11 Ноември 2024понеделник12:36 ч.

ВРЕМЕТО:

В понеделник над Северна и Източна България ще преобладава облачно време, на места с валежи, главно от дъжд, докато над Югозападната ще има повече слънце. Във вторник облачността ще се разкъсва и намалява, а валежите постепенно ще спират, но в сряда на места отново ще превали, главно в западната половина от страната. В понеделник над Северна и Източна България ще преобладава облачно време, на места с валежи, главно от дъжд, докато над Югозападната ще има повече слънце. Във вторник облачността ще се разкъсва и намалява, а валежите постепенно ще спират, но в сряда на места отново ще превали, главно в западната половина от страната.

Кой уби майор Томпсън

66 години от екзекуцията на британския офицер антифашист в България

/ брой: 141

автор:Радко Ханджиев

visibility 6585

През юни 1944 г. британският офицер за свръзка с българските партизани Франк Томпсън, заедно със заловените му другари, са осъдени набързо от импровизиран съд в с. Литаково и екзекутирани. Свидетели разказват, че до последния си миг те се държат геройски и загиват с партизанския лозунг на уста "Смърт на фашизма!"
Кой в действителност уби майор Томпсън? В продължение на десетилетия обстоятелствата около смъртта не дават покой на по-малкия брат на Франк - проф. Едуард Томпсън. Фактът, че Франк е бил екзекутиран от български наказателен взвод, не разкрива цялата истина. Според законите на войната той трябвало да бъде третиран като военнопленник, доколкото България и Великобритания са в състояние на война от 1941 г. По време на първото си посещение в България през 1947 г. Едуард Томпсън се запознава на място с обстановката, разпитва очевидци, бойни другари на Франк. По-късно продължава изследователските си дирения в архивните масиви на Форейн офис, на Военното министерство, на британските специални служби. Оказва се, че много от фондовете, отнасящи се до специалните операции на Балканите, са основно прочистени, а "чувствителни доказателства са били унищожени...", казва историкът Едуард П. Томпсън (1924-1993), активен участник в антивоенното движение.
Документите, които намира, му дават възможност да интерпретира случая през призмата на големи политически въпроси на своето време, които навеждат на извод за ранно начало на студената война. През 1981 г. проф. Томпсън представя своите бележки пред студенти и преподаватели от Станфордския университет, издадени след смъртта му в монографията "Отвъд границата: България 1944 г. - политиката на една провалена мисия". 

***
Мисията на Франк Томпсън съвпада с настъпилите радикални промени по бойните полета на Втората световна война. След битката при Курск става очевиден крахът на Хитлеровия вермахт. През 1943 г. фашистка Италия капитулира пред офанзивата на съюзниците. Значителна част от оръжието на италианския корпус на Балканите попада в ръцете на югославските и албанските партизани. Партизанските части са в състояние да ангажират все по-голям брой германски дивизии. В Лондон оценяват новосъздадената обстановка. Решението е за дезавуиране на Дража Михайлович и за решителен обрат в подкрепа на партизаните. През декември 1943 г. в Техеран Чърчил, Рузвелт и Сталин се договарят българската съпротива да се подпомага от англичаните.
Британска мисия под командването на майор Дейвис е спусната в Албания и за три месеца тя успява да се добере до Църна трава, където на 4 януари 1944 г. се среща с представителите на Главния щаб на българските партизани Владо Тричков и Делчо Симов. След няколко неуспешни опита през нощта на 25 януари 1944 г. английски самолети успяват да хвърлят оръжие и продоволствия в района на Добро поле. Същата нощ се спуска и втора английска мисия начело с Франк Томпсън.
В докладите си до SOE (управление за специални операции - УСО) в Кайро Томпсън съобщава за подготовката на партизанска офанзива в района на Кюстендил. Целта е да се отвоюва свободна територия, а българските окупационни сили да се оттеглят от Сърбия. Франк изтъква, че в България все още няма свободна територия, макар в някои райони на Средна гора и Трънско "по-голямата част от населението симпатизира на партизаните". Сочи и причините за това: страната е съюзник на нацистка Германия, армията й не се бие по фронтовете, а изпълнява полицейски функции в окупираните територии. Партизанското движение воюва не срещу окупатори, а срещу собствената си власт при изключително трудни условия.  Във всеки доклад Томпсън настоява за доставки на оръжие и продоволствие, за подпомагане на партизаните. Според проф. Томпсън на докладите не е отговаряно.
На 10 и 11 май най-после от небето се пускат английски контейнери. Въоръжена с английското оръжие, Втора партизанска бригада навлиза на 17 май на българска територия. В ожесточени сражения с многочислени армейски части и полиция част от партизаните са избити. Групата, в която e и Томпсън, успява да се укрие до с. Елешница, но на 31 май e заловенa. Пленниците са закарани в с. Горни Богров. Там виждат набучени главите на убитите партизани. Населението е доведено в двора на училището, където пленниците са изкарани. Властта провокира враждебни реакции, но отделни селяни дори демонстрират симпатии, като дават храна на пленените. Двете жени, една от които е Йорданка, са отделени за специален разпит.

Писъците им се чуват

през цялата нощ. Два дни по-късно в с. Литаково срещу партизанските командири и Томпсън се провежда процес в читалището, начело на който е полк. Манов. Отвън са телата на убити партизани. Достойното държане на снажния англичанин и фактът, че говори български, дълбоко впечатлява местното население. Томпсън не крие комунистическите си убеждения и солидарността си с партизаните. Процесът приключва бързо, а пленниците са отведени на една скала до селото, където са екзекутирани. Погребани са набързо в общ гроб.

***
В английските архиви проф. Томпсън се натъква на интересни разкрития. На 24 февруари 1944 г. британският щаб издава директива до силите в Близкия изток: "За Сила 133 (британско подразделение за диверсии и саботажи на SOE) - относно операциите на SOE и OSS (предшественик на ЦРУ на САЩ) в България: задачата е да се поощрява и насърчава партизанската съпротива с максимално възможна подкрепа."
Съгласно директивата партизаните трябва да съдействат за създаване на вътрешни безредици, които да принудят властта да изтегли дивизии от окупираните територии и това да доведе "до събаряне на властта чрез революционни действия". На българските партизани са обещани оръжейни доставки. Директивата е подписана от ген. Уилсън - върховен главнокомандващ британските части в Близкия изток.
Оказва се обаче, че становището на Форейн офис и на съветниците по проблемите на Близкия изток, включително това на лорд Мойн (британски министър за Близкия изток), е друго. Както и на централата на SOE в Лондон. Влияе това, че са започнали сондажи от и към българското правителство за примирие и във Форейн офис преценяват, че се е появила възможност правителството и армията да се откъснат от Оста "като едно цяло". В началото на март 1944 г. ген. Уилсън получава меморандум, в който се поставя под въпрос позицията му, защото "може да не съдействат за резултат".
 "При тези обстоятелства не е в наш интерес да сваляме правителство, което иска да преговаря, нито пък да затрудняваме усилията му да се противопостави на германска окупация... Надяваме се българското отцепване от Германия да мине без революция, като Отечественият фронт се включи повече като инструмент за натиск срещу сегашното правителство, отколкото като страна, с която някога ще водим преговори... ".
Новата британска линия иска да използва партизаните като "инструмент за натиск". В последващите меморандуми Форейн офис изрично подчертава:

"България трябва да бъде завоювана

не освободена!"
Очевидно, англичаните не желаят да имат работа с едно демократично българско правителство, което ще дойде на власт в резултат на антифашистка съпротива. На 21 април 1944г. Върховното съюзническо командване в Алжир (SAC) разпорежда балканските операции да се поставят "на изчакване". Директивата от февруари за подпомагане на българската съпротива на практика е отменена.
На 13 април 1944 г. британският премиер отбелязва в паметна записка: "Да прочистим всички наши секретни служби от комунисти, защото знаем, че не са предани на нас и на нашата кауза..."
В меморандум до Идън от 4 май 1944 г. Чърчил подчертава: "От първостепенно значение е да погледнем в лицето грубите факти в Италия, Румъния, България, Югославия и преди всичко в Гърция... Ще се примирим ли с комунизацията на Балканите и вероятно на Италия..." Във всичките тези страни Чърчил вижда "комунистическо влияние и агресия". При тази промяна на политическата линия британската мисия в България се оказва в неблагоприятно положение. Никой не я уведомява за новия курс. Още по неблагоприятно е обстоятелството, че след смъртта на майор Дейвис командир на мисията се оказва комунист. По такъв начин, още преди да напусне Кална на 12 май, британската мисия вече е дезавуирана от своя щаб.
В повечето западни историографии сър Уинстън Чърчил е аплодиран за неговия обрат. Но дори да се съгласим с британския премиер, че Русия се стреми към овладяване на Югоизточна Европа, това не означава да се приемат неговите заключения за защита на западните интереси и тесен съюз с управляващите и умерени класи, опонира проф. Томпсън.
Всъщност колко "умерени" са били тези класи в България? Колко умерено е било тяхното правителство? Донесенията на OSS съдържат данни за жестокостите на българските власти срещу заловените партизани. Как може да се приемат за "умерени" онези, които изнасилват Йорданка, преди да я убият? Които практикуват отвратителни мъчения, преди да убият жертвите си? Които набучват на кол главите на екзекутираните? Които се прочуват с нечувани жестокости срещу цивилното население в окупираните части на Сърбия и (Западна) Тракия?
Основното внушение в тези историографии е, че някак си било "нечестно" партизаните на Балканите и в Италия "да се възползват от войната", за да извършат революционни промени в статута на собствеността и държавната организация на своите страни.
В британските архиви са налице свидетелства, че от март до юни 1944 г., по време на контактите със западните съюзници в Анкара, българската власт е поискала в замяна на откъсването си от Оста, Западът да

спре подкрепата си за партизаните


Времето, когато Франк Томпсън е заловен и  екзекутиран, е значително. Решението за неговата екзекуция не е взето от местния полицейски началник. Нещо повече, на 1 юни 1944 г. на власт идва Иван Багрянов. В тази точка на войната изглежда немислимо за властта да нареди екзекуция на британски офицер без външен знак.
Британските мисии, спуснати на Балканите по време на войната, трябвало да осъществяват набелязаната от SOE първоначална стратегия за дестабилизиране на контролираните от Оста територии в Югоизточна Европа. Но в момента, когато Франк пристига при българските партизани, британската политика се променя диаметрално. Мисията на Франк е станала излишна, преди да е започнала. Той става неудобен за британското правителство, което, "с разбито сърце", решава да се отърве от комуниста-офицер и потенциалните си размирници. Според така изложената теза на проф. Томпсън брат му - майор Франк Томпсън - се оказва не толкова жертва на борбата срещу фашизма, колкото ранна жертва на студената война.

БСП предлага Наталия Киселова за шеф на НС

автор:Дума

visibility 1

/ брой: 215

Прокуратурата разследва безредиците пред Народния театър

автор:Дума

visibility 8

/ брой: 215

Катуница на протест заради тлеещо депо

автор:Дума

visibility 7

/ брой: 215

Журналист от "Дума" със "Златно перо"

автор:Дума

visibility 8

/ брой: 215

Качеството на водата се влошава

автор:Дума

visibility 7

/ брой: 215

Русия обединява най-големите си петролни компании

автор:Дума

visibility 6

/ брой: 215

Рекорден интерес към търг на "Булгаргаз"

автор:Дума

visibility 6

/ брой: 215

Държавата иска повече права върху "ЛУКойл Нефтохим"

автор:Дума

visibility 5

/ брой: 215

1500 са руските загуби на ден в Украйна

автор:Дума

visibility 5

/ брой: 215

СИРИЗА се разцепи

автор:Дума

visibility 5

/ брой: 215

Арестуваха турски журналист за огласена новина

автор:Дума

visibility 6

/ брой: 215

Накратко

автор:Дума

visibility 6

/ брой: 215

Ако няма разум

автор:Ина Михайлова

visibility 5

/ брой: 215

Задънена улица

автор:Таня Глухчева

visibility 6

/ брой: 215

Равносметката на 35-те години преход

автор:Искра Баева

visibility 8

/ брой: 215

Ще бръкне ли 51-вото НС в кутията на Пандора

visibility 6

/ брой: 215

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ