на проекта за газопровода "Набуко", което сериозно засяга Румъния. Президентът Траян Бъсеску е информирал Европейския съвет, че Румъния ще преоцени своята политика в областта на енергетиката, като има предвид използването на собствени ресурси на шистов газ, без да чака одобрение отвън. Според американски проучвания Румъния има резерви на шистов газ в размер на 1,444 млрд. куб. метра при срок на експлоатация от 100 години.
В своите намерения президентът
не се съобразява с масовите протести
на населението в зоните, където са разположени технологиите за проучване на залежите, нито със заключенията на специалисти от Националната академия на САЩ. Съгласно изследвания на представители на академията в щатите Ню Йорк и Пенсилвания, където се експлоатират залежи от шисти, в питейната вода и кладенците е установена концентрация на метан, етан и пропан на 1 км от сондирането за шистов газ. Последните изследвания са правени през март тази година.
Тази официална информация на американски учени би трябвало да бъде сигнал за тревога в европейските страни, поставили си за цел проучване и експлоатация на шистов газ. Това важи и за България и Румъния, на границата на които се извършват проучвания. Същото се отнася и за Германия и Франция.
Румънският президент се спира и на друга алтернатива за задоволяване на енергийните нужди. Става дума за експлоатацията с модерни технологии на залежи на природен газ в екваторията на Черно море. Отделът за енергия към румънското министерство на икономиката съобщи, че с оглед на енергийната независимост на страната се прави анализ на енергийните източници на национално и регионално ниво. Годишната консумация на природен газ в Румъния възлиза на 14 млрд. куб. метра, които задоволяват 80% с вътрешна продукция. Останалото количество идва от Русия.
В своите изявления по проблема президентът завоалирано изрази разочарованията си от председателя на Европейската комисия Жозе Барозу от съгласието му по проекта "Набуко". Проектът за газопровода "Набуко" предвиждаше снабдяване на Европа с природен газ чрез проводник през Турция, България, Румъния и Унгария до Австрия. Газопроводът ТАП (Trans-Adriatic Pipeline) прави връзка между Турция, Гърция, Албания и Адриатическо море до Италия. Сега България и Румъния могат да разчитат на "Южен поток".
Премиерът Виктор Понта заяви пред журналисти, че няма да коментира изявленията на президента. Но в началото на юни той предприе
посещение в страни от Централна Азия и Китай
Румънският печат отбеляза, че посещението е от "особено икономическо и геополитическо значение". Тази визита Понта направи след срещите му на високо равнище във Франция, Германия и Дания. Бяха обсъдени проблеми на двустранна основа и в рамките на Европейския съюз.
Азиатското турне бе посветено главно на проблемите на енергетиката и инфраструктурата. Визитите и разговорите с ръководителите на Азербайджан, Казахстан и Узбекистан се разглеждат от коментаторите като ново стратегическо направление на румънската външна политика. С оглед засилването на икономическото сътрудничество се набляга на инвестициите и взаимния стокообмен.
Главното внимание бе насочено, разбира се, към посещението в Китай. Поднебесната се смята за
главен икономически партньор на Румъния в Азия
С нея са свързани перспективите в областта на инвестициите, сътрудничеството в 3-4 блока на АЕЦ "Черна вода" и в "Ровинар" и други обекти. Обсъдени са били проекти за пряка въздушна линия Пекин - Букурещ, откриване на филиали на Китайската банка в Букурещ. Румънският премиер предложи двустранните отношения да се издигнат на равнище стратегическо партньорство.
Политическите анализатори оценяват посещението на премиера като стъпка към преодоляване на чувството за неудобство към партньорите от НАТО и Европейския съюз. Като ориентация към полезните за страната азимути.
Това са само част от усилията на Румъния да смекчи финансово-икономическите затруднения със социалнополитически последици. В средата на месеца се очаква посещение в Букурещ на ръководителката на МВФ Кристин Лагард за обсъждане на актуални проблеми на икономическото развитие.
Румънските медии не пропускат да отбележат съществуващите
кризисни моменти в икономиката
Вестник "Журналул национал" предвижда задълбочаване на кризата в близкия период. Главният източник за това той вижда в състоянието на частния сектор. Държавният сектор днес допринася за едва 7% от БВП. Ускорената приватизация доведе до загубата на 4 млн. работни места и бум на емиграцията. "Поради това Румъния си остава слабо развита, с ниска производителност", пише вестникът. Средната заплата възлиза на 380 евро, но обикновеният румънец изразходва главно за храна 32% от заплатата си (при 15% в ЕС).
Правителството предвижда подобряване на финансово-икономическите показатели и на икономическия растеж. Вътрешнополитическата обстановка и съотношението на силите в парламента благоприятстват за постигане на тази цел.
Обичам Румъния! Не искам шистов газ!, пише на плаката на този румънски младеж
Снимка В. "Журналул национал"
Президентът Бъсеску е разочарован от председателя на ЕК Барозу
Снимка В. Адевърул"
Ще се задълбочи ли кризата в северната ни съседка?
Румънският президент Виктор Понта на среща с китайския си колега Ли Къцян
БГНЕС