Медийната враждебност към БСП

    Предстоят парламентарни избори. Трудно е да се каже кога ще бъдат те - възможно е през май идващата година, когато ще се произведат изборите за Европейския парламент, възможно е и по-късно, например през 2017 г., когато изтича мандатът на действащия сега парламент. Във всички случаи изборите ще бъдат тежък сблъсък между различните партии и партийни обединения. Съвършено естествен е следователно интересът към подготвяния нов Изборен кодекс. Той трябва да осигури честни, прозрачни и демократични избори, каквито досега, както мислят някои, не е имало. 
Боя се обаче, че свързаните с бъдещия Изборен кодекс очаквания са прекомерни. Няма такъв закон, който да не може да бъде нарушен. Както почтеният човек е безсилен пред мошеника, така и законът е безсилен пред изправения срещу него враждебен интерес.

Интересът винаги е бил по-силен от правото

    Ако изборите не успеят да изразят действителната воля на избирателите, причините трябва да се търсят съвсем не в Изборния кодекс. В социалната действителност се проявяват   множество други фактори с открито насочено срещу Изборния кодекс действие. Най-мощният съперник на  бюлетината е скрито участващата в изборния процес банкнота (която в повечето случаи е всъщност истинската бюлетина). Може следователно да се каже, че изборите се печелят не толкова с гласовете на избирателите, колкото с инвестираните в тях пари. Нека припомня, че през 2007 г. г-жа Клинтън се отказа от предизборната си борба с Барак Обама, защото не й достигнаха няколко милиона долара, за да я продължи.  
    В избирателния процес парите се проявяват изключително дискретно. Те действат не сами, а предимно чрез изграден от тях мощен пропаганден апарат, способен да осигури изборната победа на всекиго. У нас за съжаление

левите партии не разполагат с такъв апарат

От огромния брой вестници само няколко отстояват еднозначно лявата кауза. Да не говорим пък за телевизиите.
Телевизиите у нас се отнасят с неприкрита враждебност към левите партии и особено към БСП. Няма телевизия, която да е пропуснала възможността да ухапе БСП или нейното ръководство. Телевизионни труженици усърдно събират всякаква насочена срещу БСП социална смет, рециклират я и я изнасят на медийния пазар като добра за продан стока. Затова пък дори в новините няма да чуете почти нищо за положителни действия, предприети от правителството. Всеки ден в една или друга телевизия се явяват различни кандидати за славата - освен закъснели с четвърт век  антикомунисти, още и прясно пръкнали се ренегати от БСП, дълбоко потресени, че не са били номинирани за министри, за депутати или за президент на страната. Дори Българската национална телевизия, загубила самоуважението, допусна до екрана си едно крайно незначително същество, което - за да израсне в собствените си очи, обяви, че Станишев бил наредил да го подслушват (Виждате ли, важен човек съм, подслушват ме!). Удивително е, че и при това изпълнено с враждебност медийно обкръжение БСП успява да запази своето място на първа политическа сила в страната. Очевидно каузата, идеята, историческата предопределеност се оказват  по-силни от конюнктурната злоба.
В отношението на телевизиите към БСП

забелязваме все пак определено степенуване

Особена ненавист към нея манифестира например телевизия "Скат". Какви ли не мръсотии ще чуете от устата на нейните говорители. Преди няколко месеца един от тях, Касабов, си позволи да твърди с тона на човек, който знае всичко от най-достоверно място, че Маркс и Енгелс били... педерасти (!). Изключително неприятно се проявява в тази телевизия и Велизар Енчев - бивш член на БКП, бивш служител на ДС. На този човек измяната е, както изглежда, в кръвта му. До неотдавна пръв приятел на Сидеров, днес той е първият му враг (и защо не, след като онзи не успя да го направи народен представител!). Озлоблението, което този човек изпитва към БСП и нейното ръководство, не познава граници. В своя статия, публикувана във в. "Галерия" (от 4.08.2011 г.), той без сянка от срам оскърби достойнството на стотиците хиляди членове на тази до вчера негова партия: "Сто пъти съм казвал: трябва да си клиничен идиот, за да не употребиш лумпенизирания електорат на БСП, готов и в Ирак да мре, ако му нареди партията". И по-нататък: "Днес БСП е... по същество болшевишко-нацистка формация, манипулираща фанатизирания си електорат, превърнат в послушно стадо". 
Много често в тази телевизия се подвизава дребен социален клошар, именуем Антон Тодоров, който усърдно се рови из документите на миналото. Измъкнал оттам някоя мърша, той бърза да я подхвърли на гладните именно за мърша политически хиени. Клошарчето яростно громи някои хора от ДС, защитавали националните интереси на България, без това обаче да му пречи да има подчертано нежно отношение към други представители на същата тази ДС (като  например Г. Коритаров, К. Кеворкян и споменатия по-горе В. Енчев). И сред хората от ДС то явно успява да намери сродни души.
    Особено

внимание заслужава частната телевизия bTV

и по-специално нейното предаване "Лице в лице". И тя е като другите, но все пак не съвсем. Водещите в това предаване - Цветанка Ризова и Димитър Цонев, съществено се различават например от своите "колеги" в "Скат". Тяхната лична и обща култура не им позволява да паднат до равнището на Велизар Енчев, но и те последователно се придържат към една ясно очертана анти-БСП линия на поведение. Това проличава най-напред чрез поканените за разговор лица - в повечето случаи хора, които възторжено проявяват своя антикомунизъм. Дадох си труда да направя преглед на излъчените в периода от 25 ноември до 3 декември т.г. предавания на "Лице в лице". Това са общо 20 предавания, в които са участвали 35 души. Между тези 35 души бяха световно неизвестният политик Радан Кънев, моралният колос Яни Янев, изровеният от пясъците на Катар Трайчо Трайков, вдъхновеният творец на писоарната поезия Андрей Слабаков, пламенният патриот Волен Сидеров, националният борец за трезвеност Вежди Рашидов и още редица други високо изкласили личности. Добри хора, хубави антикомунисти, истинска гордост на нацията. И

от всичките 35 участници само двама бяха представители на БСП

- Драгомир Стойнев и Димчо Михалевски. От определена гледна точка добро, дори много добро съотношение.
    Както разбираме, двамата водещи на "Лице в лице" трудно скриват своите политически пристрастия. Това важи преди всичко за г-жа Цветанка Ризова. Тя, милата, не пропуска възможността да постави на своя събеседник някакъв въпрос за онова, което е ставало някога, по "времето на комунизма", така, че онзи, за да оправдае очакванията й, да няма как да не каже колко лошо е било тогава - половината българи били избити от Народния съд, а другата половина - изпратена в лагерите. Със своя безпомощен антикомунизъм г-жа Ризова, ще призная, ми става дори малко симпатична.
    Накрая ще си позволя да задържа вниманието ви и върху предаването "Каква "пролет" ще донесе "есента" на разделението?", в което участваха двама учени-политолози и един млад писател. Това на пръв поглед интересно сякаш предаване бе в действителност прекалено скучно, защото бе изградено върху мъртви истини. Да, вярно е, казаха учените, намалял е броят на участващите в протестите, но затова пък е нараснал интензитетът на протестите (!). А младият писател, ловко направляван от г-жа Ризова, поясни, че останалите в протеста млади хора, колкото и малко да са, дори и да са само пет човека, представляват интересите на цели 500 хиляди (!). Хубаво е младият човек да бъде оптимист. Но с оптимизма в политиката трябва да бъдем повече от предпазливи. Иначе ще се окажем в положението на някои от героите на Грибоедовата "От ума си тегли". Да припомня една от сцените:
Репетилов: Э! Брось! Кто нынче спит? Ну полно, без прелюдий.
Решись, а мы!... у нас... решительные люди,
Горячих дюжина голов!
Кричим - подумаешь, что сотни голосов!...
Чацкий: Да из чего беснуетесь вы столько?
Репетилов: Шумим, братец, шумим!
Чацкий: Шумите вы? и только?
И така, приятели, шумете, но не забравяйте, че от шума полза няма. Вреда обаче във всички случаи ще има - най-малкото за ушите.