(Пред)изборни неволи, или глас народен - глас в пустиня

За пореден път предстои гражданите на страната ни да изберат своите представители в Народното събрание - държавен орган, който упражнява законодателната власт в Република България. Ще се гласува за партии, коалиции, независими кандидати. С надеждата за промяна и по-добро бъдеще. Резултатът и времето ще покажат доколко това наистина е възможно. Но преди да стане ясно дали глас народен няма да е поредният глас в пустиня, нека обърнем внимание на любопитни факти, касаещи неволите на крайния вот и (пред)изборните кампании по света.

"Най-добрата партия" печели най-много места в градския съвет на Рейкявик през 2010 г., като членовете на тази формация привличат гласоподавателите със странното заявление, че няма да изпълнят никакви обещания. А програмата на основаната от комедийния исландски актьор Йон Гнар анархо-сюрреалистична организация е изпълнена с безброй популистки лозунги и заричания за всевъзможни облаги за народа. Също така в една от точките на платформата на необичайния обществено-политически съюз фигурира откровеното заявление, че ако всички са тайно корумпирани, то "Най-добрата партия" ще е... явно(!) корумпирана. В крайна сметка избирателите явно до такава степен харесват артистичната кампания, че вотът достига 34,7% от гласовете, което превръща един скучаещ веселяк в кмет на град с население 120 000 души.
Най-старият действащ парламент се намира на остров Ман - владение на Великобритания в Ирландско море. Тинвалд е основан преди повече от десет века - през далечната 979 г., но и до ден днешен е постоянен законодателен орган, чиято работа не е прекъсвана дори по време на многобройни войни.
Най-много депутати има в Общокитайското събрание на народните представители. Членовете на този необичаен парламент, свикван в пълен състав само веднъж годишно, са почти 3 хил. души.
В Микронезия пък смятат за достатъчно за благото на страната да работят само 14 сенатори. Това е най-малобройният парламент в света, като в Националния конгрес на страната членуват 4 партийни представители на четирите щата на  независимата република. Те са с 4-годишен мандат, а останалите 10 се избират от едномандатните окръзи за двойно по-кратък срок.
Не е тайна, че в някои страни вотът е безусловен, тоест не може да бъде избегнат. С последните промени в Изборния кодекс на България бе въведено задължително гласуване, освен когато избирателят има уважителни причини да не го направи - отсъствие от страната, заболяване, учебна/служебна заетост и други непредвидени обстоятелства. Задължението обаче не важи за хора над 70-годишна възраст и лица с увреждания. Единствената санкция за неупражняването на вота е заличаването от съответния избирателен списък, но чак след две последователни негласувания на избори от един и същи вид. В други държави се прилагат различни "наказания" за гражданите, непожелали да участват в политическия живот на страната. На австралийците в тези случаи се налагат глоби. Прогресивни финансови санкции са въведени в Белгия: първото неучастие в изборите ще струва на нарушителя 50 евро, а второто - 125. На гърците и перуанците се отказва административно обслужване в различни институции. В Бразилия пък на гласоподавателите, пропуснали да упражнят вота си, се отнема паспортът, който се връща само тогава, когато провинилите се поправят "грешката си" при следващите избори.
"Не е важно как е гласувано, важно е как е преброено" - тази сакрална крилата фраза, произнесена от Йосиф Сталин на изборите за генерален секретар на ВКП(б) през 1934 г., описва по най-добрия начин системата на вота не къде да е, а... в САЩ. В страна, обявяваща се за най-демократичната в света, по време на президентска кампания кандидатът, събрал най-много гласове, може в крайна сметка и да не стане държавен глава. Работата е там, че всичко зависи от специалните избиратели, чийто брой се определя от това колко е голямо населението на даден щат. Например столицата на страната Вашингтон има общо 3 гласа, Калифорния - 55, а Тексас - 38. Американската история помни общо 4 случая, когато получилият по-малко гласове става президент. Например през 2000 г. вотът за Ал Гор е с половин милион по-голям, отколкото за Джордж Буш. Синът на 41-вия държавен глава обаче е провъзгласен за 43-ти президент на САЩ, тъй като има подкрепата на повече специални избиратели: 271 на 266. Подобни случаи на губещи в крайна сметка кандидати, но получили всъщност повече реални гласове на хората, са регистрирани през 1824, 1876 и 1888 г.
Интересна изборна традиция съществува в Малайзия. Въпреки че е конституционна монархия и крал се става по наследство, управляващите държавата се сменят на всеки 5 години. Тази ротационна особеност е породена от факта, че страната се управлява от деветима султани, които избират един от тях за върховен. Федералният монарх има основно представителни функции.
Андора пък е пример как във века на демокрацията кралят се избира от други държави. За разлика от значително по-малките Сан Марино, Монако и Люксембург, княжеството не се управлява от местен монарх. Държавното устройство е парламентарно княжество, представлявано от двама конституционни съуправители - президента на Франция и епископа на Сео де Урхел (Испания).
Тези, а и много други любопитни факти, свързани с гласуване, парламент, президент и т.н., всъщност показват, че изборите в повечето страни по света не се асоциират с кебапчета и кюфтета, платен/купен вот, целенасочен туризъм, масови протести или претоплени популистки обещания. Правото, както вече и задължението да посочим кой да е на власт не са само думи. А начин да се стигне до истинска промяна.


Най-големият парламент в света

Зданието на висшия представителен орган и носителя на законодателната власт в Румъния е истински дворец. Парламентът в Букурещ е признат за най-голямата гражданско-административна сграда в света. Размерите на прочутия архитектурен паметник от времето на социализма са 270 на 240 м, височината е равна на 86 м, общата площ - 350 000 кв. м, целият обем - 2 550 000 куб. м. Дворецът е разположен на 12 етажа, има 1100 стаи. Само подземната част на сградата с височина 92 м е на 4 готови нива, като още 4 се доизграждат. За строежа са били необходими около милион кубични метра мрамор, 3500 тона кристал, 700 хил. тона стомана и бронз, 900 хил. куб. м дърво, 200 хил. кв. м вълнени килими. Издигането на двореца, който първоначално се нарича Дом на народа, започва през 1984 г. по заповед на Николае Чаушеску и продължава до 1989-а.

Тинвалд е най-старият парламент в света

Общокитайското събрание на народните представители

В САЩ всичко зависи от специалните избиратели

Ротационна система действа в Малайзия, въпреки че страната е конституционна монархия

В Андора кралят се избира от други държави