Европа се нуждае от нов растеж

Коре Ерхард Янсон е роден през 1949 г. Завършва история през 1977 г. и литература през 1978 г. в Копенхагенския университет. През 1978 г. става лектор в Датската Кралска Военновъздушна Академия, а година по-късно постъпва в Министерството на външните работи на Кралство Дания. Първи секретар в Представителството на Дания в Европейската комисия в Брюксел (1982 г.), а по-късно е и председател на Работната група на ЕК по въпросите на Средна и Източна Европа, СССР и Китай. Бил е министър-съветник в датското посолство във Вашингтон (1995 г.). Работил е и в Департамента по централно- и източноевропейски науки във Вилнюс, Литва. Посланик на Кралство Дания в София от 2007 г. Женен е за посланик Ева Янсон. Има две деца.

"Ако един политик или дипломат не е оптимист по природа, е по-добре да си потърси друга работа"

- Ваше Превъзходителство, след решенията на последния Европейски съвет и дни преди срещата на върха този месец, Европа на колко скорости пое Дания? За много европейци е трудно да предвидят как точно ще изглежда европейското споразумение за фискална дисциплина, договорено в Брюксел, както и какви ще са последствията от него.
- Както знаете, в момента текат преговори по новото международно споразумение. Все още не знаем как ще се нарича то - фискален пакт, договор или споразумение, но всички 27 страни членки участват, защото осъзнават, че имат общи интереси. Надяваме се, че на Европейския съвет през март ще е възможно да се постигне окончателно съгласие относно това споразумение. Ние работим за това. Смятам, че всички работят за това.
- Значи сте оптимист.
- Ако един политик или дипломат не е оптимист по природа, е по-добре да си потърси друга работа.
- ЕС се е променил съществено от последното ви председателство. За разлика от предишния път, когато разширяването беше основният акцент, сега Дания трябва да се фокусира върху няколко различни по обхват и значение въпроса в рамките на един дълъг политически списък. По какво Дания ще съди за успехите на председателството си?
- С всички европейски председателства се случва едно и също нещо - те биват "подчинени" от събитията. Когато започна планирането на датското председателство за първата половина на 2012 г., никой не мислеше, че Европа все още ще е затънала дълбоко в икономическа криза. Мисля, че всички очакваха през 2011 г. Европа отново да е в подем, загърбила кризата. За най-голямо съжаление това не се случи. И точно заради това 27-те страни членки преговарят в момента за новото споразумение. А това означава, че този път датското председателство, както и предишни председателства, е "подчинено" на събитията. Двата основни приоритета на датското председателство са - да отблъснем кризата и да създадем нов икономически растеж в Европа. Защото без икономически растеж никога няма да се измъкнем от кризата. Трябва да направим две неща - да парираме дълговата криза, в която се намират някои европейски държави, и да създадем нов растеж. Но това, според нас, е неизменно свързано със зеления сектор - възобновяема енергия и зелени технологии. Убедени сме, че в тях е бъдещето. Знаем, че цените на енергията, предвид традиционните горива, ще продължават да се покачват. Наясно сме, че ще има стотици милиони благоденстващи хора в Китай и Индия, които ще потребяват все повече енергия. Следователно и цените ще скачат. Затова трябва да се съсредоточим върху зелената енегия и технология. Ще популяризираме тази кауза по време на председателството ни. Ще наблегнем и на модернизацията на единния европейски пазар, който т.г. отбелязва 20 години. Смятаме, че има какво да се подобри в тази насока.
- Кризисните огнища не спират да горят. Новият бюджет на ЕС ще бъде ли адекватна реакция на финансовата криза?
- Със сигурност се надявам да е така и знам, че датското председателство ще работи за това. Разбира се, окончателният резултат зависи от съгласуваното между 27-те страни членки. Дания е категорична, че новият бюджет трябва да е ориентиран към бъдещето. Това ще рече, че той трябва да допринесе за извеждането от кризата. На практика това може да са повече инициативи, които да спомогнат за излизането от кризата. Например кохезионните фондове, повече да се наблегне на научните изследвания, развитието и образованието. Също така и земеделските фондове. Досега един от проблемите с отпускането на средствата за земеделие в страните членки е това, че то спомогна за поскъпването на земеделските земи. А последиците са по-високите цени на месото, млякото, царевицата, пшеницата и др. За това плащаме ние, потребителите. Кой има интерес от земеделски фонд, който оскъпява цените в 27-те страни членки, освен онези, които продават тези земи? Наистина ли това е целта на ЕС, да помага на такива хора да правят още пари?
- Въпросът за присъединяването на България към Шенген е все още на дневен ред. Холандия наложи вето на приемането ни заради липса на напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност. Реалистично ли е приемането ни през март 2012 г., след доклада на ЕК?
- За всички е ясно, че няма законови или технически пречки пред България и Румъния за присъединяването им към Шенген. Но съществуват проблеми от, така да се каже, политическо естество. Особено за една страна. Ясно е, че ако има напредък през март, ще е добре за България и Румъния докладът на Комисията през февруари да е добър. Това ще помогне много в реалния живот, защото, справедливо или не, политиката е реалният живот.
- След официалното признание за краха на мултикултурализма шумните изблици срещу проблемите на имиграцията станаха обичайни и отровни. Страхът е мощно оръжие в ръцете на недобросъвестни политици. Как една изключително толерантна държава като Дания се справя с тлеещите конфликти? Като например скандалът с карикатурите (2005 г.), по-скорошните призиви за въвеждане на шериатски зони в страната и пр.
- Да, това са провокации, но не мисля, че някой в Дания изобщо приема насериозно призивите за шериатски зони. Хората ги приемат с усмивка и казват, че навсякъде има странни птици. Не мисля, че това е сериозен проблем.
- Дания прие амбициозна програма за преминаване изцяло на зелена енергия до 2050 г. Какво бихте посъветвали българите, за които енергийната диверсификация е от изключително значение, на фона на множеството протести срещу добива на шистов газ?
- България е страна с дълга брегова ивица на Черно море. Имате едни от най-високите планини на Балканите. Добре известно е, че имате природни богатства, които са подходящи за добив на вятърна енергия. Друг очевиден избор е слънчевата енергия. Мисля, че България е на около 2200 км на юг от Дания. Ние имаме слънчеви панели. За вас тук трябва да е още по-естествено да имате такива панели. Да не забравяме и биомасата, която е хубав начин да се оползотворят отпадъците. Имате много гори и пасища, които може да използвате.
- Датчаните са сред най-богатите в ЕС. БВП на глава от населението е 127% от средния БВП за ЕС. Датското правителство е сред тези с най-ниска средна възраст и най-голям брой жени в света. 96% от датчаните се чувстват доволни от живота си. Очевидно днес няма нищо гнило в Дания. Кажете ми, каква е вашата тайна?
- За да бъда съвсем откровен и честен, смятам, че тайната е същата като в другите северни страни, както и в Северна Германия и Холандия. Това важи до известна степен и в Естония. Тайната е в нашата протестантско-християнска култура. Не казвам, че ходим на църква всяка неделя. Но имаме характерен трудов дух, вероятно и по-специален морал. А когато ги съчетаем със социалната демокрация, получаваме един вид държава, осигуряваща социални грижи за всички свои граждани, която е многообхващаща. Помня, че докато не стъпих в България, никога не бях се замислял за това, което казахте - за комбинацията между протестантството, калвинизма, лутеранството и социалната държава. Дойдох преди 4,5 години и като всеки новопристигнал посланик проведох срещи с много министри и други отговорни личности. И тогава, едва половин година след като България беше влязла в ЕС, един от тях ми каза, че е много хубаво с всички тези милиарди евро, които започват да идват към страната, и, разбира се, необходимостта България да промени и подобри законите си, с всички тези европейски регулации, които ще помогнат да се модернизира България. Но най-доброто нещо, което ЕС наистина може да направи, е, ако Европа изпрати най-малко 1000 лутерански и калвинистки мисионери в България, защото онова, от което страната наистина се нуждае, освен много пари и ново законодателство, е нов морал и етика. И ако не бях съгласен с това, просто щях да прочета германския социолог Макс Вебер. Защото още преди сто години той е написал, че именно комбинацията от протестанството и социалното благополучие са създали добрите общества в Европа. Може да препоръчате на вашите читатели да започнат да четат трудовете на Макс Вебер.