На фокус
Бездънната яма "предсрочни избори"
520 000 000 лв. са похарчени през последните две години заради честото им провеждане
/ брой: 84
Юлия КУЛИНСКА
Изборите се оказаха бездънна яма, в която са потънали над половин милиард или 520 млн. лв. за последните две години. За това време в страната се проведоха пет парламентарни вота и едни за президент и вицепрезидент. Съдбата на новото 49-о НС все още е мъглява и колко ще е дълъг неговият живот предстои да разберем. А до края на тази година сумата, похарчена за евентуален нов предсрочен парламентарен вот, освен местния, може рязко да набъбне...
Стойността на изборите е сбор на разходите от държавния бюджет за подготовката и провеждането им. В сметката са включени трансферите за закупуване и поддръжка на устройствата за машинно гласуване, както и осигуряването на видеонаблюдение, пресмятат от гражданската платформа "Отворен парламент".
Дейностите в изборния процес, които се финансират с държавни средства, са свързани с подготовката и отпечатването на избирателните списъци, закупуването и изработването на изборните книжа и материали, отпечатването на бюлетините, логистичното осигуряване на областните и общинските администрации и на администрацията на Министерския съвет. Голямо перо са и възнагражденията на членовете на РИК и СИК, компютърната обработка на данните от гласуването, разяснителната кампания за правата и задълженията на гражданите и начина на гласуване.
Данните показват, че
най-скъпи са били изборите
2 в 1 от ноември 2021 г.,
които са стрували на бюджета общо 149,6 млн. лв. Следват ги изборите от април същата година, за които са разходвани 108,8 млн. лв.
От изборите през април 2021 г. машинните устройства бяха въведени във всички секции в страната с над 300 избиратели. На последвалите избори с машинни устройства се гласуваше и в десетки секции в чужбина.
Първоначалното закупуване на 9 600 броя устройства е струвало 43,2 млн. лв. Впоследствие от държавната хазна бяха заделяни средства за поддръжка, съхранение, транспорт и логистика на машините, за подготовка, модифициране и параметризиране на софтуера, за демоверсии, за окомплектоване на машините и тяхното техническо обслужване при възникнали проблеми и т.н. Машини за гласуване бяха закупени допълнително за изборите през юли и за тези през ноември 2021 г.
Като теглим чертата общата сума за осигуряването на
машинното гласуване възлиза на 96,8 млн.лв.
за двете години или около 20% от всички разходи за избори в периода. С последните промени в Изборния кодекс се върна т.нар. смесено гласуване и се въведе ръчно преброяване на резултатите от машинното гласуване.
Най-голямото перо в разходите за избори за 2021 г.- 2023 г. са парите за възнаграждения на членовете на РИК и СИК, които са 149,1 млн. лв. Общият брой на изборната администрация на това ниво варира около 80-90 хиляди души. Припомняме, че някои от изборите се провеждаха в извънредна епидемиологична обстановка заради КОВИД-19 и в заплащането на членовете бе включена т. нар. "ковид добавка". С последните изменения на Изборния кодекс преди изборите от април 2023 г. пък бе предвидено увеличение в заплащането на членовете на секционните комисии. Сумите, които бяха предвидени не могат да са по-малко минималната работна заплата, е посочено в закона.
За подготовка на членовете на секционните избирателни комисии в последните две години са отделяни между 300 и 550 хиляди лева. В каква степен обученията са ефективни е допълнителен въпрос, още повече имайки предвид многобройните грешки в изборните протоколи, особено на последните парламентарни избори.
На изборите от 2 април, 2023 г. в 1157 секции избирателните списъци са включвали до 100 гласоподаватели. В тези тях, съгласно разпоредбите на Изборния кодекс, комисиите са имали между 5 и 7 членове. Намаляването им би довело и до
по-ниски разходи в план-сметките
за изборите. Следва експертите да се замислят не само за намаляването на разходите, но и за по-ефективното използване на средствата, които държавата отделя за избори.
В тази насока, би следвало да се помисли за законодателни промени, с които да се върне използването на протоколите от машинното гласуване. Такава мярка би оптимизирала вече направените разходи по закупуването на машинните устройства, а и би улеснила работата на секционните комисии. Не е маловажен и фактът, че на всички избори от последните две години е имало по над 5 млн. поръчани, но неизползвани хартиени бюлетини. За тяхното отпечатване държавата е харчила средно по 1,5 млн. лв. на проведени избори.
1700 лв. взима шеф на РИК, 250 - на СИК
1700 лв. е възнаграждението, което получава председателят на РИК в изборни райони с до 400 секции. Неговият заместник се подписва за 1615 лв. Секретарят на комисията получава 1615 лв., а всеки член - по 1530 лв.
В райони с над 400 секции хонорарът на шефа на РИК е 1850 лв., на зам.-председателя - 1750 лв., на секретаря - 1750 лв., а на членовете - по 1600 лв.
Членовете на СИК получават еднократно възнаграждение като за председателя то е 250 лв., за заместника му - 225 лв., за секретаря - 225 лв. и за всеки член по 195 лева.
Лицата от СИК, които представят протокола и другите изборни книжа и материали в РИК и в общинската администрация, получават допълнително възнаграждение в размер на 40 лв.
За подпомагане дейността на РИК може да се наемат специалисти с месечно възнаграждение, което варира от 1200 лв. до 780 лв. Членовете на РИК имат право и на командировъчни, когато се налага да пътуват из областта.
1,4 милиона фантоми в избирателните списъци
Около 1,4 млн. са мъртвите души в избирателните списъци. Българските избиратели са 6,6 милиона, от тях в България са 5,2 милиона души, а в чужбина са 1,4 милиона. Преди бяха около 1 000 000 души.
Малко преди изборите на въпрос на ДУМА защо има разминаване между броя на лицата в избирателните списъци и данните от последното преброяване и как това ще се отрази на вота, членът на ЦИК Емил Войнов поясни, че няма релация между данните за населението от преброяването и избирателните списъци, тъй като същите се съставят въз основа на регистъра на населението, а не по данни от НСИ.
Избирателните списъци се отпечатват по постоянен адрес, който задължително е в България за всички български граждани, независимо от тяхното местоживеене. Членове на СИК обаче са категорични, че в списъците има хора, които повече от 30 години живеят в чужбина. Има и много лица, които са починали зад граница и които не са заличени от избирателните списъци.
БСП иска активна регистрация
Мъртвите души ще се изчистят с активната регистрация, заяви в интервю за ДУМА по-рано членът на НС на БСП Филип Попов. "Ние предложихме проект за активна регистрация, но не се прие. Активната регистрация се прави на базата гласувалите на последните парламентарни избори и според бройката им се съставят избирателните списъци. Предвиждахме също така избирателят да може да подаде предварително заявление за гласуване. И това не се прие. А има нужда от активна регистрация, защото за мъртви души в избирателните списъци се говори още от изборите за Велико народно събрание през 1990 година. Според мен по-големият проблем е купуването на гласове. Това е бич и драма в България. За мен е необяснимо как "обичта" за някои партии нараства главоломно в самия ден на изборите", коментира Попов.
Подобна практика има във Франция. Така от близо 6,7 млн. избиратели по списъци в България биха останали 3,5 млн. до 4 млн. съществуващи и активно регистриращи се избиратели, което ще доведе и до редуциране на парите за изборите.