За надеждата в един безнадежден свят

Олга МАРКОВА, доктор на кинознанието

След успешно проведената миналата година Есенна академия, която се превърна в значим дискусионен форум по най-наболели проблеми на нашето съвремие, отново организаторите на уникалния по същността си Международен фестивал на червенокръстките и здравни филми, с високо чувство за гражданска отговорност, ни предложиха в своето юбилейно 20-о издание богата и разнообразна в тематично-художествено отношение селекция на екранна продукция (разпределена в седем секции): над 30 творби, избрани измежду две хиляди, от 15 страни. С активното участие на видни наши лекари, сценаристи, актьори, режисьори като д-р Стефан Командарев, Виктор Божинов, Йоана Буковска, проф. Станимир Трифонов, д-р Людмил Станев, професорите Темелко Темелков и Димитър Ставрев; както и на представители от 28 областни организации на БЧК, те достойно защитиха своята мисия и предназначение, синтезирани в девиза "Чрез хуманизъм към мир и приятелство", който ни съпровождаше при всички събития. Едва ли бихме могли да назовем друг световен културен форум, насочен към по-актуална и важна тема от преодоляване на последствията от непрестанните катастрофални кризи върху човешкото здраве!  

Изчезнал без всякаква логика във времето непосредствено след политическите промени, този фестивал след дълга пауза възкръсна с танталови мъки от пепелта на забвението през 2014 г., благодарение на реалната значимост на неговата кауза, защитаваща универсални хуманитарни принципи, както и на упоритите усилия на Националния съвет на БЧК и на ръководството на Варненския медицински университет. И тъй като зад всяка съществена кауза стои определена личност, в този случай усилията на Илко Раев и неговия екип са безценни. Те заслужават достойно уважение, оценено и от Илияна Йотова - вицепрезидент на Република България, която отново е поела патронажа на този изключителен по рода си културен феномен. 

Младите ни колеги днес трудно биха могли да си представят идейно-художественото ниво, до което той бе достигнал по онова време.  Достатъчно е да припомним, че още тогава бе завоювал най-престижната категория "А" във филмовия свят. С каква лека ръка нашата държава руши своите ценности и ги подменя, а колко труд и усилия изисква възстановяването им, или поне на част от тях, особено в поредицата кризи, които ни затискат отвсякъде и обезкуражават!...

И все пак доживяхме двадесетото издание на този форум, който неотлъчно и безкомпромисно върши своята мисионерска дейност. Изминалите две десетилетия доказват, че въпреки всички неволи и препятствия, добродетелите продължават да надделяват омразата, скептицизма и отчуждението. Нито лъкатушещата световна политика, нито манипулативната медийна артилерия са в състояние да убият Човешкото у Човека; правото на бъдеще за децата и внуците ни. Единството между хората, подадената в нужда ръка са безспорно оръжие срещу онези, които пренебрегват уроците на историята или ги преиначават за свои лични каузи, стремейки се да се противопоставят на девиза "Заедно можем всичко". Цялата продукция, прожектирана на екрана на този Първи международен кинофестивал в България в течение на десетилетия, доказа на световната културна сцена своята неоспорима значимост, обединявайки две могъщи сили: на изкуството и на хуманните ценности. Не бива да забравяме, че тъкмо емоцията, състраданието, съпричастието, покаянието са онези фактори, които спасяват човечеството от скорострелния процес на неговата роботизация. Ето защо имаме пълно основание да празнуваме този юбилей с вдигната глава...

Но преди да кажем "Наздраве", да зарадваме читателите с тазгодишните постижения. В моето съзнание се очертават безспорно три ярки художествени произведения, които не подлежат на поощрителни бележки. Със своя изключително деликатен и емоционален призив за толерантност, за заедност в борбата със синдрома на Даун в Босна и Херцеговина "Един нов Бродуей", обявен от журито за най-добър пълнометражен документален филм, предизвика всеобща радост: за публиката, за критиката и безспорно за неговия създател Денис Божич, удостоен тук и с наградата за режисура. Тази възхитителна екранна история на шестима млади герои, на техните близки и особено на техните спасители, преодоляващи непреодолими на пръв поглед препятствия, е пример за своеобразен начин на лечение чрез силата на изкуството. Болните персонажи са сред първите в Югоизточна Европа, приети в професионална театрална школа, като по този начин надскачат предразсъдъците и бариерите пред способностите и възможностите на "монголоидните" хора, при това с чувство за хумор, завоювайки правото да бъдат равнопоставени в обществото! Когато преди повече от десетилетие се сприятелих с режисьора Д. Божич на фестивал в Русия и го поканих да участва в този наш форум, едва ли можех да си представя, че неговият талант и майсторство ще достигнат такава професионална зрялост. 

Реален шанс, извоюван от организаторите на фестивала, е многократното участие и присъствие на очарователната бразилска режисьорка и сценаристка Лейде Джейкъб. Спомням си нейния сложен, трудно сниман, вълнуващ филм "Моята поезия" за неподвижната й майка - изключителна поетеса, който спечели Голямата награда на този форум през 2017 г. Сега новата й творба "Сао Марино" завоюва тук Специалната награда на журито за художествено постижение в документалното късометражно кино. Бих я назовала с нова дума в трактовката на сложен, деликатен, отбягван от творците проблем: за трансмъжествената личност. Изхождайки от легендата за Марино, живял през шести век в Ливан, който след смъртта си е канонизиран като Санта Марина, смятана от прогресивните сектори на католическата църква за защитник на половата идентичност, филмът отправя призив за толерантност към различието, на художествената граница между документалност и фикция. 

В основния конкурс изненада поднесе швейцарско-белгийската продукция "Последният танц" на Делфин Льоирисе, удостоена с Голямата награда за най-добър игрален филм. Отново темата - лечение на болката, предизвикана от загуба на близък човек, чрез форми на изкуството в условия на колективност. Тя е поднесена увлекателно с умелото превъплъщение на Франсоа Берлеан в образа на 75-годишния пенсионер Жермен от средната класа, който сдържано и деликатно "извървява" траекторията на своя герой: от бездействието като начин на живот без никакви отговорности, до трансформацията в пластична активност след неочакваната смърт на любимата му съпруга Лиза, която до края на живота си се е грижила за всичко. Неговото участие в танцов спектакъл, създаден от испанско-швейцарската хореографка Ла Рибо (която играе във филма), зад гърба на близките му и в противовес на тяхното мислене, го подтиква да върши неща, които никога дотогава не е правил. Така той успява да спази обещанието, което e дал на съпругата си: да довърши нейния артистичен проект и по този начин да осмисли личното си съществуване.

В конкурсната програма се открои и фаворитът на много международни фестивали - украинската творба "Клондайк", получила тук Специална награда от журито за ярко постижение в игралното кино, както и приза за най-добър сценарий на режисьор-сценаристката Марина Ер Горбач. Тя проследява вълнуващо драматичната съдба на украинско семейство, живеещо на границата между Русия и Украйна. Проблемът за дехуманизацията на света кулминира в шокиращата финална сцена, която заклеймява една братоубийствена война, с поглед към събитията отвътре.

След връчването на 22 награди разбирате колко невъзможно е да се обхванат всички постижения. Не бих искала обаче да пропусна приноса на младите творци - студенти от НАТФИЗ "Кр. Сарафов", сценариста Александър Хаджиев и режисьорката Джулия Пъстракова. С първата си творба "Лимбо", отличена като най-добър късометражен документален филм, в течение на половин час, те надникват детайлно в ежедневието на софийски дом за лица, страдащи от все по-масовото неврологичното заболяване деменция; разкриват изпитанията на близките им и тежкия труд на служителите в битката за нормален живот на пациентите. Постепенно на екрана се разгръщат историите на болните с тяхното минало, настояще и вероятно бъдеще. 

Радостен е фактът, че с всяка измината година този фестивал разширява кръга на своите почитатели и участници; възбужда интереса на младите хора както към хуманното кино, така и към доброволчеството като начин на живот.