Да доживееш до библейска възраст

Аида Паникян

Не е лесно във всичко добро да си последен място, а в лошото - първи. Но и с това се свиква. Особено ако продължава повече от 30 години. 

Прогнозите за продължителността на живота са критичен инструмент за проследяване на благосъстоянието на обществото, но за политиците тенденциите също са фундаментални за разработването на правителствени политики.

България е последна сред страните от ЕС по показателя. Според европейската статистика страната с най-висока продължителност на живота при раждане е Испания - средно 83,3 г., а с най-ниска е България - 71,4 г., което е почти колкото в периода 1974-1976 г. 

И докато в ЕС очакваната средна продължителност на предстоящия живот нараства, то за населението на България за периода 2020-2022 г., е 71,9 г. и намалява с 1.7 г. в сравнение с 2019-2021 г., сочат последните данни на НСИ. От Статистиката поясняват, че показателят за очакваната продължителност на живота показва средната продължителност на предстоящия живот на новородените при хипотеза за неизменност в интензивността на наблюдаваната през дадена година повъзрастова смъртност.

Трета национална катастрофа?

Преди време свой личен анализ направи директорът на ИССИО към КНСБ Любослав Костов, който пресметна, че от 2013 до 2023 г. животът на нацията се е съкратил с 82 години, което той нарече трета национална катастрофа и допълни, че на ден се раждат 28 души по-малко и умират 41 души повече спрямо 2013 г. 

Причините с български адрес за по-кратката продължителност на живота на хората у нас са много и различни. Затова е трудно да се посочи коя е най-важната. Във всеки случай, поне от 25-30 години всяка от тях очаква своето решение. Факт е, че по официални данни за 3 години КОВИД-19 уби близо 38 400 души (половин Габрово), а по неофициали може да са много повече. Разбира се, 2020 г. беше кризисна за целия свят заради пандемията и тогава НСИ отчете едно от най-високите нива на смъртност в историята на държавата, а данните са сравними с годините на т.нар. испански грип.

20% не вземат лекарствата си заради пари 

Доплащането на лекарства и медицински услуги може да се приеме като един от важните фактори. На практика за здраве българинът не плаща само 8% осигуровка към НЗОК, а и през данъците си към бюджетите на държавата и на общината, здравни застраховки към частни фондове и пр. Освен това, често му се налага да доплаща медицински услуги и лекарства. Според доклади на Еврокомисията българските граждани трябва да доплащат 60 до 70% за лекарства, 15-20% за болнично лечение, 25-30% за извънболнична помощ. От европейските доклади става ясно, че нивата на доплащане на услуги в болничната и извънболничната помощ у нас и в други страни на ЕС са сходни. У нас големият проблем е доплащането на лекарствата, което е около 2 пъти повече от останалите страни на Съюза. 

Данните от доклад на Европейския клон на СЗО сочат, че през 2018 г. 1 от 5 домакинства е извършило плащания от джоба си, които надвишават поне с 40% капацитета му за здравни разходи. От друга страна, преди време, в свой доклад Световната банка препоръча на България да намали ДДС на лекарствата "до сходно равнище с други страни от Централна и Източна Европа". Според експертите високият налог има по-сериозна тежест върху по-бедните.

Данните от изследване на "Тренд" и Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) от 2022 г. показаха, че от анкетираните 20% заявяват, че са принудени да се откажат от лечение, защото не могат да си го платят. Това са около 1 млн. души, предимно над 50 г. Въпреки напредъка на медицината, в страна от ЕС около 1 млн. души не могат да си позволят в повечето случаи дори стандартно лечение!

Живот над 65

Очакваната продължителност на живота на 65 г. се отнася до средния брой години, които може да се очаква да живее човек на тази възраст. Например очакваната продължителност на живота при раждане за някой, роден през 1958 г. и днес е на 65 г., не отчита съвременни променливи, като подобрен начин на живот, напредък в здравеопазването и т.н. Според Евростат през 2021 г. най-дълго се очаква да живеят французите и испанците след 65 г. - 21,4 г., а най-кратко българите - 13,6 г. 

Данните на българската статистика са по-различни. Очакваната продължителност на живота за навършилите 65 г. е 14,2 години, като за мъжете тя е 12 г., а за жените - 16,1 г. Каквито и да са числата, факт е, че в сравнение с 2012 г. през 2022 г. очакваната продължителност на живота на навършилите 65 намалява с 1,4 години.

Мръсният въздух

Доклад на швейцарската компания за технологии IQAir поставя България на 55-о място сред 131 държави по замърсеност на въздуха. За утеха, Гърция е на 50-о място, но Румъния е на 60-о. Първенецът в негативната класация е Чад. В проучването нивата на качеството на въздуха са измерени въз основа на концентрацията на частиците известни като PM 2.5, които увреждат белите дробове, а излагането на такива прахови частици може да доведе до инфаркт, астма, паркинсон, алцхаймер, рак, диабет, сериозни репродуктивни проблеми, дори до преждевременна смърт. 

По данни на СЗО всяка година в България умират около 15 хил. души вследствие на заболявания, причинени от мръсния въздух. 

"България е на осмо място в Европа по брой загинали вследствие на мръсен въздух, но не на глава от населението. Когато преизчислим тази бройка на база населението се качваме на второ място в Европа", коментира пулмологъст д-р Александър Симидчиев по време на кръгла маса в Народното събрание "Чист въздух за здраве", организирана от Сдружение "Въздух за здраве" и лекарската мрежа към него.

Сред първите в Европа по пушене и пиене

Пушачите у нас се увеличават, стана ясно от данни, които преди време представи представителят на СЗО в България доц. Михаил Околийски. Около 30% от момчетата и 40% от момичетата във възрастта 13-15 г. и 16-18 г. системно употребяват цигари. Той е  категоричен, че електронните и т.нар. бездимни цигари, които се рекламират като по-малко вредни, не са. 

В началото на годината доклад на СЗО за Европа показа, че България е в първата десятка на европейците, консумиращи алкохол. През 2019 г. с най-висока консумация на алкохол на глава от населението е Чехия (14,3 л), а България е с 12,5 л годишно. Данни на Асоциация на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки сочат, че през 2022 г. са пили повече, отколкото през предходната.

Не на последно място е тъжната констатация, че у нас в сравнение със страните от ЕС са

двойно по-високи нива на преждевременна смъртност 

Става въпрос за смъртност преди 75 г. Тя има два показателя - предотвратима и лечима. Предотвратимата се определя като смърт, която може да бъде избегната главно чрез обществено здравеопазване и интервенции за първична превенция. Лечимата смъртност може да бъде избегната главно чрез здравни интервенции, включително скрининг и лечение.

През 2018 г. смъртността от лечими болести в България е била 188 на 100 хил. души, което два пъти повече от средното за ЕС - 92 на 100 хил. Това отразява както по-високото разпространение на тези заболявания в сравнение с други страни от ЕС, така и по-ниското качество и ефективност на здравните грижи. Трябва ли да подчертаем необходимостта от ефективни стратегии и политики за първична превенция за подобряване на диагностиката и лечението? Това е работа на държавата, на здравните власти. Докато световните телевизии и информационни сайтове бълваха ефектни клипове за ползата от ваксинирането срещу КОВИД-19, у нас крясъците на шепа антиваксъри в социалните мрежи, трайно сложиха България на опашката по ваксинирани и начело по процент починали. Да, през 2022 г. се завъртя за кратко някакво клипче на МЗ по 1-2 телевизии, но вероятно и създателите му вече не помнят съдържанието му. Колко деца у нас знаят как да помогнат на съученик с астма или с диабет? Колко деца знаят на кой телефон да се обадят, когато техен близък има симптоми на инфаркт или инсулт? Колко поколения са пропуснали знанията по първа помощ? Може да изглежда дребнаво, но трябва да се започне с с малките крачки. Иначе още 45 години няма да ни стигнат, за да имаме Национална детска болница (първата й копка бе през 1978 г.- б.а.) и още много години до първия медицински хеликоптер.