Ново начало за германските социалдемократи

След лятната идилия политическият сезон в Германия стартира бурно с местни избори в провинциите Саксония и Бранденбург. Въпреки че големи сътресения не бяха регистрирани, резултатите бяха повече от тревожни за двете големи партии в управлението. Очевидно подкрепата за "голямата коалиция" на ХДС и ГСДП намалява все повече, а различните типове избиратели намират нови получатели на своя глас. При либералите от това печелят зелените, при консерваторите - "Алтернатива за Германия" (АзГ). Кризата в немската политика се усеща ежедневно, дори когато няма избори. Най-голяма е тя обаче при германските социалдемократи. Последните резултати в двете източни провинции показват, че тя вече се превръща в екзистенциална.

Бранденбург е традиционно силна територия за ГСДП и този път те отново спечелиха вота. Но с най-слабия си резултат от 1990 г. насам (26%) -  почти шест пункта по-малко от 2014 г. За сметка на това "АзГ" вече е втора сила и диша във врата им. И това бяха добрите новини. 

В Саксония социалдемократите паднаха на незавидното пето място след вота с нищожните за такава формация 8%. За съжаление на федерално ниво тенденцията е почти същата - наблюдава се траен спад в подкрепата за ГСДП. Като основен проблем за партията се сочи загубата на идентичност. Дългите години, прекарани под сянката на Ангела Меркел, неизменно дават своето отражение и сега германските лявоцентристи не изглеждат способни да водят собствена политика, а са по-скоро възприемани като политически опортюнисти без ясен курс. Всеки път ГСДП влизаше в коалицията с "голямата кошница" и всеки път не успяваше да ги реализира. Нещо повече, без тяхната подкрепа самата Меркел не би могла да се задържи на върха на държавата почти 20 години. В името на властта бяха направени и редица "исторически компромиси", които никак не отиват на партия с такава идеология. Всичко това ще остане част от наследството на социалдемократите и няма да бъде забравено нито бързо, нито лесно.

Може би единствените доволни от мандатите на "голямата коалиция" бяха акционерите на големите германски компании - страната се превърна в едноличен лидер в ЕС, икономиката е в цветущо състояние (поне ако се гледа отгоре). Статистически това е чудесен период. В реалния живот на средностатистическия германец обаче нещата често не стоят така. Малка част от огромните парични потоци във федералната република стигат до обикновените хора. Причините са две - консервативната политика на правителството, което не обича да прави разходи и голямото неравенство в доходите между най-заможния слой граждани и всички останали. С две думи, пари има, но не ги печелите вие и дори не можете да разчитате на държавна помощ (под формата на регулация или нови инвестиции). В този смисъл животът на редовия германец не се подобрява, в най-добрия случай стои на едно място. Като добавим кризата с миграцията след 2015 г., можем да си обясним защо германците (и особено тези от бившото ГДР) са недоволни.

Краят на една ера

Меркел си отива, а с нея и цяла ера от германската политика. Много е възможно, поне засега, да видими края на ерата на "големите коалиции". В началото Германия получаваше само похвали за разума, който проявява - как два исторически противника са намерили общ език в името на общото благо и т.н. Много хубаво обаче не е на хубаво и резултатите 15 г. по-късно го показват. Защото криза има и в ХДС на Меркел. Макар и в по-малка степен, тя също губи подкрепа за сметка на Зелените и "АзГ". Лично избраната от канцлера наследничка Анегрет Крамп-Каренбауер никак не е убедителна на върха на партията и вече получава сериозни критики. В тази ситуация логично е избирателите да се преориентират към други опции. Дали този вот е само протестен или е знак за трайна промяна в ландшафта, е рано да се каже и зависи от самите партии. Промени обаче ще има, очевидно е, че така повече не може и не трябва.

Но да отчетем все пак, че става дума за държава, където резките ходове не са така популярни, както на други места и нека не очакваме някаква революция. Сегашното правителство вероятно ще завърши своя мандат, тъй като никой няма интерес то да падне. Дори проучванията на общественото мнение показват, че повечето хора искат Меркел да завърши лебедовата си песен.

В търсене на себе си 

През това време обаче партия като ГСДП трябва да се готви за новия свят, в който ще се озове след падането на този кабинет. Ситуацията е тежка - в момента социалдемократите дори нямат лидер, а социологията им дава около 15% подкрепа. След загубата на европейските избори през май Андреа Налес бе принудена да подаде оставка и в момента тече конкурс за неин заместник. Кандидатурите са много, 7 двойки и един самостоятелен кандидат, но двете двойки с най-голям шанс са тази на бившия финансов министър на провинция Северен Рейн-Вестфалия Норберт Валтер-Борянс и Саския Ескен, както и тази на сегашния финансов министър и вицеканцлер на федералната република Олаф Шолц и Клара Гейвиц.

Очевидно Шолц е най-познатото име в състезанието, но участието му в правителството носи сериозни негативи. Освен това той е известен с рестриктивните си убеждения по отношение на държавните разходи (т.нар. черна нула), което също не се харесва на мнозинството членове на ГСДП. В самата партия ясно вече се осъзнава, че ГСДП повече не може да прави компромиси с лявата политика и че това е задънена улица. Урокът от "големите коалиции" е следният - прокарването на леви политици като коалиционен партньор е често невъзможно, за сметка на това търпиш всички негативи на управлението. За да спечели, Шолц ще трябва да направи рязък завой от досегашния си образ и това не звучи много вероятно.

В същото време двойката на Валтер-Борянс и Ескен се радва на доста по-благосклонно отношение. Те спечелиха безапелационно номинацията на регионалната си организация. Още на първата предизборна проява една от другите двойки се отказа от надпреварата в тяхна полза, а зад тях застана и популярният лидер на младите социалдемократи Кевин Кюнерт. Както коментира "Зюддойче цайтунг", никоя друга двойка не влиза в състезанието с толкова попътен вятър. 

В рамките на трите месеца до декември ГСДП ще трябва да намери своето ново ръководство и своя нов (стар) път. Поляризацията на германското общество вече не позволява да се търси неутрален терен между дясното и лявото. След края на експеримента по всичко изглежда, че ГСДП ще трябва да се завърне в традиционния си коловоз, ако иска да бъде разпознавана като сериозна партия от избирателя. Тези милиони източногерманци, които се чувстват изоставени от ХДС и ГСДП и сега гласуват за "АзГ", могат да бъдат спечелени обратно, но за това ще е необходимо социалдемократите отново да застанат на тяхна страна, а не на страната на властта. В представянето си пред партийните членове Валтер-Борянс и Ескен заявиха, че "искат да правят политика за хората, които имат нужда от солидарност, и за хора, които са готови на такава солидарност". С целия този попътен вятър може би това ще е новият курс на ГСДП за идващите години. Добре познатата от 90-те песен на германската група "Скорпиънс" "Вятърът на промяната" може би е узряла за нов прочит.