09 Ноември 2024събота00:57 ч.

ВРЕМЕТО:

В събота вятърът ще се ориентира север-североизток и ще се усили. С него ще прониква по-студен въздух и максималните температури в по-голямата част от страната ще бъдат между 8° и 13°, в София - около 13°, на морския бряг – 10°- 11°, на места в Южна България - до 15°- 16°. Облачността ще се увеличава и в края на деня в североизточните райони ще завали дъжд. В събота вятърът ще се ориентира север-североизток и ще се усили. С него ще прониква по-студен въздух и максималните температури в по-голямата част от страната ще бъдат между 8° и 13°, в София - около 13°, на морския бряг – 10°- 11°, на места в Южна България - до 15°- 16°. Облачността ще се увеличава и в края на деня в североизточните райони ще завали дъжд.

Арена на необичайното и смешното, или как циркът стана изкуство

Съкровеното желание за чудо и мечтата за неограничените възможности са в основата на всяко зрелище

/ брой: 88

автор:Альона Нейкова

visibility 3398

Необикновено весел празник се отбелязва всяка трета събота на април - Международният ден на цирка. Учреден е не само за да се покаже цялото великолепие на това древно изкуство, но и да се акцентира вниманието на световната общественост върху приноса му в културата на всички народи на планетата ни.

Циркът всъщност е развлекателен спектакъл, който обикновено се представя на вниманието на публиката на специална арена с диаметър точно 42 фута или 13 метра. Независимо дали шатрата е построена за 500 или за 5000 зрители, от XVIII век мястото за зрелище винаги е с такъв размер. Този факт се дължи на професионалната необходимост - за изпълнението на акробатични упражнения върху кон е нужно гърбът на животното винаги да е наклонен под един и същи ъгъл към центъра на арената. Така може доста дълго да се поддържа зададената скорост, без да се създава какъвто и да било риск за ездача или за коня.
Не е тайна, че в основата на цирковото изкуство е демонстрацията на необичайното и смешното, включително на пантомимата, клоунадата, изключителните способности, често свързани с голям риск - хвърляне на ножове, гълтане на шпаги или огън, еквилибристика, дресиране на хищници и т.н. Но в Древен Рим, където циркът играе голяма обществена роля, се набляга най-вече на зрелища, свързани с конна езда, състезания с колесници, единоборства на гладиатори и т.н. След разпада на империята обаче се губи и значението на арената като основно място за развлечения на народа. Кралят на франките Хилперих I издига в Париж и Соасон специални кръгли сгради, но тъй като представленията в тях не предизвикват кой знае какъв интерес, скоро цирковите постройки са изпочупени и изоставени. А развитието на театралното изкуство в Средновековието и интересът към окултното и мистериозното окончателно подриват авторитета на цирка като обществено забавление.
Шапито от съвременен тип се появява едва в края на XVIII век. За негов създател се смята прочутият ездач, предприемач и изобретател Филип Астли, който през 1768 г. в района на Ватерло купува място, където построява кръгла арена. Именно там започват да представят пред публика акробатични номера върху коне, предизвиквайки небивал интерес. "Амфитеатърът на Астли" става много популярен и заради факта, че в спектаклите участват и клоуни, жонгльори, майстори на пантомимата и илюзионисти, които развличат публиката между номерата, докато животните и гимнастиците се подготвят да излязат на манежа. Представленията постепенно излизат извън границите на Лондон, стигат до Париж, а по-късно и до още 18 европейски града. Любопитен е фактът, че Астли никога не е наричал амфитеатъра си цирк. Наименованието е въведено от конкурента на ездача Джон Хюджъс, който се стреми да привлече публиката с подобни спектакли, като неговият "Кралски цирк" също е доста атрактивен и богат на впечатляващи трикове.
Дресирани животни излизат на манежа към края на XIX век. Постоянен цирк съществува почти във всички столици и големи градове на Западна Европа и Русия. За най-добри се смятат арените и артистите в Париж, като изключително търсени са трупите на Cirque d`Hiver, Cirque d`Еte и др. Освен това с голяма популярност се ползва и подвижният цирк, като например в Италия доста театри са построени така, че партерът да може много бързо да бъде превърнат в арена. Представленията са обичани и в Испания, където най-голямото развлечение за хората дълго време е традиционната корида.
Любопитно е и влиянието на цирка върху изобразителното изкуство. В наскалния релеф на гробницата на египетския управител Хнумхотеп II в Бени Хасан (1900 пр.н.е.) са открити рисунки на девойки, демонстриращи жонгльорски и акробатични умения. В музея на Верона има диптих, който пресъздава представлението на млад пилариус. Заобиколен от тълпа зяпачи, юношата жонглира със 7 топки. В Историческия музей в Москва се пази римско знаме (II в.н.e.) с избродирана в злато фигура на богинята Виктория, балансираща върху сфера. Многобройните паметници на античното изкуство освен чисто художествената си ценност са и богат източник на информация за разнообразието на уменията, демонстрирани от акробати, жонгльори, атлети, конни ездачи и т.н. За това свидетелстват впечатляващи сюжети върху фрески, надгробни барелефи и скулптури.
Първият известен творец, изобразил представление на циркови артисти, е брабантският художник Йеронимус Бош. В картината "Шарлатан" (ХV в.) той рисува фокусник, манипулиращ с топчета и чаши. Произведенията на фламандския ренесансов живописец Питер Брьогел Стария (ХVI-ХVII в.) също изобилстват със сцени на зрелища. В гравюрите на Х. Кок по негови рисунки се вижда човек, ходещ по въже, облечен в костюм на птицеглав демон, както и увиснал акробат, а също и жонгльор, фокусник, кукловод...
Подобни сюжети стават рядкост в изобразителното изкуство през ХVIII век, но столетие по-късно се завръщат в творбите на Франсиско Гоя, Едгар Дега, Пиер-Огюст Реноар, Анри дьо Тулуз-Лотрек и др. Циркът вдъхновява също така много писатели и филмови режисьори. В чест на това завладяващо зрелище по цял свят се организират атрактивни карнавални шествия и фестивали, като най-старият се провежда в Монте Карло, където се връчват престижните циркови оскари.
Дни на отворените врати, специална програма, изложби, благотворителни акции и т.н. очакват почитателите на акробатичните номера, илюзионните жанрове и клоунадата на 16 април, който т.г. се чества като Международен ден на цирка. Артистите демонстрират необичайна сила, сръчност, смелост, недостъпни на обикновения зрител. Затова огромната популярност на това изкуство е свързана с вечния стремеж на човека към съвършенство, прекрасната мечта за неограничените възможности и съкровеното желание за чудо, наречено цирк.


Рекорди отвъд Гинес


Някои постижения, регистрирани от циркови артисти по света, с право са вписани в Книгата на Гинес. Други пък не са включени в библията на рекордите, но това не ги прави по-малко впечатляващи или значими.
* 22-годишният венецуелец Хенри Айала успява да подскочи с въже 1005 пъти, като при това се намира на височина 9 м и стои на връв, дебела едва 1 см. Атракцията, представена в английския град Бристъл, регистрира още един рекорд - акробатът подскача 211 пъти за 1 минута.
* Най-високоплатената циркова трупа (според "Форбс") е Цирк дьо Солей, който печели над 200 млн. долара годишно.
* Сос и Виктория Петросян са прочути като артисти, изпълняващи номера с преобличането по най-впечатляващ начин: за 2 минути сменят на арената 16 костюма.
* Италианска циркова артистка за 11 минути минава по въже над Ниагарския водопад, а после се връща за 10 мин., като се движи назад. Само седмица по-късно 23-годишната Мария Спелтерина повтаря прехода, но с вързани очи, а още след няколко дни - с оковани с белезници ръце и крака.
* До ден днешен никой не е надминал мащабната илюзия на Дейвид Копърфилд, който през 1993 г. е накарал Статуята на свободата в Ню Йорк "да изчезне".
* Най-много циркови артисти, събрани на едно място, са регистрирани през 1994 г. по време на фестивала "Гластънбъри", където се изявяват 700 изпълнители от различни страни.
* След като Мечешкият цирк на Валентин Филатов гастролира в Щутгарт, германците са толкова впечатлени от видяното, че издават на едно от животните, което се казва Девочка, свидетелство за управление на мотоциклет. Неприятното в случая е, че мечката претърпява катастрофа 10 години по-късно в същия град заради неправоспособен шофьор на автомобил.
* Николай Балкански от известната българска циркова фамилия все пак е вписан през 1982 г. в Книгата с рекордите на Гинес с двойно салто на една и две кокили.
 

Служители в АЯР на протест за по-високи заплати

автор:Дума

visibility 781

/ брой: 214

"Лукойл": Не продаваме рафинерията в Бургас

автор:Дума

visibility 748

/ брой: 214

25 нови влака от "Шкода" пристигат до 2026 г.

автор:Дума

visibility 591

/ брой: 214

Брюксел разследва "Виза" и "Мастъркард" за таксите

автор:Дума

visibility 722

/ брой: 214

Управляващата коалиция в Германия се разпадна

автор:Дума

visibility 745

/ брой: 214

Харис обеща помощ на Тръмп до инаугурацията

автор:Дума

visibility 762

/ брой: 214

В САЩ разработват план за мир в Украйна

автор:Дума

visibility 739

/ брой: 214

Накратко

автор:Дума

visibility 706

/ брой: 214

Пътят на разбитите надежди

автор:Александър Симов

visibility 651

/ брой: 214

Непредсказуемият Тръмп

visibility 657

/ брой: 214

БСП е микросвят, отражение на прехода

visibility 681

/ брой: 214

Агнето сито и вълкът цял

автор:Гарабед Минасян

visibility 704

/ брой: 214

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ