Нови политически тежнения в Румъния

Столичаните в северната ни съседка са призовани на референдум на 26 юни. Тази форма на сондиране нагласите на избирателите е малко позната досега и още по-малко практикувана за развитие на гражданското общество. Първоначално бяха предложени 7 въпроса, на които трябваше да отговарят запитаните, но след разисквания в Общинския съвет бяха утвърдени два, които по думите на столичния кмет Сорин Опреску са "формулирани тенденциозно". В. "Журналул национал" писа в заглавие "Референдум в интерес на ДЛП" (управляващата Демократическо-либерална партия). За поставените за референдума 2 въпроса, засягащи изменения в административно-териториалната система, в Букурещ, в Общинския съвет, са гласували 26 души, 21 са се противопоставили и 3-ма са се въздържали. По същество спорът бе по кардиналния въпрос - жителите на столицата сами да избират кмета на сектора (района) или да предоставят това на секторните съветници. Мнозинството наложи втория вариант.
В съобщение, предадено по "Аджерпрес", Националнолибералната партия (НЛП) изтъкна, че "административно-териториалната реорганизация не може да бъде резултат на "политическа шмекерия", заобикаляща конституцията и европейските ангажименти на Румъния". В съобщението се посочват редица пропуски в предложението за референдума от финансов характер, несъгласуване с ЕС и др. Разходите за референдума се изчисляват на 1,3 млн. евро. Обвиненията към ДЛП са, че тя иска парите на букурещките граждани да отидат "в ръцете на групите по интереси".
Към възникналия спор за референдума президентът Траян Бъсеску добави ново предложение. В обръщение към двете камари на парламента той предложи да излезе с обръщение в парламента по въпроси на вътрешното положение на 27 юни. Бъсеску изтъква, че ще покани политическите партии на диалог на тема "Ревизия на конституцията и административна реорганизация на страната". В отговор председателят на Социалдемократическата партия Виктор Понта заяви, че въпросът е твърде важен, за да се откаже дискусия по него, за което ще съгласува мнение с националлибералите. Същевременно предупреди, че е съгласен с идеята за реорганизация, но не "от ден до пладне", за което са нужни дискусии, оценки на последиците, консултации с румънците и Еврокомисията.
Ходът на румънския президент не е изненада. Желанието му да иска изменения на конституцията, президентска република и еднокамарен парламент не са от вчера. Форсирането на тези желания се обяснява с няколко причини. Следващата година ще се състоят парламентарни избори и никой не може да каже какви ще са резултатите.
Подкрепата на президента е гарантирана засега от парламента и управляващата ДЛП. Националната конвенция на партията неотдавна завърши с победа на пропрезидентското крило на Емил Бог. Неговият конкурент Василе Блага не може да разцепи партията. "Победеният Блага скърца със зъби и се готви за бунт, писа "Ревиста-22". Има на своя страна доста филиали, но най-вече вярата, че неговото време ще дойде."
Очаква се опозицията да покаже своите възможности не толкова на столичния референдум, колкото на парламентарните избори през 2012 г. и президентските през 2014 г. В началото на годината Социалдемократическата и Националлибералната партия образуваха Социаллиберален съюз като опозиция на ДЛП и правителството. Съюзът излезе със своя икономическа програма, която получи противоречиви отзиви от коментатори и печата. В. "Адевърул" смята, че документът "предвижда десни мерки, обаче социалните принципи на левицата се промъкват като допълнение".
Под рубриката "Стратегически цели" програмата предвижда три основни насоки: създаване на 1 млн. работни места до 2016 г., програма от 100 млрд. евро инвестиции за инфраструктурата до 2020 г. и повишаване на реалните доходи на населението така че брутната средна заплата да достигне 600 евро до 2016 г. Румъния се намира под контрола на МВФ, който отпусна на страната заем от 23 млрд. евро заедно със Световната банка и ЕС. Те диктуват сурови ограничения и изисквания. Това кара експертите да поставят под съмнение реалното изпълнение на обещанията на бъдещото правителство. А то по всяка вероятност ще бъде коалиционно. Периодът на еднопартийните правителства вече отмина.
След острото вътрешнопартийно напрежение на неотдавнашната национална конвенция на ДЛП анализаторите не виждат бъдеще на сегашното правителство на Бок. След парламентарните избори се предвижда като вариант служебно правителство, което ще насрочи извънредни избори. Очаквания има и за коалиционно правителство между социалдемократи и националлиберали, образували СЛС. В него сега се водят преговори за компромисни решения на главните проблеми пред страната. По някои постигнати договорености коментаторите заключават, че "либералите на Крин Антонеску правят крачка вляво". Националлибералите може да приемат искането на социалдемократите за прогресивен подоходен данък, а не за плосък. В програмата обаче присъстват много либерални идеи, между които увеличаване на данъците, развитие на приватизацията и др.
Що се отнася до политическия спектър, в. "Евениментул зилей" публикува резултатите от социологическо проучване, в което отбелязва тежненията в десните партии. Докато 32% от членовете на НЛП са склонни на завой към центъра, в ДЛП са само 14%. "НДП", отбелязва проучването, е сега десноцентристка партия и това е промяна в нейното традиционно позициониране."
Отслабващите позиции на сегашното правителство и на ДЛП, евентуалната бъдеща ляво-дясна коалиция събужда предположенията за възникване на нова дясна политическа партия. Към това тласкат събитията представители на едрия бизнес.