Дамата, която възражда духа на Фаберже

Анелия Стефанова е родена през 1969 г. в Габрово. Занимава се с приложни изкуства от ученическите си години. Известно време е имала магазин - там е продавала нещата, които изработва. Сега нейни творби се предлагат в Банско, в магазина на Лука Етнер и Соня Бураски. Член е на Задругата на майсторите на художествени занаяти. Занимава се и с вътрешен дизайн - състаряване на мебели. Изработва бижута-уникати. Преподава декупаж и приложни изкуства. Лицензиран треньор е на "Каденс" - марка, която произвежда художествени материали, и по-точно в "АМГ вижън" - представители на марката за България. Работила е с хора в неравностойно положение и онкоболни. Участвала е в изложби-базари в Националния дворец на културата и в "Експо център". Наскоро представи новата си колекция бижута (есен-зима) съвместно с Роберта Джурова и "Роберта балет" в рамките на "Sofia Fashion Week". Нейни творби има в италианските градове Бергамо и Милано, в Тампа - Флорида, както и във Великобритания.


Яйцата "Фаберже" са много малко на брой. След като добиват популярност, мнозина започват да правят копия. Никой обаче не е достигнал изяществото на оригиналите. Създателят им използва сложна технология, скъпоценни камъни, емайл, а с тях се работи трудно. Въпросният творец е Петер Карл Фаберже - прочут руски златар и бижутер, син на Густав Фаберже, който е естонец от емигрирал френски хугенотски род. Майката е датчанка. Карл израства в Италия, Франция, Германия и Великобритания и там усъвършенства изключителния си талант. Около 1884 г. той създава за руския цар Александър ІІІ първото от великденските си яйца - произведения на една изобретателна фантазия, които императорът и синът му ще поднасят всяка година на своите съпруги.
В наше време руският милиардер Виктор Векселберг е най-големият индивидуален колекционер на яйца "Фаберже" в света. След като купува девет от тях от семейство Форбс (наследници на основателя на списание "Форбс" и медийната му и издателска компания) - през 2004 г. ги връща в Русия. А е възнамерявал да подари марката "Фаберже" на съпругата си за Коледа. И въобще... яйцето е сред най-предпочитаните подаръци, то има своя символика.
У нас такива творения създава една жена, посветила се от ранна възраст (колкото и шаблонно да звучи) на приложните изкуства. Анелия Стефанова казва за себе си, че е следовничка на Фаберже, но има своя собствена линия. Тя е доста внимателна, особено набляга на точността и прецизността, когато се говори за работата й. Нещо естествено за задълбочения творец, който обича, уважава и е предан на професията си.
В началото на работата си обаче не знае, че има хора, които изработват чудесии като яйцата "Фаберже". Просто всяка година по Великден прави свои яйца, по Коледа - тематични предмети, декорации.
Преди три години получава писмо от една англичанка, не коя да е, а човек с име и позиция в бранша. Тя проявява интерес към стила и дизайна на нашата героиня. Двете започват кореспонденция, тя й предлага да се включи в нейната група за професионален дизайн, обменят техники. Предлага й също да прави публикации в нейното списание. До този момент яйцата на Анелия Стефанова са по-различни - прави ги така, както тя самата ги харесва най-много. По-късно я канят в групата за професионалисти в САЩ. Интересът е към техниката, стила, дизайна - изцяло неин.
Предлагат й да се включи в Шоуто на яйцето (прави се всяка година в различен град), в което тя за съжаление не успява да вземе участие. Анелия Стефанова си купува всичко сама. И тъй като отдава (като всеки уважаващ себе си професионалист) голямо значение на качеството, използва само лепила "Сваровски". Като цяло не й излиза скъпо. Висока е обаче цената на консумативите, а и ги няма у нас. Затова тя търси партньор, който да инвестира във внос на професионални консумативи.
Анелия никога няма да забрави първия изработен експонат. А не е ли така с всеки? В началото човек е най-ентусиазиран, най-любопитен, а може би има и някакво притеснение от новото, някакъв трепет. Да се върнем обаче към дадените обстоятелства. Експонатът е собственост на г-жа Екатерина Ковачева - много близка приятелка на нашата героиня. Станало така: Анелия никак не искала да се разделя с него. Много пъти различни хора предлагали да го купят, но тя все отказвала. Приятелката й обаче се примолила и тя отстъпила, а творбата намерила най-добрия възможен дом.
Г-жа Стефанова има много изделия, и яйца в частност, изработени по поръчка. Такова е и последното (засега). То й е много скъпо. Може би заради романтиката, която носи. Поръчва го мъж - за подарък на съпругата си. Повод е годишнината от сватбата им. За него Анелия използва по-скъпи, по-висок клас кристали. А иначе повечето й творби са в САЩ - около 60.
Всички тях изработва с еднаква любов. Но съвсем естествено някои я затрудняват повече технически. Налага се да променя дизайна в процеса на работа - когато се наложи по технически причини. Любимото й е първото яйце - с него я забелязват, трудът й получава признание, събужда интерес. Извън това всеки създаден предмет носи различно усещане. Щом й дойде идея, започва да работи. Остане ли за друг ден, за друг момент - вече не е същото.
Всички нейни яйца са различни. Никога не повтаря или по-скоро повтаря рядко. Когато се случи, винаги пита собственика на оригинала дали е съгласен.
И още нещо. Анелия Стефанова е първата у нас последователка на Фаберже и единствената българка, която е вписана в Световната енциклопедия за яйчен дизайн (още един повод да се чуе името на България по света).
Тя контактува с колегите си извън нашата страна. Най-много са в САЩ. Там има групи и асоциации, които се занимават с различни техники на изработване. Голям брой са също и в Корея, и в Япония, където са и най-добрите. Извън България се правят изложби, семинари.
А колкото до начина и процеса на изработка, яйцата се правят по различен метод и различна техника и технология: декупаж, 3-D, вкаменена дантела... Продължителността на работата е различна. Зависи от сложността, от материала, от техниката.
Анелия Стефанова използва много ювелирни прийоми - позлатява ги с 22-каратово злато, прави покритие от родий. За съвременните яйца "Фаберже" няма стандартен размер. Има обаче една основна характерна особеност. В цял свят се предпочита работата върху естествено яйце. Анелия Стефанова използва за основа керамика, дърво, папие-маше, стъкло, полистирол. Всички материали са на водна основа. Ползва още камъни "Сваровски", чешки кристали. При поръчка от клиент те могат да бъдат заменени с брилянти и други скъпоценни камъни.
Нашата героиня изработва всичко на ръка. Когато обаче основата е от фина бяла керамика, я произвеждат специално за нея в Троян, а майсторката поставя различните елементи и декорации отгоре.
Колкото до клиентите - те купуват повече за себе си. Като социален профил са различни: има немалко богати хора, получавала е и поръчки от известни личности. Има обаче и от средната класа, и такива, които се лишават от нещо, за да притежават един красив, изящен предмет, каквито са яйцата на Анелия Стефанова.
Тя цени най-много именно такива хора. Много пъти подарява, прави отстъпка от цената. За нея е от значение желанието на хората да имат нейни произведения. Не е важно нещо да се продаде на всяка цена. За Анелия Стефанова главното е къде ще попадне предметът. Не иска да отива при хора, които не са ценители.
С клиентите са свързани и не една и две интересни истории от практиката й.
Веднъж една дама влязла в магазина, следващите дни идвала още няколко пъти. Харесала си едно от нейните творения, но цената била висока. След време обаче дошла и казала, че яйцето толкова й харесало, че не може да му устои и е решила да се лиши от много други неща, за да го има.
Доста пъти се е случвало да откаже да продаде на хора, които не са ценители. Един път отклонила поръчка на човек, който поискал 60 еднакви яйца.
Според Анелия всяко творение, изработено от нея, има своя енергия. Тя е творец, не работи на конвейер.
Друг път пък клиентка прави поръчка за семеен празник. Добре де, но пратката се озовава на грешен адрес - чак на края на България. В колета има и визитка. Втората жена също очаквала пратка и без да знае какво е съдържанието на тази, която получила, я взела. Дълго време не пожелала да върне яйцето. Готова била да плати много за него. Все пак в края на краищата го върнала и станала редовна клиентка на Анелия Стефанова.
А иначе за яйцата, както и за различните неща, които изработва, не са необходими специални условия за работа и съхранение. Засега тя няма и ателие. Това е неудобство, защото й се иска да направи още много неща - съвсем различни от тези на Фаберже. Трудно съчетава обаче всекидневните ангажименти с творческите. Никога не й достига време.
Има желание да научи и други хора, да им предаде своите знания и умения, и го прави. Работи с възрастни, но се занимава и с деца. Интерес съществува, радва се и на талантливи ученици. Липсата на инструменти, консумативи, машини в нашата търговска мрежа обаче отказва някои от тях.
Да пожелаем на Анелия Стефанова успех!
Да пожелаем и друго: да няма спънки пред талантливите, които с много мерак създават красота за себе си, но най-вече за хората!

Яйцата на Фаберже - голяма слабост на руския милиардер Виктор Векселберг