Стандарти наяве и насън
Цените у нас и в останалите страни от ЕС се сближават, а разликата в доходите расте
/ брой: 209
Поднасям извиненията си на читателите, че ще започна с разказ за времето отпреди 40 г. Тогава, през 1972 г., ми дойде на гости мой бивш съсед - грък, с когото живеехме в един панелен жилищен блок в ж.к. "Надежда" в продължение на 10 г. Гостува ми близо две седмици, но още на втория ден ми каза, че носи покана за мое посещение в Гърция.
Живееше под наем в двустаен апартамент в едно предградие на Серес. Извини ми се, че ще трябва да преспивам на балкона, който беше доста обширен. В София, преди заминаването си, направих опит да обменя левове за драхми или долари, но не ми разрешиха, затова познатият ми свърши тази работа. По официален курс 1 долар се разменяше за 89 ст. Диогенис каза, че може да уреди да си купя долари по курс 1,60 лв. и аз се съласих. Имах спестени 600 лв., за които получих почти 400 долара. С тези пари в Кореком можеха да се купят много лъскави стоки, които липсваха на българския пазар. В Гърция обаче се оказа, че това са нищо пари.
Всичко там беше от скъпо, по-скъпо
По време на гостуването ми Диогенис имаше рожден ден. Понеже нямах подарък, казах, че ще осигуря пържолите и ще ги приготвя по моя рецепта, за която знаех, че Диогенис много харесва. Щеше да има и други гости, затова трябваше да купя 4 кг. Обиколих 6 месарници, но най-ниската цена беше 8 долара за килограм (въпреки че не беше официална валута, с долари се извършваха всякакви разплащания). Охарчих се с 32 долара, почти 1/10 от наличностите ми. Ако бях се сетил, можех да ги купя от България и те да ми струват 20 лв. Добре, че бях донесъл 2 бутилки ракия, които се изпиха на рождения ден на Диогенис.
Един ден го попитах какви са му доходите. Отговори ми, че той получава по 250 долара на месец, а жена му - 190. "И как се справяте при тази скъпотия у вас?" "Два пъти месечно ходя в България и там пълня колата с хранителни стоки. Зареждам и с бензин, който е 50 ст., а тука е 1,2 долара. Ако децата се разболеят, веднага припалвам колата и отивам да купувам лекарства, които в България са 3-4 пъти по-евтини".
После за дълги години прекъснахме връзките си. Диогенис ми се обади едва в началото на 2011 г. и ми съобщи, че идва в България, но да не се безпокоя, защото ще отседне в хотел. Въпреки това го поканих на вечеря у дома. Разговорихме се за битието. Аз му се оплаках от трудния живот у нас, а той ми каза, че в Гърция е настъпил истински рай. Хората получаваат високи заплати и пенсии, които щедро харчат. Диогенис вложил спестяванията си, взел и банков кредит и купил таверна, която се пълни един час, след като хората привършат работния си ден. Оборотът е голям, а печалбата - висока. Надстроил два етажа с по 8 стаи за нощувка и те винаги били заети. Дава работа на 26 души, като предпочита българи.
Следващият път се срещнахме в края на юни 2012 г. Тогава Диогенис беше много оклюмал. "В Гърция всичко се срина. Няма клиенти, няма оборот, няма печалба. Всички искат да продават заведенията си, но няма кой да ги купи. В същото време персоналът не иска да работи за по-малко от 25 евро на ден".
Пак тази 2012 г. ми се удаде случай да посетя и една друга "бедстваща" държава - Испания. Там туристическата индустрия работи на пълни обороти целогодишно. Заявки за хотелите се правят 5 месеца предварително. Пълен ол инклузив за едноседмичен престой струва около 400 евро (в това се включва и самолетен билет), докато у нас за черноморските курорти това струва минимум 600 евро. При това без транспортните разходи.
В една анкета англичани казват, че за тях България е алкохоен рай. Вместо да плащат 3,5 лири за 50 г уиски в английските пъбове (около 8 лв.), тук могат да пият 100 г ракия за 3 лв., а целта е една и съща - да изпаднат в алкохолно опияние. Главно германци, но също така белгийци, холандци и датчани наблягат на бирата и предпочитат да си я купуват от магазините, където половинлитрова бутилка струва по-малко от лев. Купуват си по цели каси и се отдават на запой по плажовете. И цигарите за тях са евтини - някакви си 5 лв. за кутия, докато в техните страни струват най-малко 4,5 евро, т.е. два пъти по-скъпо.
За редовия българин обаче е важно колко струват хляба, млякото, сиренето, ориза, картофите, олиото, захарта и останалите насъщни продукти. В магазините на Испания литър олио например се продава за 90 евроцента, докато у нас струва 3 лв... На този фон от Евростат се отчита, че средният ценови разход за покупка на стоки от първа необходимост в България е около 50% от този в ЕС.
Доколко това е вярно?
Преди да отговорим на този въпрос, трябва да кажем, че не за всички хора стоките от първа необходимост са едни и същи. За вегетарианците например месото и колбасите въобще не стоят на дневен ред, докато има хора, които не могат да без тях при всяко хранене. Същото се отнася за трезвенците, които не употребяват спиртни напитки, но други не започват вечерята си без аперитив, а освен това консумират бира и вино.
Но нека да приемем, че в хранителните стоки от първа необходимост се включват продукти като олио, захар, ориз, плодове, зеленчуци, сирене, месо, колбаси, а отделно са лекарствата. Вече посочих какви са цените в Испания. Ще добавя, че килограм ориз струва 70 евроцента, захар - 1 евро, краставици - 80 евроцента, сирене - 5,50 евро, свинско месо - 6,5 евро, пилешко - 3,5 евро, риба (мерлуза) - 3 евро. Както се вижда, някои стоки са па-скъпи, отколкото у нас (сирене, месо), при други има изравнени цени (домати, краставици), но трети в Испанния са по-евтини, отколкото в България (олио, ориз, захар, риба).
Маналата година бях и в Германия. Там пресните колбаси струваха по 2,50-3 евро. Мой познат, който беше в Холандия, ми каза, че там олиото струва 75, захарта - 80 евроцента. Може би във Франция, Белгия, Дания, Люксембург и т.н. има други цени, но едва ли се различават съществено от посочените. Защото ЕС е преди всичко общ пазар, в който има свободно движение на стоки. Така че, ако нещо в Англия стане много скъпо, то ще бъде внесено от там, където е по-евтино, и така се задейства принципа на конкуренцията. Това се отнася и за България. Германски трайни колбаси се внасят на стойност 3,5-4 евро за килограм, а в търговската мрежа се продават по 8-9 лв. На този фон на пръв поглед изглежда странно защо по това правило не се уравновесяват цените на лекарствата, които в България са най-скъпи не само в ЕС, но и в сравнение със съседни страни, които не са членки на общността (Македония, Сърбия). Затова българите от пограничните райони ги купуват оттам. Обяснението е, че върху тях има диференциран ДДС, който е 7-9%, докато у нас той е 20%.
Друга тема са ценита на тока, парното, газа, водата, течните горива. В сравнение с повечето страни от ЕС у нас те бяха с 20-30% по-ниски (изключение прави Полша, където те са с 15% по-евтини, Латвия - с около 10%, и Финландия - с 8-9%). След поредното им покачване в България през 2012 г.
разликата е почти стопена
а тенденцията у нас е цените на тези продукти да продължават да растат. В България започва и нов ценови бум по отношение на хранителните стоки. От 27 август месото, месните и млечните произведения бележат покачване средно с 15%, и това е само началото. Според прогнозите до края на годината то ще достигне 30%. Очаква се значително поскъпване на олиото, захарта, ориза, а макар и в по-малка степен - на хляба, млякото, сиренето, кашкавала. За да задържат равнището на потреблението, производителите намаляват грамажа на пакетираните стоки. Олиото се продава вече в бутилки от 0,9 л, но за същата цена, а следващата стъпка е грамажът да спадне до 0,75 л. Хлябът от 700 г ще се свали на 600, и т.н.
Казват, че това е тенденция в световен, включително и европейски мащаб. Литър бензин в Люксембург струвал 2,2 евро. Но там хората не изпитват безпокойство от това, защото със средна месечна заплата може да се купят 2200 л. У нас той струва почти наполовина, но със средна българска заплата може да се купят 350 л. Същото се отнася за възможностите за потребление на ток, вода, парно, газ, за покупка на хранителни и нехранителни стоки, лекарства и всичко останало.
Така пак стигаме до доходите, с които се определя покупателната способност. Според НСИ средното трудово възнаграждение у нас е 754 лв. или 385,50 евро. Не се посочва обаче колко българи го получават. На трудови договори в края на 2011 г. са работели 3,9 млн. души, от които с минимална заплата 270 лв. - 430 хил. С възнаграждение от 270 до 350 лв. - 720 хил., с от 350 до 450 лв. - 850 хил., с от 450 до 550 лв. - 910 хил., с от 550 до 650 лв. - 840 хил. Само 150 хил. са с по-високо. Как се стига до това средно 754 лв., не е ясно.
Евростат води друга статистика, която се основава върху заплащането на 1 ч. труд. За ЕС то е средно 22,50 евро. Най-високо е в Люксембург - 41,5 евро, в Швеция - 39,9 евро, в Белгия - 39,5 евро, в Дания - 39,3 евро. От бившите социалистически страни на първо място е Словения с 14,5 евро, следвана от Чехия - 12,3 евро, Словакия - 11,9 евро и т.н. На дъното са Румъния с 3,1 евро и България с 2,9 евро.
Французите получават 10 пъти по-високи заплати от българите (при това за 35-часова работна седмица), а най-кратките годишни отпуски са 30 дни. Мъжете се пенсионират на 63 г., а жените - на 60 г., и получават пенсии, които са 80% от заплатите им. Средната пенсия е 1700 евро. От май до септември всяка седмица от Ница и Марсилия потеглят лайнери с френски пенсионери, които се отправят на едномесечен круиз из Средиземно море, който струва 2200 евро (по програма за възрастни хора). В Германия за пенсионерите се организират специални екскурзии-почивки в Малта, Кипър и България. Срещу 125 евро им се осигурява едноседмичен престой, което включва самолетен билет, нощувка и ол инклузив. В Холандия жени, които са отгледали 2 деца, без да имат нито един работен ден, получават пенсия 1500 евро и на стари години тръгват да обикалят света.
Към тези стандарти България незнайно кога може да се приближи. Може би е необходимо строителството на магистрали, но не по-малко важно е да се осигурят възможности за достоен живот на хората.