Голата истина

"Всяко пространство, всяка епоха, всяко общество развива своята собствена голота", казва Франсин Барт-Делоази в книгата си "География на голотата" (Gеographie de la nuditе. Еtre nu quelque part). От години хората захвърлят дрехите, за да нахлузят лозунгите и да се облекат в каузите. Събличайки ежедневните пластове, те демаскират собствените си души, отхвърляйки фалшивия свян, дестилиран в слогани като: "С бомби срещу бомбите".
Но голотата акт на провокация ли е или акт на потреблението? Оспорване на социалния ред, безочлив ексхибизионизъм или забавен спектакъл, който се гледа с подозрение заради поразителния си ефект? Политическата й стойност е покваряваща или по-скоро утвърждаваща? При това във време, в което окото отдавна е претръпнало към визуалната стимулация, към излагането на плътта от плакати, улици и реклами. Голото притежава силно оспорима стойност, но и дава допълнителен отзвук, който прехвърля границите на физическото тяло. Дали заради символиката, свързана с него, или заради оголването и уязвимостта, които го приближават до саможертвата и протестни прояви като гладната стачка. А може би това е така, защото голотата все още е табу, дълбоко вкоренено в светското юдеохристиянско общество, в което разчупването му поставя голия в състояние на бунт.
"Голотата кара човек да бъде уязвим по специфичен начин, но при определени обстоятелства и особено силен. Именно поради тази причина това е една толкова популярна форма на политически протест", посочва Филип Кар-Гом, автор на книгата "Кратка история на голотата" (A Brief History of Nakedness). Той смята, че, събличайки се, протестиращите демонстрират едновременно липсата на страх, но и факта, че няма какво да крият.
Голите шествия са познати в различни форми - празнични, религиозни, протестно-идеологически (пацифисти, еколози). От историческа гледна точка те може да са колективни прояви като римските сатурналии или средновековните празници на невинните младенци от Витлеем, когато във Франция непристойната голота била позволена и на духовниците. А също така и индивидуални церемонии като дръзката постъпка на лейди Годайва, която пояздила гола, за да спаси своя град. Но преди разкрепостения дух на 70-те, артистичните антиконформисти, деятелите на контракултурата и хипи движението,  премиерата на протестната голота се случва в началото на XX век.
В канадския хлад на един прекрасен майски ден на 1903 г. духоборите (религиозна секта, зародила са в царска Русия, изповядваща т.нар. духовно християнство) тръгват на своя протестен гол марш. Едва ли Лев Толстой, който самопожертвувателно им дарява хонорара си от "Възкресение", за да се спасят от гоненията в далечна Канада, е подозирал, че те ще дадат такъв християнски пример. Заслугата е по-скоро на радикалната група "Синове на свободата" (или Свободники), които в изблик на анархистичен гняв към материалистическите възгледи на обществото, задължителното образование и всякакви омразни регулации, си правят разходка както майка ги е родила. Под предлог, че човешката кожа е Божие творение, далеч по-съвършено от дрехите - дело на несъвършените човешки ръце, тези натуристи организират доста голи паради. Канадските власти не остават равнодушни към пламенния им ексхибиционизъм и през 1932 г. парламентът криминализира разголването на обществени места. Оттогава над 300 духобори са влезли в аналите на историята и в затвора заради голата си гражданска позиция.
Днес дибидюс дефилират анархисти, активисти, майки, секс работници, а голотата става все по-често използвано изразно средство в прогресивния политически речник, отбелязва Айзък Соуийн в статията си "Голият протест и политиката на персонализъм" (Naked Protest and the Politics of Personalism). Голите протести имат дълга и любопитна история. Въпросът за тяхната ефикасност, а не за ефектния им характер, остава обаче открит. Както и съмнението, че, събличайки дрехите, хората със сигурност привличат вниманието на тълпите и медиите, но фокусът пада върху голотата, а не толкова върху важността на кампанията и отстояваните позиции.

 
Първопроходците в действие


Маршът на духоборите през 1903 г. В началото на XX век те утъпкаха пътеките за недоволните, които не се свенят да се противопоставят на статуквото, както майка ги е родила, и по този начин да наложат идеите си. Въпреки че в Канада този тип обществен нудизъм се наказва с до три години лишаване от свобода, гонитбите между дибидюс манифестантите и канадското правителство продължават до 70-те години на миналия век 

По стъпките на духоборите

Едва ли има достойна кауза, за която боркините за справедливост от украинското движение "Фемен" да не останат по евино облекло. Режимът на водата, корупцията, дискриминацията, правителството, липсата на обществени тоалетни и дори Владимир Путин и Силвио Берлускони са в състояние да ги мобилизират по монокини. И да станат повод да се говори, че превръщат протеста в национален спорт. Храбрите момичета обаче посрещат всички несгоди с голи гърди 

От плът и кръв

Всеки уважаващ себе си пацифист трябва да бъде готов да взриви обществените норми с един дибидюс протест. Може да се поспори обаче, дали голите тела, подредени като думата "мир", въздействат колкото неподправеният ужас от войната на снимката с "Напалмовото момиче" Фан Тхи Ким Фук


"Про" и "анти"


Политически активните и социално ангажирани вегетарианци, защитници на животните и природата, в никакъв случай не са безплътни сили. Разгневят ли се на месоядците или потъпкващите нечии права субекти, са в състояние да проведат един наистина пълнокръвен протест. В резултат графичната страна на техните възражения често смразява кръвта


Те понякога се обличат

Снимки БГНЕС
Голият каубой - Робърт Бърк - е емблема на Голямата ябълка, нещо като ходеща вариация на логото на Милтън Глейзър - една от многото причини да Ню Йорк. Живата атракция, която пее по слипове, реши, че може да използва славата си за по-сериозни цели. Първо се целеше в кметския стол на Ню Йорк, а сега гледа към президентския пост за вота през 2012 г.