Задава ли се нова световна финансова криза?
Условията са налице
/ брой: 123
През 2008 г. светът преживя най-тежката финансова криза след Втората световна война. Тя започна от Америка, но последиците й бяха усетени в целия свят, дори в малка държава с не особено развита икономика като България. Сега, почти 10 години по-късно и отново в САЩ, президентът Тръмп си е поставил за цел да отмени приетите след кризата регулации, които значително ограничават банките в свободата им да спекулират със свои и чужди пари и по този начин да дестабилизират икономиката. Критиците на този ход изтъкват, че това твърде вероятно ще донесе нова криза. Американското правителство изглежда не се притеснява от предупрежденията. Ще се повтори ли 2008 г.?
Как се стигна до предишната криза?
Историята започва още след Голямата депресия в Щатите от 30-те години на ХХ в., когато е приет законът "Глас Стийгъл". С него се създава фонд за гарантиране на депозитите на вложителите и се забранява на банките да извършват едновременно инвестиционна и търговска дейност. На практика това означава, че на банките е забранено да спекулират на финансовите пазари с парите на вложителите си. Около 40 години всичко е наред, но ето, че през 70-те години на ХХ в. път започва да си пробива една идеология, която по-късно ще стане известна като неолиберализъм. А с идването на власт на легендарните й представители Роналд Рейгън и Маргарет Тачър, чиято основна цел е дерегулация на всичко, включително и на банковата дейност, ограниченията, които задушават "свободната инициатива" на банкерите лека-полека почват да отпадат едно по едно.
Освободени от "оковите" на държавния контрол, банкерите започват отново своята спекулативна игра. И ето че идва 2008 г., когато след няколко малки сътресения се случва голямото - фалитът на банката "Леман Брадърс", четвъртата по размер инвестиционна банка в Америка. Това задейства вълна от паника на пазарите, борсовите индекси падат главоломно с всеки час, а пазарът на кредити на практика замръзва. Тази верижна реакция се разпространява като горски пожар не само из целия финансов сектор, но и в цялата икономика. На практика тя е парализирана. Множество фирми не могат да си осигурят оперативни средства за дейността си, а огромната част от играещите на борси и пазари губят инвестициите си. Милиарди и трилиони долари се изпаряват в небитието.
Но освен бизнеса, потърпевши от кризата са и обикновените хора. Поради фалитите и липсата на средства много хора губят работата си или най-малкото вече не печелят толкова пари. За съжаление и ние българите вече сме достатъчно добре запознати с явлението "живот на кредит", но в Америка това е начин на живот от десетилетия насам. Огромни маси хора не са в състояние да изплащат ипотеката си и съответно губят домовете си (нещо подобно се случи и тук, макар и не в такива размери).
А сега накъде?
Първоначалната реакция на американското правителство е да предприеме мерки за стабилизиране на икономиката чрез национализация на определени активи и финансова помощ за закъсалите компании. Обществото също реагира - ражда се движението "Окупирай Уолстрийт", чиято цел е да се потърси отговорност на финансовите спекуланти. А на изборите в края на 2008 г. за президент на САЩ е избран Барак Обама, който обещава генерална промяна.
С течение на времето все по-ясно става, че причината е системна - когато позволиш на един банкер да играе с чужди средства, т.е. без риск от собствена загуба, то той с радост ще направи точно това. След множество призиви за промени в регулаторната рамка през 2009 г. администрацията на Барак Обама предлага серия от законодателни реформи, с които отново да бъдат поставени някакви ограничения пред финансовия сектор. Подкрепен от председателите на Комисията по финансови услуги на Конгреса Барни Франк и на Комисията за банките на Сената Бил Дод, законът става известен като закона "Дод-Франк", приет е и в двете камари на парламента и е подписан от президента Обама през 2010 г., след което влиза в сила.
Законът постановява по-строги правила за банките като например да поддържат по-големи резерви, да инвестират по-голяма част от своите активи в по-ликвидни инструменти като пари в брой и държавни облигации и т.н. С две думи - налагат се серия от правила с цел запазване на баланса в банковата система, респективно цялата икономика и предотвратяване на бъдещи кризи. Отново се забранява на банкерите да спекулират на пазарите със средствата на своите клиенти. Създава се и специална агенция, чиято цел е да предпазва потребителите на банкови услуги от измами.
Всичко това не се харесва на големите банки. Причината - докато всички други губят от кризата, те печелят. Не само директно от клиентите си (особено сладки са необслужваните ипотеки - хем си прибрал част от парите, хем накрая имотът пак остава при теб), но и от факта, че правителството покрива загубите им, тъй като са "прекалено големи, за да се провалят". В България по подобен начин бяха наляти пари на ПИБ, а случаят "КТБ" вече стана печално известен именно с това, че държавата покри загубите на едно частно предприятие. При тази схема една банка печели, дори когато губи - което стана повод за множество гневни реакции както у нас, така и зад Океана.
Кризата обаче освен реални, имаше и доста привнесени последици. В Европа например тя роди модерната догма "остеритет" - орязване на всякакви публични разходи и социални програми (отколешна мечта на дясното) под предлога "криза е, пари няма". Тази мантра с радост бе подхваната от първото правителство на настоящия ни премиер Бойко Борисов, а заплати и пенсии бяха моментално замразени. Разбира се, за скъпоструващите прищевки на премиера като "златните" му магистрали, спортни зали и разходки нагоре-надолу с правителствения самолет пари имаше, но да не се отклоняваме от темата. Удобното "криза е" се хареса и на българския работодател и той също почна да се оправдава за всичко с него. Години наред доходите не помръднаха, народният любимец Симеон Дянков разнасяше като келнер едни постни пици из телевизионните студия, а България изгуби безценно време в опита си да настигне Европа. Това ни донесе предишната криза.
И ако сега вече дори Бойко Борисов уж разбира, че с такива доходи напредъкът е невъзможен, няма гаранция, че при евентуално нова криза премиерът няма да си смени мнението отново. То така или иначе е като ветропоказател спрямо моментната конюнктура.
Дежавю?
На този фон заявеното от настоящия американски президент Доналд Тръмп желание да се отмени законът "Дод-Франк" буди основателни тревоги дори в малка и отдалечена България.
По време на предизборната си кампания Тръмп спечели симпатиите на обикновените американци с острите си критики към Уолстрийт. Да, ама не. С идването си на власт Тръмп назначи за финансов министър Стивън Мнушин от покритата с лоша репутация банка "Голдман Сакс",взела дейно участие в кризата от 2008 г. и впоследствие превърнала се в един от големите печеливши от кризата. Логично едно от първите неща, които той се опитва да направи, е да развърже ръцете на бившите си работодатели, така че те отново да могат да грабят с пълни шепи от пазара. А ако нещо се обърка, да могат бързо да се скрият под полата на иначе "лошия стопанин" - държавата. Съвсем наскоро господинът заяви, че ако може да е крал за един ден, би отменил закона Дод-Франк. Е, това може би ще се случи и без да е крал, тъй като в американския Сенат вече мина законопроект, чиято цел е именно това. Предстои гласуване в горната камара, което засега не се очертава така лесно, но при такива сериозни интереси много скоро може да се събере необходимият консенсус.
Дали ще видим повторение на 2008 г. още е рано да се каже, но са налице предостатъчно индикатори, че светът върви точно в тази посока. Отново. Този път кризата може да се отрази още по-лошо на Европа, респективно България, тъй като тя все още не е напълно възстановена от предишната такава. В Италия например ситуацията е доста деликатна. В България така или иначе разчитаме основно на заеми и евросредства поради късогледата икономическа политика на правителствата на ГЕРБ, ориентирана предимно към усвояване, а не към растеж. Една криза може например рязко да свали данъчните приходи, а оттам пътят до дълговата спирала, която помете съседна Гърция, не е дълъг. Ние така или иначе сме тръгнали по него - невероятен шум се вдигна, когато правителството на Пламен Орешарски тегли заем от 1 млрд. лева, но никой от претендиращите за морал негови критици не гъкна, когато само година по-късно Борисов натовари държавата с цели 16 милиарда. Същите тези с радост застават и зад всякакви инициативи за дерегулация, облекчаване на бизнеса и хулят непрестанно държавата. А накрая пак ще са виновни "комунистите", Русия и/или ДС.
Финансовият министър Стивън Мнушин полага клетва под погледа на президента Тръмп (вляво) и вицепрезидента Пенс (вдясно)
Протестиращи от движението "Окупирай Уолстрийт"