БГ статистика - едно ми казват, друго виждам!

Тези дни видях данни на Националния статистически институт (НСИ) за инфлацията през третото тримесечие на 2012 г. Според тях свинското месо е поскъпнало с 2%. Аз не съм много силен по математика, но все пак знам как се изчисляват проценти. Затова реших да направя и своя сметка. Третото тримесечие обхваща периода от юли до септември. През юли купувах килограм свинско месо за 7 лв. В края на септември то вече струваше 7,90 лв. Това, както и да се върти и суче, означава поскъпване с 13%. Но според НСИ е само с 2%. И ако е вярно, след поскъпването месото

би трябвало да струва 7,14 лв.

Следователно възниква въпросът: на статистиката ли да вярвам, или на етикета, на който е изписана цената в месарницата?
Явно НСИ докрай ще отстоява своето, т. е., че свинското месо е поскъпнало с 2%, а пък аз не му вярвам, защото едно ми казват, а друго виждам. За да ме убеди в своята правота, НСИ, като изнася данни, че свинското месо е поскъпвало с 2%, би трябвало да посочи и в кои месарници може да го купя за 7,14 лв. Защото аз съм обиколил всички на Женския пазар, където цените са най-ниски в София, но и там най-ниската цена е 7,90 лв., а има и по-високи, които стигат до 8,60-9 лв.
Тези разсъждения с пълна сила важат не само за месните и млечните произведения, но и за рибата, пилешкото и телешкото месо. Най-голямо поскъпване има при колбасите. И най-евтините сурови колбаси вече са над 7 лв., сухите са в границите на 15-25 лв., деликатесните надхвърлят 32 лв., а има и такива, на които цената е над 40 лв. Те са изключени от наблюдаваните стоки и това донякъде е оправдано, защото потреблението им е много ниско.
Има голяма, средна и малка потребителска кошница, но вероятно при своите изчисления НСИ ползва някаква друга, която обаче явно е с фриволно определено съдържание. В нея не се включват цените на тока, парното, водата, течните горива, местните данъци, административните и съдебните услуги, и още ред други, въпреки че хората харчат голяма част от доходите си за тях. Вероятно за следващото тримесечие няма да се отчете в инфлационния индекс, че таксиметровите услуги са поскъпнали с 30%. Аргументът сигурно ще бъде, че те се ползват от малко хора, затова не влизат в средната потребителка кошница.
Но няма как от нея да се изключи баничката, която е в менюто на десетки, ако не и на стотици хиляди хора. А тя в разглеждания период поскъпна с 20 ст., или с 11%. През септември хората започнаха да купуват зеле за правене на зимнина в каци и бидони. Миналата година по това време прясното зеле можеше да се купи за 25-30 ст., но сега най-евтиното е 50 ст., а на повечето места се продава за 60 ст., което е поскъпване със 180-200%. За да се оцвети сокът в кацата или бидона, трябва да се сложи и поне една червена зелка. Миналата година червеното зеле се продаваше за 50 ст, а сега - за 1 лв. Даже морската сол, която се препоръчва за тази цел, също е поскъпнала двойно.
Голям ръст на цените има при олиото, захарта, брашното, ориза, боба, които реално са поскъпнали  от 12 до 25%. Но може би най-стресиращ е

бумът в цените на лекарствата

В поредния реимбурсивен списък на НЗОК от него са отписани 56 медикамента, които преди това са се изписвали напълно или частично безплатно. Вследствие на това нуждаещите се от тях ги заплащат с 3 до 10 лв. по-скъпо. При това за останалите в списъка няма редовно снабдяване. На 16 ноември по телевизията показаха жена на 30 г., която страда от диабет. Тя е здравно осигурена, но в продължение на 3 месеца не е получавала полагащите й се лекарства.
Възниква въпросът защо се правят всичките тези статистически измишльотини. Като НСИ отчита недействително ниска инфлация, с това се преследват главно две цели. Първата е да се покаже, че по този показател България отговаря на Маастрихтските критерии и така във всеки момент, ако пожелае, може да кандидатства за еврозоната с всички произтичащи от това обстоятелства. А те са главно приемането на еврото като национална разплащателна валута, която да смени лева, участие в стабилизационните фондове, от които при евентуално изпадане в нужда може да бъде отпусната финансова помощ (докато няма такава, се правят вноски в тях).
Втората цел е използването на статистическите резултати за инфлацията да се прилагат като

коректив за индексацията

на минималната заплата и пенсиите. При официално отчетена инфлация за периода 2009-2012 г. в размер на 12,4%, минималната работна заплата се повишава от 1 януари 2013 г. със 7% (от 290 на 310 лв.), а от 1 април - пенсиите средно с 6,5% (от 9,8 за тези, които са отпуснати преди 2006 г., до 2,2% за последващите). Това означава, че не се компенсира дори официалната инфлация, а още по-малко се прилага златното швейцарско правило, което уж беше прието.
Но представете си какво би следвало, ако имаше действително отчитане на инфлацията, която реално е в размер на около 30%, при това само за малката потребителска кошница (за средната тя е 37%, а за голямата - 46%). Ако това се отчете достоверно, в тристранната комисия трябва да се обсъжда индексация на минималната заплата и на пенсиите с минимум 20%. Тук му е мястото да посочим, че тази комисия трябва да стане поне четиристранна. Пенсионерските съюзи (не се знае те дали са 16, 17, 18 или 19) трябва да се споразумеят да излъчат свои представители в нея, които да защитават правата и интересите им. Иначе и да дрънкат празни тенджери, няма кой да ги чуе. Вместо да се разслояват по политически убеждения, пенсионерското съсловие трябва да се обедини в защита на своите права и интереси.
През септември в Белград се срещнах с Ван ден Хлангерлеен, зам.-председател на най-големия пенсионерски съюз в Холандия, в който членуват 1,7 млн. души. Плащат членски внос по 30 евро годишно, като обявяват, че не принадлежат към никоя политическа партия. Преди предстоящи избори  съюзът се договаря с политически партии коя да подкрепи, но поставя условия за това. Съюзът води собствена статистика за инфлацията и иска съответната индексация на пенсиите, като това става на всеки 6 месеца. Дали това не е начинът, който трябва да се приложи и у нас?