Най-дългият ден

На 21 юни в 6 часа и 32 минути настъпи  астрономическото лято. Забравих си чадъра. И минах сух по улиците на своето пенсионерско безгрижие в най-дългия ден на годината. Цели петнадесет часа и 19 минути не валя...
И за какво по-напред? Да се оттече водата от лехата с цветята, да събера изпочупените клони от дърветата в градината, да подсуша мазето и приземния етаж, да подсуша леката кола, да наместя плочите по тротоара пред дома ми след ремонта на ремонтите!
Да добавя нови имена в черния списък по чуждия закон "Магнитски", да прочета новите  промени в държавната администрация, в агенциите и комисиите, да чуя пресечните гледни точки на кандидатите за народни представители, които винаги се разминават с моите!?  
Да преизчисля новите четири-пет лева към старата пенсия през юли, дето никак не покриват повишаващите се не с дни, а с часове, цени на всичко, дори на обикновените бисквити "куче марка", пък да се полюбувам на изхарчените авансово милиарди за изтребители на чертеж и за празните язовири! Да препрочета Вазов и Карл Май, както и разказа "Дядо Йоцо гледа"... снимките от спалнята в Бояна!
Е, защо да не послушам и ехото от  поцинкованата кофа, която ме плаши с хаос, ако не гласувам за нея на поредните избори. Ами, то е вярно, защото наистина ще да настанат хаос и безпорядък в сметките на ГЕРБ, ако изпусне властта...
В делничния най-дълъг ден на юни дали стига  времето да чуем отново мнението на Стъки и Гого Дантелата, на Биков и Гърневски, на Деси  Атанасова, на Росен Плевнелиев и Александър Йорданов за нанесените вреди от служебния кабинет и служебните министри? Ще рече човек, че в Министерския съвет са дошли гении - щото иначе няма как за два месеца да нанесат несметни вреди, пък гореспоменатите персони за 12 години да са ни донесли цветя и рози.
А ще стигне ли време да продължим дискусията за химерните шпиони, за подслушването, за очакваните разпити и "репресии" над премиера, който се готви да посрещне отново 9 септември в Банкя и следствието...
И за какво по-напред! Толкова неща са се  натрупали през изминалите тридесет и особено през последните десет-дванадесет години! 15 часа и 19 минути няма да стигнат за всички спомени и преживелици. Ще има още да се колебаем да се ваксинираме или да не се ваксинираме... Да ходим ли още с маски на открито, дори да падне забраната, и дали няма сега пък да ни глобяват, че не сваляме предпазните маски от носа и устата!?
Дали ще остане време поне в края на деня наново да прогнозираме промените, които нямат нищо общо със статуквото, а са в ръцете на Мая и Таня, на Христо Иванов и Атанас Атанасов, на Слави и Мустафа Карадайъ... А последният нищо  чудно да получи покана от "родината" да излети в Космоса. Ако е рекъл Ердоган! Нали Турция ще праща също космонавти!