Краткото боледуване през прехода

Писателят полк. Георги Георгиев напусна земния свят. Оскъдното съобщение не даваше истинския отговор за причините и болките на човека, чието име веднага извиква в ума почти изчезващите вече понятия патриотизъм, родолюбие, човещина, всеотдайност, национална гордост. Да, тези думи ме навестиха, след като прочетох новината за кончината на писателя, отдал 40 години от живота си на армията и оставил десетки заглавия документална и художествена проза, сборници, антологии, почетен гражданин на Шипка, Казанлък, Катунец, Угърчин.

А краткото боледуване на полк. Георгиев включваше още няколко неизлечими болести по време на прехода и българската демокрация. Краткото боледуване беше събирателен образ на преживяното през последните 30 години на надежди, очаквания и разочарования от промените, които не ни направиха по-добри, по-състрадателни, по-човечни.

Как се преживява затварянето на фабриката за илюзии и обявяването за престъпно на времето, в което си творил, изграждал, строил и съзиждал! Та какво престъпление е извършил честният български воин и офицер, работил като журналист и зам.-главен редактор на вестник "Народна армия", началник на Военното издателство, оставил хиляди страници, в които са запечатани истории, подвизи, съдби на хайдути, патриоти, национални герои!?

Краткото боледуване не включва ли факта, че сега у нас всеки трети живее зле, а над два милиона и половина българи напуснаха страната ни, никога няма да се върнат по родните си места и само носталгията по родината ще им бъде спътница в живота! 

Мутренският модел в управлението на държавата не е ли също причина за краткото боледуване? Рухването на мечтите от миналия век, подмяната на духовните ценности, проблемите в здравеопазването, образованието, културата, социалната политика, отсъствието на каквато и да е икономика са основен принос за кратката диагноза на болестта ни.

Ето само част от заглавията на книгите на полк. Георги Георгиев: "Живот на косъм", "За хайдут Пеньо песни се пеят", "Войникът в мир", "Шипчевци", "Дарования", "Сред светци и ангели", "Шипченски мотиви", антологията "Военна проза", "И това е любов"...

В последните пет години читалището в град Шипка дава ежегодни награди за епична поезия, а инициатор е почетният гражданин полковник Георгиев. Той самият е носител на "Златно перо" на СБЖ, на грамота за принос в българската литература на Съюза на българските писатели, на наградата на МНО, на наградата "Николай Хайтов". 

Негови постоянни герои и сюжети са български будители, възрожденци, родолюбци, учители, художници, военни. Не пропускаше литуратурна проява, премиера на книга, културна дискусия. По време на извънредното положение и карантината временно отсъстваше от подобни събития, но те тогава бяха или по-малко, или вървяха онлайн. Изглежда точно този период съвпада с диагнозата "кратко боледуване", която бих допълнил така: След кратко боледуване и продължително родолюбие, патриотично присъствие, а най-вече човеколюбие ни напусна един голям българин - полковник Георги Георгиев. Светъл да е пътят му към звездите. При нас остават книгите му и споменът за техния автор с пагони.