Изгряло едно чудно време...

Тежкият, мъчителен августовски зной тази година беше пресечен за три-четири дни от приятно захлаждане - облаци, дъжд, вятър и 6 до 8 градуса по-ниски температури. Докато народът се засмее щастлив, времето обаче бързешката нахвърля в лятната пещ цяла планина кюмюр и навън отново се нажежи до червено. Тогава един титан на мисълта изрече пред цяла България:
- Ето, дойде вече Циганското лято!
Друг, подобен нему, около средата на септември, при същата промяна на времето, не се стърпя да обяви с безапелационния тон на световен пророк:
- Циганското лято започва в неделя!
О, свещена простота!
Какво Циганско лято... посред лято? Какви температури от 36-38, че до 40 градуса дори през "циганското" лято? Какво уж меко слънце, което така изгаря, че човек ако стои под лъчите му повече от 5-10 минути не ще се опържи, а направо ще се изпари?
Циганското лято е два месеца по-късно. При това може да го има, но може и да го няма, ако свие здрав студ, ако се задържи през втората половина на октомври и през ноември, в такъв случай Циганското лято ще ни прескочи - нищо, че хич не ни се иска.
Според народното поверие св. Димитър и св. Георги са братя близнаци, като св. Георги носи лято, а св. Димитър - по-големият от двамата - зима.
Има приказка: "Дойде ли Димитър, идва и снегът". Само че преди да се появи снегът, след 26 октомври, когато е Димитровден, и чак до края на ноември, т.е. следващите 40 дни, почти всяка година се случва да настъпят 5-6 спокойни, слънчеви, сухи, топли дни. Е, точно те са Циганското лято, нарочно го пиша с главна буква. Някои още им викат Сиромашко лято.
Защо така?
Защото циганите са бедни хора и тяхната орисия в живота е много да мизерстват и много да страдат. И тези 5-6 дни всъщност са тяхното второ, но твърде кратко лято... в зимата.
Те им се радват като деца, те пеят и се веселят, че Господ не ги е забравил, върви с тях по пътя, подкрепя ги и сега им подарява един малък слънчев прозорец в гладорията, тъмнината и студа на зимата.
Случва се понякога, а сякаш последните години по-често, засмяното, топло и сухо време да се задържи по-дълго - 15 и дори 20 дни. Тогава природата сякаш отваря едното око, протяга се лениво и ха-ха пак да се пробуди. Надигат глави цветя, храсти, дръвчета и някои дори започват да цъфтят отново. Както се казва, невероятно, но факт!
Това дава храна на метеоролози и гадатели да се заровят в народните поверия и предсказания и да обясняват по вестници и по телевизии на ошашавения от всякакви премеждия и "чудеса" особено последните години български народ, какво значи да цъфнат цветя и храсти по такова време и дали освен тях няма най-после и ние да цъфнем и да вържем.
Така че Циганското лято е голяма работа - то не само подсеща за интересни възможности при тълкуванието на делата български, но и позволява някои сладки, макар и кратки, мечтания на прага на зимата...



              Циганско лято

              Петър Алипиев*

         Би трябвало да бъде зима,
         да пука камък и дърво
         и над пространствата да има
         саван от сняг. А то какво?

         Изгряло едно чудно време,
         дошли едни такива дни,
         че сипката отново дреме
         под слънцето. Над равнини

         и над баири шумно слиза
         рояк скорци. Във нега спят
         до шипката с червена риза
         зелени гущери. Пълзят

         по топлата земя щастливи
         работни бръмбари, безброй
         комари и мушици сиви
         изпълват сладкия покой

         и над полето благодатно,
         под чистия и ясен свод
         май няма нищо по-приятно
         от подарения живот.

- - - - -
*Петър Алипиев (1930-1999) - български поет и преводач. Негови стихове са преведени на почти всички европейски езици. 


На разходка с велосипед в края на октомври

Вдъхновение сред природата


И малките - на тиферич

Дори животните се чудят - какъв сезон е сега и какво става на тоя свят