Великолепният античен Ефес

Древният Ефес е една от туристическите атракции на днешна Турция. Посещава се от няколко хиляди души на ден през всички сезони. Екскурзоводите разказват най-различни версии за случилото се преди хиляди години. Една от тях е за

смъртта на Богородица

Според Новия завет тя е умряла на 64-годишна възраст, на 15 август, когато се чества Успение Богородично. По косвен начин се стига до извода, че това е било през 42-44 г. от н.е. или, както още се казва, от Рождението на Христа. Между смъртта на Божия син и тази на майката има само 9 г. Когато Христос предчувства, че е наближил края на земния му живот, той казва на Йоан Богослов, че след това Богородица ще стане и негова майка, а той - неин син и ще трябва да се грижи за нея. По това време цар Ирод е преследвал християните и затова Йоан я отвежда в Ефес, където са живели известно време. Според турската версия там е умряла и погребана. Но тя не е измислена от нашите южни комшии. Това е видение на германска монахиня в началото на 18 в. Когато според тази версия Богородица е живяла и умряла в Хефес, той вече не е пристанищен град. При катаклизъм през 140 г. пр.н.е. морето се отдръпва и той започва да запада. Вече в наше време турците възстановяват дома на Богородица, според тях в автентичен вид. Като допълнение вътре са поставили статуя на Божията майка, а още една има наблизо. Тук са идвали трима римски папи и са оставяли дарове. Никой от тях обаче не е потвърдил, че там е умряла Богородица. Защото според Новия завет истината е друга. До края на живота си Дева Мария живее в Йерусалим и там умира. Погребана е в една пещера край Гетсимания. На това място през IV в. е издигнат първият храм "Успение Богородично". За турците обаче е по-изгодно да се поддържа версията, създадена въз основа на видението на германската монахиня, защото сега там се разгаря туристически бизнес. Печелят превозваческите фирми, които возят дотам посетителите, съдържателите на околните заведения, производителите и продавачите на различни сувенири, екскурзоводите.

Другата версия е за храма на Артемида

Това е елинската богиня на лова, в чест на която е построен и е бил едно от седемте чудеса на света. Бил е дълъг 60 м и широк 40 м, висок 17 м, покривът е подпиран от 20 колони. В атриума е имало бронзова статуя на богинята, висока 12 м. С едната си ръка държи лък, а с другата стрела. Из-под сребърния  шлем се спускат буйните й коси.  Сега на това място има само две колони. Ако се вярва на екскурзоводите, той е бил опожарен през 2 в. от н.е. Това също противоречи на историческата истина. Има описания на арабски хронисти от 3 в. от.н.е., че по това време той е бил запазен и в него са се извършвали обрeди, и това е правдоподобно, защото съграденият от камък и мрамор храм не е можел да изгори. По-вероятна е версията, че след приемането на християнството, храмът е бил преустроен в черква. Разрушен е през 12 в. от селджуките, които тогава основават своя държава и столицата  им е наблизо. В днешния град Селжук има джамия с колони от дорийски стил. Някои от тях през 1905 г. са пренесени в Британския музей в Лондон, а други - в музея в Истанбул. Няма достатъчно достоверни данни за това кога е създаден.

Синът на Бог Посейдон положил основите

Затова трябва да се доверяваме на легендите. Според най-разпространената основите на града са положени от един от синовете на бог Посейдон, роден от една от многобройните му любовни авантюри със земни жени. Баща му е обещал да го вземе в подводните си владения, но синът му нямал  хриле, с които да диша под водата. Затова го завел в залива на Ефесос и му помогнал там да си построи град, в който да живее и царува. Това станало през 2300 г. пр.н.е. Районът бил безводен, най-близката река е на 6 км, затова първо започнали да строят водопровод, за да доведат водата до града. Тя бликнала от предварително направените многобройни чешми и избликнала от фонтаните. Водата била толкова обилна, че стигала и за построените обществени бани, а първенците на града имали и собствени. Поминъкът е бил главно търговията. Кервани със стоки от Анадола са стигали до пристанището на Ефес, за да се натоварят на кораби и да се отправят към други пристанища, главно на островите в Егейско море, към Спарта, Атина, Милос, Тива и персийските градове. Водата, с която са се запасявали корабите в пристанището на Ефес, се е плащала със злато. С постъпващите големи приходи градът непрекъснато се благоустроявал. Централната улица е дълга 7 км, настлана с мрамор, от двете й страни са засадени палми. Има четири обществени бани - три за мъже и една за жени. Има два амфитеатъра - голям и малък, съответно за по 24 и 8 хил. зрители. Съществува и театрално училище, в което се обучават артистите, които всяка седмица изнасят представления в тях.

Една от най-забележителните сгради

е библиотеката на Целзий - на два етажа, на първия се намират книгохранилищата, а на втория са читалните. Помислено е и за любителите на плътски удоволствия, за тях са направени любовни къщи. В северната част на Мраморната улица се намира комплекс, състоящ се от много стаи и салони. След входа е басейн за къпане, а около него са четири стаи с мозаечен под, на който са изобразени три жени, пиещи вино. Стаите, в които момичетата приемат гостите, са на втория етаж. Навсякъде има еротични мозайки и скулптури, сред които се отличава тази на бог Бес с огромен фалос. На арката над входната врата се чете надпис "Следвай ме".
Вече в сравнително по-ново време тук слага своя отпечатък и християнската култура.
 Най-забележителна е черквата на Света Мария, построена до една от вратите на Ефес в началото на IV в. Тя е първата черква, кръстена с нейното име. В нея през 431 и 439 г. са проведени Вселенски християнски събори, основната тема на обсъждане на които е дали Исус има божествен произход. На първия събор цариградският патриарх Несторий застъпва становището, че Исус не е бог, а само възвишен човек, с което си навлича гнева на всички останали. Отлъчен е от църквата и е щял да бъде хвърлен от покрива на черквата, но успява да избяга. След VI в. в черквата "Св. Мария" се обучават монасите от цялото Егейско крайбрежие. През 1967 г. тук идва папа Пол IV и отслужва молебен в черквата.

Близо до Ефес са останките

 от черквата на "Св. Йоан". Тя е построена след неговата смърт (през IV в.) на мястото, където е гробът му. По-късно император Юстиниян (царувал от 527 до 565 г.) построява базилика с шест купола. Запазен е обаче и гробът на светеца. Няма обяснение защо от него излиза прашец в продължение на много векове, който се смята за целебен. През IX в. черквата е надстроена с каменно укрепление и служи за отбрана от възможни нападатели.
Сега малко от това величие е запазено, но и това, което се вижда, е повече от впечатляващо.