Можеш ли да висиш от тавана?

Лъжат ли очите? Защо виждаш нещо, което не можеш да докоснеш? А друго сякаш се движи, но всъщност е картина... Вода се разплисква върху теб, но не мокри. Сянката ти остава на стената, а ти можеш да й помахаш за сбогом... Снимка те следи с поглед, където и да отидеш. Ръцете ти произвеждат електричество...

Илюзията не винаги е истинска магия. Понякога светът около нас не е това, което виждаме. Още в древни времена китайци, египтяни и индийци са разкрили част от тайните на оптическата илюзия и са ги използвали за забавление. И не е задължително да си дете, за да се възхитиш и да повярваш... Като Алиса или като Великия Худини.

Преди малко повече от година в София отвори врати Музей на илюзиите. Почти нереален свят, в който светлини и сенки се сливат, картините оживяват, вазите разказват истории, а снимките имат зъби. Музей, в който няма нужда да пазиш тишина, и където всичко може да се пипа и изследва, където децата се превръщат в магьосници. И разбира се - снимките не са забранени, а почти задължителни.

Пред всеки експонат има кратко описание и напътствие как да застанеш или какво да направиш, за да разгадаеш магията. Илюзията те завладява - с помощта на огледала, триизмерни образи, геометрични фигури и фосфоресциращи стени. Малчуганите са в екстаз, а възрастните отново стават деца. И през смях се опитват да докоснат малко прасенце, кацнало върху стъклен куб. Хоп, прокарваш пръст - и образът изчезва. Следва кутия, в която можеш да си пъхнеш главата. И да видиш милион и едно свои отражения. По-нататък е огледалото, в което отраженията променят формата си. Има и картина с дърво. Ако я погледнеш отляво - дървото е посипано със сняг, отидеш ли отдясно - пролет е, дръпни се назад - валят есенни листа...

Следва залата с играчки от миналото. Китайски вази, които децата сами могат да завъртят, и по стените им мигом заиграват циркови артисти. Вътре в друга ваза двойка танцува валс. 

Магическа сфера пък се зарежда с електричество, щом я докоснеш с ръка. Отсреща е стената, от която Айнщайн те наблюдава. Вълк се зъби от снимката, а в следващия момент ти се усмихва.

Има и вода, която тече наобратно. И стена, върху която можеш да оставиш сянката си. Картина, от която се разплисква вода, и стая, където всичко виси от тавана.

Забавно е, поглъща те и искаш да откриваш нови и нови илюзии. Понякога не вярваш как магията всъщност се случва от най-простичките неща. Друг път се връщаш и връщаш назад и пак не успяваш да разгадаеш илюзията. 

Струва си да се види. И от малки, и от големи. Всички посетители са запленени. Бързат да разгадаят или да докоснат следващата мистерия, но търпеливо изчакват реда си. На няколко места в музея има сътрудници, които разказват за експонатите и те насочват какво точно да направиш, за да навлезеш в магията. Дори ти помагат в режисирането на фотосите, за да се запази илюзията и върху снимката.

Най-дълга е опашката пред обърната стая. Където всеки може да ходи по тавана. А най-силен смях се чува от "големия стол". Там всеки може да се почувства и като великан, и като джудже. 

Заслужава си! Та кой не обича гъделичкащото усещане, че магията съществува и че сме част от нея!?

Музеят на илюзиите е част от европейска група музеи, основана в Литва. Разположен на 400 кв. м площ и е разделен на няколко зали: историческа зала с различни картини, зала с оптически илюзии, стая с фосфорен тапет, в която може да се рисува със светлина или да се остави отпечатък на сянката си върху стената, обърната стая. Илюзиите се срещат с научните изобретения и изкуството: физиката и оптиката са представени заедно с мистериозни произведения на изкуството и класически загадки. Има и малък магазин - с играчки, картички и различни предмети, криещи илюзия, която всеки може да отнесе у дома.

Децата до 7 години влизат безплатно. За ученици и пенсионери билетите са намалени. Може да се закупи и семеен пропуск - за двама възрастни с две деца. Заради КОВИД мерките всички влизат с маски, а диспенсери с дезинфектант има на входа и пред всяка зала. Музеят работи всеки ден от 10 до 20 ч.