Предизборни подаяния
Обещаваното повишение на пенсиите и минималната заплата играе ролята на кебапчета и бира, с които се подкупва електоратът
/ брой: 234
През периода 2006-2009 г. пенсиите се индексираха всяка година с около 10%, а минималната заплата се покачваше с 15%. Така една средна пенсия от 200 лв. през 2006 г. достигна до 266 лв. през 2009 г. При това за Коледа се даваха добавки от 50 до 150 лв. Рестрикционерът Дянков анатемоса подобно "разточителство". За 3 г. пенсиите замръзнаха, въпреки че растящите цени на стоките и услугите направо изгаряха малкото левчета в пенсионерския портфейл и те се топяха по-бързо от ланския сняг. В същото време минималната заплата се увеличи с 30 лв., но понеже тя стана облагаема, реалното повишение е с 14 лв.
И ето, като че ли настъпи краят на рестрикциите. Просто няма как, защото наближава предизборно време, а пенсионерите и нискозаплатените работници са избиратели. Бойко Борисов обяви, че ГЕРБ няма да провежда предизборна кампания, но точно такава цел има обявената предстояща индексация. Обещаваното повишение на пенсиите и минималната заплата играе ролята на кебапчета и бира, с които се подкупва електоратът по време на избори. Но вместо за кебапчета и бира от фонда на ГЕРБ, който е формиран от държавната субсидия за партиите, по-примамливо е той да се съхрани, и вместо да се харчи от него, да се обещае увеличение на пенсии и заплати от бюджета.
Всъщност пак се стига до евтини подаяния. Евтините кебапчета и бира, които се раздават в изборния ден, сега са заменени от евтини обещания за повишаване на пенсии и минимална заплата. Те витаят повече от месец и ще се напомнят до 1 април, когато вероятно, но все още не съвсем сигурно, ще се осъществят. Защото отначало се казваше, че увеличението ще бъде от 1 януари, а пък до 1 април могат да се появят куп причини за отлагането му, още повече, че това е една лъжовна дата. Но изглежда за управляващите по-важното е да се припомня, че пенсионерите и нискозплатените работници ги очаква финансова манна. За нея ще се споменава и още дълго след изборите, за да се възхвалява щедростта на великия премиер. Ако така стоят нещата, следващата индексация ще бъде за следващите избори.
Но нека приемем, че обещанието ще бъде спазено. Каква е неговата практическа стойност? Следва да се отбележи, че след като в продължение на 3 г. не е правена индексация на пенсиите, която преди това беше по 10% годишно, обявената сега за 1 април би следвало да бъде 30%, за да се получи реална компенсация. Но тя ще бъде най-много 9,8%, и то за пенсиите, отпуснати до 2006 г. За тези след това се намалява и стига до 2,2%. Така един пенсионирал се през 2012 г. с пенсия от 200 лв. ще получи повишение с 4,40 лв. Да му е честито! Да се чуди какво ще прави с манната на Борисов-Дянков. Ако два пъти му се наложи да отиде на преглед при личния лекар, за изписване на лекарства или за получаване на направление, ще разбере, че и затова не му стига надбавката. Така надеждата, че с нея ще си купи 4-5 кофички кисело мляко не се оправдава.
Подобно е положението и с увеличаването на минималната заплата. Понеже тя е облагаема, след приспадането на данъци и социални осигуровки нетното увеличение се изразява с 15 лв., т. е. чистият доход е 247 лв. С тези нищожни пари хората изхранват семейства! А знаете ли за какво се правят сега родителски срещи? За събиране на пари - за ремонт на класните стаи, на коридорите и тоалетните... Ето това е сегашната действителност. Такава, каквато е била по време на турското робство, когато не сме имали държава и издръжката на училищата е била изцяло за сметка на родителите на учениците.
Сега имаме държава, но положението е почти същото. Каква е тогава ролята на държавата? При това дуото Борисов-Дянков непрекъснато обявява, че тя е финансово стабилна и в това отношение се сравняваме с Щвеция, Дания и Холандия. Но докато у нас в обезлюдяващите се райони при по-малко от 50 ученици училището се закрива, в Швеция в северната част държавата издържа училища с по 5 ученици. Ако в едно шведско село има поне 20 жители, задължително се осигурява с лекар, зъболекар и медицинска сестра, както и с аптека. У нас има много села със 120-140 жители, в които няма нито лекар, нито зъболекар, нито медицинска сестра, нито аптека. В тях първо са закрити училището, пощата, гарата (спирката) и тук-таме някои читалища мъждукат. Закрити са магазините за хранителни стоки и хоремагът. Няма и свестни пътища, поради това фирмите, които доставят основни хранителни продукти на населението, му ги продават на завишени цени, защото трябва да си покрият разходите за амортизация и скъпите течни горива. При това трудът на селяните е подложен на повсеместно ограбване от крадци, срещу които държавата не им осигурява защита, въпреки че МВР разполага с 56 хил. платени полицаи.
Какво следва от това положение? След като дългоочакваната индексация на пенсии и минимална заплата ще започне от 1 април, дотогава трябва да бъде обявен мораториум за плащане на задълженията на гражданите. Но понеже заплатите за април се дават в края на този месец или през следващия, това означава разсрочване за май. Едва от този месец трябва да започнат да текат сроковете за плащане на местните данъци и такси, на пътни, автомобилни и всякакви други, така че да се постигне реципрочност. В същото време трябва да продължи общественият натиск пенсиите и минималната заплата да се увеличават поради всеобщото поскъпване на стоките и услугите. Ако се приеме, че обективно цената на 1 л бензин струва 1,5 евро, не може той да се плаща на същата от белгиец с доход от 3000 евро и българин с 200 евро. Та нали, ако не братя, трябва да сме поне братовчеди с останалите жители на ЕС? Засега обаче сме само далечни бедни роднини.