Да се застраховаме или да не се застраховаме

Смята се, че една от причините, поради която малка част от хората застраховат имуществото си, е липсата на традиция. Направих някои проучвания и се оказа, че това не е вярно. До 9 септември 1944 г. повечето от хората са застраховали домовете си, обзавеждането и другото имущество. Застрахована е била всяка фабрика, работилница, склад като сграда, машините и съоръженията в тях. В селското стопанство са застраховали предимно животните, а в по-малка част продукцията от полевъдството. Особено разпространени, предимно сред градските жители, са били застраховките за здраве и живот и най-вече срочните. Те са били и

един вид спестявания

Ако се сключи такава застраховка, примерно за 10 г., след този срок (при положение, че през това време не е настъпило застрахователно събитие) на застрахования се изплаща общата сума на всички направени вноски и начислена към тях лихва. Такъв вид застраховки са били по-доходоносни от банковите депозити. А при злополука, заболяване или смърт са изплащани предвидените в договора суми.
По социалистическо време, след национализацията на 23 декември 1947 г., която засяга и застрахователните дружества, се създава ДЗИ (Държавен застрахователен институт). В него задължително се застраховат всички предприятия (промишлени, строителни, транспортни, търговски), земеделски и кооперативни стопанства. ДЗИ се превръща в мощна финансова структура, от която постъпват крупни суми за държавния бюджет. Промените през 1989-1990 г. заварват институцията с крупен паричен и материален капитал в размер на около 800 млн. лв. Създава се банка ДЗИ, която по-късно е приватизирана от сега покойния Емил Кюлев за 22 млн. лв. и тя става една от най-прогресиращите. След смъртта на Кюлев е продадена на чуждестранни инвеститори за 190 млн. евро и през 2003 г. обявяват спиране на търгуването на нейните акции на борсата. Така дребните акционери остават притежатели на ценни книжа (акции), но не могат да ги продават, а и не получават дивиденти за тях. Мотивировката на собствениците е, че печалбата изцяло се насочва към увеличаване на капитала, което обаче няма как да се установи. От близо 10 г. не се провеждат общи събрания на акционерите, където те могат, макар и много трудно (дребните), да получат някаква информация.
Още докато Емил Кюлев беше жив, създаде финансова група - банкова и застрахователна, която и сега съществува, но ДЗИ вече не е монополист. Сега съществуват множество застрахователни дружества. Те се конкурират главно в областта на застраховането, свързано с притежанието на моторни превозни средства, което е задължително, а най-вече за гражданската отговорност. Тя предвижда, ако при пътно-транспортно произшествие има пострадали или починали, за тях да се изплащат обезщетения. В по-малка степен това се отнася за превозните средства. Процедурата обаче е сложна и продължителна, а много често и с неизвестен завършек. Това е така, защото

няма точно определени критерии за полагащото се

парично обезщетение. Да вземем за пример случая със световния шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки, който причини сблъскване с автомобил и в него жестоко пострада млада жена. Той е имал застраховка за гражданска отговорност. По всички правила на световната практика  застрахователната фирма трябва да изплати разходите за лечението на пострадалата. Но тя не го прави, защото привежда като аргумент, че Стависки е управлявал автомобила в нетрезво състояние. Това е крайно несъстоятелно. В такъв случай се смята, че застрахователната компания трябва да изплати необходимата сума за лечение на пострадалата, а след това тя може да предяви иск към извършителя.
За подобни недоразумения помагат и  съдебните власти. Стависки бе осъден на 3 г. условно с мотива, че е предизвикал неумишлени травми на Мануела Горсова, за която и сега не се знае дали ще се върне към нормален живот. Застрахователната компания не изплаща и лев за нейното лечение. Организира се поредната кампания за набиране на средства чрез SMS и разкрита банкова сметка.
Как при това положение да имаме мотив да се застраховаме?
Аз лично живея на последния етаж в 8-етажен панелен блок и съм се застраховал за всички възможни произшествия - протичане през покрива и по стените, наводнение, пожар и земетресение. Засега, да чукам на дърво, се появи само теч на една от външните стени. Веднага се обадих на застрахователната агенция, дойдоха нейни служители и видяха, че вследствие на теча мазилката и покривната боя на две от стените са повредени. Оцениха щетата на 51,20 лв. Оказа се, че се заплаща само за последствията, а не и за отстраняването на повредата. Когато след време пак заваля обилен дъжд, вследствие на което възстановената мазилка и покривната боя отново паднаха, застрахователите вече не изплащат обезщетение. Така се процедирало, защото аз (застрахованият) не съм взел мерки за отстраняване на причината за теча. Тогава зададох въпрос на застрахователите - ако през застрахователния период, недай си Боже, възникнат няколко пожара, то само за първия ли ще ми изплатят обезщетение за причинените щети, с обяснението, че не съм взел мерки да не се допусне следващ пожар...
Другият въпрос е за размера на обезщетението, т.е.

доколко то компенсира разходите

за възстановяването на щетите. В моя случай с повредените стени, за техния ремонт строителна фирма ми поиска 136 лв. Когато предоставих тази оферта на застрахователите, те ми отговориха, че тя е нереално висока. Тогава поисках те да ми посочат фирма, която за 51,20 лв. ще отстрани щетите, но ми отговориха, че това не влиза в техните задължения. По подобен начин е протекъл спор между един от жителите на с. Дивотино, който е бил застраховал къщата си срещу земетресение. При труса на 22 май всички стени се пропукват, падат комините и пропада част от покрива. При втория трус на 26 май се срутват две от стените на къщата и тя става необитаема. Семейството се изнася на палатка в двора и бутат останалата част от къщата, защото се опасяват, че при нов трус може да ги затрупа. Викат застрахователите, които определят 20 хил. лв. обезщетение. С тези пари е невъзможно да се построи нова къща като предишната, която е била на два етажа и таванско помещение. Подобно е положението и при автомобилните застраховки. Вярно е, че повечето българи карат коли втора, трета, четвърта и дори пета употреба, на които цената прогресивно спада, но при транспортно произшествие застрахователите изплащат суми, които не са достатъчни и за покупката на кола шеста употреба. При понесени повреди от неизправни пътища застрахователите не изплащат обезщетения, а съветват притежателите да съдят общините и пътните агенции, които имат задължението да ги поддържат. Застраховани се смятат всички пътуващи в обществени превозни средства. Поради това стопанисващите ги трябва да имат договори със застрахователни дружества, както е в целия цивилизован свят. Цената на един човешки живот, въпреки че той е неоценим, все пак по международни стандарти "струва" 2 млн. евро. При самолетната катастрофа в Локхил, за която беше обвинен либийски терорист, компанията изплати 416 млн. евро на роднините на загиналите. Впоследствие под натиска на международната общност Кадафи преведе парите на авиокомпанията и предаде терориста на международен съд. Той беше осъден доживот, но го освободиха, защото е заболял от неизлечима болест. Кадафи го посрещна като национален герой и той надживя диктатора. Почина съвсем наскоро. Без да е официално потвърдено, но има голямо основание да се смята, че Кадафи си е възстановил похарчената сума чрез сделката за освобождаването на българските медици, осъществена с посредничеството на вече бившия френски президент Саркози. Така Либия, която ни е дължала към половин милиард долара, вече не ни е длъжница дори и с един цент. Освен това са анаулирани и концесиите ни в Джамахирията, които са предадени на други държави и компании.
Върхът на застрахователното дело е достигнат в САЩ. Там всеки притежател на някакво имущество го застрахова, но знае, че при настъпването на щети ще получи обезщетение, с което може да ги възстанови напълно. Сглобяеми къщи на стойност 50-60 хил. дол. се застраховат за 80 хил. и при разрушение от природно бедствие сумата им се изплаща напълно. Филмови

артисти и певци застраховат части от тялото си

Показателен е случаят с Дженифър Лопес, която е застраховала прословутото си дупе за 2,5 млн. дол. И тя самата не знае от какво то може да пострада, но за нея това е повод за реклама на задните й части, които показва доста открити във филми и на концерти. При това застраховането в САЩ не е задължително. Такова е например в Турция, където за всяка сграда се дава разрешение за ползване само ако е застрахована. Така се създава значителен паричен фонд, чрез който се изплащат щети при възникнали произшествия и природни бедствия.
Следователно възниква въпросът, дали и у нас трябва да се въведе такава практика. Сега тя се прилага само в автомобилното застраховане. Собственикът на моторно превозно средство, който няма изискващите се застраховки, бива глобяван и спиран от движение. Всъщност това сега е основният бизнес на застрахователните дружества. Има много моторни превозни средства, но и много застрахователи. Затова борбата за завземането на по-голям пазарен дял е доста ожесточена. За привличане на повече застраховани се използват различни прийоми - отстъпки, бонуси, награди. Въпреки това бизнесът не е особено печеливш. Поради различни причини пътно-транспортните произшествия у нас са със значителен интензитет, вследствие на което застрахователите изплащат много обезщетения, макар в повечето случаи те да не покриват действителните щети.
Ако към задължителното застраховане се включи недвижимото имущество, полевъдството и животновъдството, това би довело до значително увеличаване на общия застахователен фонд. Това предполага възможност за увеличаване размера на застрахователните премии в резултат на засилената колективна отговорност. Само че хората нямат пари. Разрешението на дилемата е в намаляването на данък сгради примерно със 7-8%, които да се използват за застраховане. А най-добре е при запазване на сегашния данък сгради общините да отчисляват тези 7-8% за застраховане на жилищата. Така всъщност нищо няма да се промени по отношение на разходите на собствениците на сгради, къщи, апартаменти. Пак ще плащат същите пари, но имуществото им ще бъде застраховано. Това обаче означава, че след природни бедствия общините и държавата няма да изразходват пари за подпомагане на пострадалите. Като застраховани те ще получават обезщетения, които във всички случаи ще бъдат повече от тези 325 лв., които сега им се отпускат. Подобна практика е удачно да се въведе и по отношение на пенсионното и здравното осигуряване. Или да се намалят с няколко процента, но задължително с тях да се застраховат, или това да става с отчисления от вноските. Така всеки осигурен и същевременно застрахован вече наистина ще има лична сметка във вид на полица. Това е начин да се финансират допълнително здравните заведения, защото лечението на всеки болен ще се заплаща от застрахователя.
Разрастването на дейността на застрахователните дружества предполага откриването на нови работни места. Освен това ще се увеличи и финансовият им резултат, вследствие на което ще внасят по-високи отчисления в бюджета.
А защо да не погледнем и по-смело в бъдещето. Ако застраховането и у нас стане мода и традиция, както в САЩ и други страни, фолкизпълнителки ще започнат да застраховат силиконовите си бюстове, устни или естествените си задни части, както Дженифър Лопес. Това е суета, но и начин за рекламиране.
Ние засега си поставяме по-скромни цели. Българинът трябва да се застрахова заради сигурност на дома, здравето и живота. Следва обаче да има и адекватна система за контрол, която у нас все още е в зачатъчно състояние.