13 Ноември 2024сряда01:03 ч.

ВРЕМЕТО:

Агенция „Пътна инфраструктура“ апелира шофьорите, на които им предстои пътуване в следващите дни, да тръгват на път с автомобили, подготвени за зимни условия. Необходимо е шофьорите да карат с повишено внимание и съобразена скорост, като спазват необходимата дистанция и да не предприемат резки маневри. Нови снеговалежи и в по-ниските части от страната се очакват през нощта срещу четвъртък, в четвъртък и през нощта срещу петък. Има повишена вероятност за значителни валежи и за образуване на снежна покривка над 10 - 15 cм в Предбалкана, Лудогорието и по проходите в Стара планина. В петък валежите ще спират, най-късно в Източна България. Агенция „Пътна инфраструктура“ апелира шофьорите, на които им предстои пътуване в следващите дни, да тръгват на път с автомобили, подготвени за зимни условия. Необходимо е шофьорите да карат с повишено внимание и съобразена скорост, като спазват необходимата дистанция и да не предприемат резки маневри. Нови снеговалежи и в по-ниските части от страната се очакват през нощта срещу четвъртък, в четвъртък и през нощта срещу петък. Има повишена вероятност за значителни валежи и за образуване на снежна покривка над 10 - 15 cм в Предбалкана, Лудогорието и по проходите в Стара планина. В петък валежите ще спират, най-късно в Източна България.

МУЗИКА ЗА ДУШАТА

Храмът

Русите направиха паметници с кръвта си, ние ще им съградим паметници от сребро, вричат се предците ни. И го правят, първият е катедралата "Св. Александър Невски"

/ брой: 262

автор:Лилия Томова

visibility 5349

ПАТРОНЪТ

Не в силата е Бог, а в правдата

Към края на живота си благочестивият княз Александър Невски се причастил със светите Христови тайни и на 23 ноември 1263 г. блажено се представил на Господа на 44-годишна възраст.
Така тази дата става основният празник на св. Александър Невски.
Това пише в житието на патрона на храм-паметника - патриаршеската църква "Свети Александър Невски" в българската столица.
На светеца са думите: "Не в силата е Бог, а в правдата". Погребан е в съборната църква в манастира "Рождество Богородично" до град Владимир. На 30 август 1724 г. руският император Петър I тържествено пренася мощите на св. Александър Невски в новата руска столица Петербург, те са положени в построената в негова чест Александро-Невска лавра. Така се установява вторият празник - 30 август, пренасяне на светите му мощи.
Свети Александър Невски, синът на Ярослав II, е патрон на руския император Александър II, когото българите винаги, днес - също, наричат Цар Освободител.

ПАМЕТНИК НА ПРИЗНАТЕЛНОСТТА

Народът издига храм за "руския храбър народ, който ни е дал живот и свобода"


Народът ни казва: ще построим паметник на признателността. И го прави. Идеята за построяването на монумента е от 1879 г., когато българите категорично изискват от избраниците си в Учредителното народно събрание първото слово от трибуната им да е за българската признателност и почит към братята руси.
Депутатът Балабанов заявява: "Кое е словото, което трябва първо да се чуе от тази трибуна? Мисля, че ще бъда верен отзив на вашите чувства и желания, ако кажа, че първото слово трябва да бъде словото на признателност към великия руски народ!"
Народният представител Дюкмеджиев е още по-категоричен. "Колкото за паметник - трябва и тук, и там. Аз мисля, че трябва навсякъде. Русите направиха паметници със своята кръв, които никога не ще се забравят, а камо ли ние да не направим със сребро. Заради това да съберем пари и да проповядваме на нашите братя да дадат помощи", категоричен е Дюкмеджиев.
На 12 февруари 1883 г. народният представител Бошнаков подчертава: "Сумата за построяването на храм е сравнително малка при големите заслуги на Русия и при огромните загуби на нейния храбър народ, който ни е дал живот и свобода".
Строежът на храм-паметника започва през 1904 г., струва 6 милиона лева по тогавашен курс. Основната сума е събрана от българския народ. Народното събрание отпуска само 100 хил. лв. по свое решение от февруари 1883 г.

ЕДИНСТВЕН НА БАЛКАНИТЕ

Дверите към храма


Първият проект е на руския архитект Богомолов. Специалистите обаче се обединяват единодушно около вижданията на професора в Петербургската художествена академия, архитекта-художник Александър Н. Померанцев (1841-1918). Работата през 1904 г. започва под непосредственото ръководство на първия му сътрудник - арх. Александър Н. Смирнов, и на арх. Яковлев. Строежът е завършен през 1912 г., освещаването става през 1924 г.
Храмът е построен на 2600 кв. м площ. Дълъг е 76 м, широк е 55 м. Камбанарията (заедно с кръста) е с височина 52 м. Камбаните на храма са 12, най-голямата тежи 11 758 кг и е с отвор 3 метра. Излети са в Москва.
Единствен е по рода си и в България, и на Балканския полуостров.
Големият ден на храма е на 23 ноември, когато света литургия извършва Негово светейшество българският патриарх в съслужение с архиереи от Българската православна църква.
Катедралният хор подбира за празника най-добрия си репертоар, а на кръгли годишнини се извършва голям молебен към светеца-покровител.
Освен с монументалност и архитектура, храмът поразява и с живописта на велики майстори. Ръководител на стенната живопис е акад. А. Кисельов, автор на "Бог Саваот", нарисуван на 850 кв м, на главния купол е бележитият колорист Мясоедов, "Сватбата в Кана Галилейска" е зографисана от известния мозаист проф. Владимир Болотнов. Проф. Иван Мърквичка е автор на "Дванадесетгодишният Иисус в храма".
В централния кораб на храма са иконите на Иисус Христос и Света Богородица на В. М. Васнецов (1848-1926). Там са и иконите на Александър Невски и Свети Николай от В. Е. Савински. Иконите и стенописите са дело на 32-ма руски и 16 български художници.
Цялата украса, обработена и монтирана под ръководството на А. И. Яковлев, е от естествен мрамор, с изключение на цокъла, опасващ стените на храма. От ирански руж ориентал са колоните на патриаршеския трон, от марокански малахит - колоните на царския трон. От злато са пресованият масивен лист на балдахина и кръстът на централния олтар.
Осветителните тела са изработени в Мюнхен от медна сплав с двойна галваническа позлата. Най-големият полилей е трикоронен, закачен е на 27 м височина, тежи 2 тона и има 136 свещи.

ОСВЕЩАВАНЕТО

На земле мир, в человецех - благоволение


Катедралата е осветена през 1924 г. в присъствието на цар Борис III. Камбаните звънят, присъстващите повтарят "На земли мир и в человецех - благоволение".
През 1965 г. Националната галерия за старо и средновековно българско изкуство открива свой филиал в храма. Подземието заживява в поетичната атмосфера на музей на изкуството. Именно в криптата се пази основният камък на храма, означен като голям правоъгълник с пирамидален покров.

ГРЕХОВЕТЕ НИ БЪЛГАРСКИ

Подмяната на имената


Подмяната на имената е като че ли най-старият български грях. Дали не заради склонноста ни да пренебрегваме собствената си историческата памет, да я свързваме с политически подбуди?
През 1915 г. България, като участничка в Първата световна война, е на страната на Германия и срещу освободителката си Русия. През октомври с.г. тогавашният министър-председател Васил Радославов прави, меко казано, странно предложение на кабинета. Още по-странното е, че МС го приема. След наистина бурно заседание в протокола тогавашните министри записват: "Да се смени името на катедралния храм в столицата". На среднощно заседание след няколко дни решават името на руския светец-воин да бъде сменено със "Съборен храм св. св. Кирил и Методий". С новото си име храмът живее около 4 години. След падането на правителстото на Васил Радославов и идването на 17 октомври 1919 г. на власт на Михаил Маджаров патронажът на храма се възстановява и той отново става храм-паметник "Свети Александър Невски", а през 1951 г. е обявен за Патриаршеска катедрала.
Чуват се и днес призиви в социалната мрежа, слава Богу - рехави, за смяна на името. Но малко хора я подкрепят. Дали пък българинът вече се е излекувал от тежката си болест - неблагодарността?...
Защото храмът е обичан и тачен от народа, който с право го смята за истинско свое дело, има родова памет и толкова нужната, особено в трудни дни, обикновена човешка признателност...


Кой е Александър Невски

В храм-паметника "Св. Александър Невски", пред образа на св. Александър, са изложени мощи на светеца, които Руската православна църква подари на българския народ за 50-годишнината на подворието на Българската православна църква в Москва, 11 октомври 1996 г.
Александър Невски е роден през 1220 г. Живял по времето, когато руските земи били под татарско робство. Александър бил княз на Новгородска област. По време на неговото управление шведският крал с многобройна войска се отправил на поход срещу Новгород. Княз Александър поел защитата на града си, като възложил всичките си надежди за победа на Бога. Двете армии се срещнали при река Нева. Новгородският княз с Божия помощ удържал славна победа, за която бил наречен Невски.
По-късно Александър бил утвърден от татарския хан за велик княз Владимирски, Киевски и Новгородски и станал единствен защитник на православната вяра и народа против татарите. Но действал не с меч, а с мъдрост и търпение, управлявал десет години и сътворил много добри дела за вярата, Църквата и народа си.
Великият руски княз се прославил като смел защитник на православната вяра и своя народ от нашествията на татарите. В края на живота си пожелал да приеме монашество, след смъртта му е обявен за светец. Мощите му се съхраняват в Александро-Невската лавра, където извършват много чудеса. На 18 октомври 1998 г., след св. Литургия, с тържествено литийно шествие от Синодалната палата, богато украсената ракла с частицата от мощите на светеца бе пренесена и положена за поклонение в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски".


Катедралата в цифри

Строежът на храма навлиза в "решителната си фаза" на 7 август 1904 г., когато започват изкопните работи. Камъните и всички други материалите са пренасяни най-примитивно, в най-добрия случай - с волски коли. А основният камък е положен при изключителна тържественост на 3 март (19 февруари стар стил) 1882 г., четвъртата годишнина от подписването на Санстефанския договор. В основите на храма е положена метална кутия, в която са записани имената на членовете на тогавашното правителството. С размерите си катедралата може да побере над 5000 души, а камбанният звън се чува на 30 километра.
След завършването на църквата през 1912 г. с украсата и изографисването на интериора се заемат внушителен брой изтъкнати руски и български специалисти, архитекти, художници и каменоделци.
Оформянето започва с облицоването на храма от италиански каменоделци. След обявената от тях стачка работата продължават българи начело с Г. Киселинчев, детайлите прави арх. Яковлев, а скулпторът Вилем Глос изработва гипсови модели на фасадите, корнизите и капителите.
Стенописите са рисувани под ръководството на проф. А. Кисельов, който е определял също така приготвянето на темперните бои. В изработването на стенописите участват руските художници: проф. Месоедов, определял и общия тон на стенописите, Д. Киплик, С. Шелковой, проф. М. Корин, проф. М. Судоковский, А. Вахрамеев, В. Болотнов, Н. Розанов, Ив. Дроздов, М. Авилов, проф. В. Я. Савинский, В. Кузнецов, И. Ланской, проф. В. Перминов, Н. Родзянко и българските художници проф. Иван Мърквичка, проф. Антон Митов, Г. Желязков, проф. Ст. Иванов, Ас. Белковски, Никола Маринов, Никола Петров, Хр. Берберов, проф. П. Клисуров, Август Розентал, проф. Цено Тодоров, Васил Димов, арх. Петко Момчилов и др.
Арх. Йордан Миланов (1867-1932 г.) взема активно участие в изграждането на храма като член (1896-1912), а после и председател на Постоянната строителната комисия.
През 2002 г. кубетата са покрити отново "със злато" - използвани са 8 кг 24-каратово златно фолио.

КРИПТАТА

Музеят на икони, криптата, е в подземното пространство на храм-паметника "Св. Александър Невски". Крипта означава подземно, сводесто място, което първите християни са използвали за  убежище или като тайно място за погребения в църкви и параклиси.
Но криптата в "Св. Александър Невски" никога не е използвана "по предназначението" си - за погребения.
Криптата е една от най-популярните и реномирани музейни институции, присъства във всички чуждестранни туристически пътеводители за България и посещението й е неизменна част от културната програма на всички високопоставени делегации на държавно ниво.
В този храм на българските старини, на християнската иконография, са експонирани и известни, и недотам познати творения на средновековните ни и възрожденските зографи, а редица експонати от криптата се изучават в контекста на сложните процеси на Балканите през ХтV-ХтХ век. Изложбите пък, които криптата приютява, доказват разностранната и плодотворна научно-експозиционна нейна дейност. Някои са посветени на българската възрожденска култура - "Иконописно ателие от Странджа", "Таксидиотите и българската възрожденска култура", "Йоаникий папа Витанов" (най-значителният представител на Тревненската иконописна школа), "Никола Образописов" (един от най-значимите представители на Самоковската художествена школа). Художественият материал обогатява представите и за българската култура, и за Балканите. Криптата попълва фонда си и от дарения, каквито са направили например Вера Недкова, Добри Лещаров и др., а заради най-доброто реставраторско ателие, което има Националната галерия, посетителят може да види и "Разпятието" от ХтV век от Несебър, и "Св. Георги на трон" - също ХтV век, от Пловдив, и "Св. 40 мъченици", от края на ХVт век, вероятно от светогорски майстор, "Разпятие", началото на ХV в. от Несебър, "Св. Богородица Одигитрия с пророци" от началото на ХVтт век от Несебър, и "Христос Пантократор" от втората половина на ХтХ век от Гигинския манастир.
Защото култовите икони, емблематични за православието, знайно е, в средните векове дори са били обявявани за важни държавно-религиозни символи на защита и покровителство - на род, град и дори държава. Българинът и до днес вярва, че иконите вършат чудеса, и много от нас имат своя икона, застъпница при молитвите, доколкото ги знаем, разбира се, за изцеление, спасение, за здраве, обич и добруване. За нас. За децата ни. И за България.


Пристанище Варна. Две от камбаните пристигат от Русия


Граф Цепелин над "Св. Александър Невски" - София, 1929 г.


Храмът в строеж


Олтарът


Светите братя Кирил и Методий


Чудесата Христови


Пламъчета на вярата


Величието на Бога

Снимки Мариета ТОМОВА и интернет

Българинът готов да похарчи средно 531 лв. на Черния петък

автор:Дума

visibility 751

/ брой: 216

Индустрията ни с първия ръст от 20 месеца

автор:Дума

visibility 907

/ брой: 216

Бюджет с 3% дефицит и пакет от мерки ще внесе служебната власт

автор:Дума

visibility 988

/ брой: 216

Над 17% от работещите в ЕС са били с временни договори

автор:Дума

visibility 759

/ брой: 216

Кремъл отрече за разговор Тръмп-Путин

автор:Дума

visibility 881

/ брой: 216

В РСМ очакват скоро промени в конституцията

автор:Дума

visibility 980

/ брой: 216

Вотът на доверие към Шолц преди Коледа

автор:Дума

visibility 858

/ брой: 216

Преходният съвет на Хаити уволни премиера

автор:Дума

visibility 809

/ брой: 216

Изолация и безсилие

автор:Александър Симов

visibility 733

/ брой: 216

Да направим крачка назад, за да вървим три напред като общество

автор:Дума

visibility 1035

/ брой: 216

България се нуждае от връщане на държавността

автор:Дума

visibility 821

/ брой: 216

Време е Борисов и Пеевски да бъдат изолирани от властта

автор:Дума

visibility 1005

/ брой: 216

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ