Тъжна равносметка
/ брой: 87
Северна Македония избра нов президент – Гордана Силяновска, а скоро ще има и ново правителство, съставено от антибългарската ВМРО-ДПМНЕ. И Силяновска, и Християн Мицкоски - лидер на победилата на изборите партия, вече обявиха: искаме ревизия на Договора за приятелство с България (2017) и на плана „Макрон“ (2022), предвиждащ вписване на българите в македонската конституция!
Президентът и бъдещият премиер зачеркнаха писаната в Париж „Преговорна рамка с ЕС“ с аргумента че „конституционните промени са български диктат, а преамбюлът на македонската конституция не е телефонен указател, за да включваме в него всички съседи“.
Седем години след капитулантския договор за приятелство (за да влезе Скопие в НАТО) и две години след силово приетия в Народното събрание план „Макрон“ (за да стане Скопие член на ЕС) е време за тъжна равносметка – дипломатическа и историческа.
Подписаният на 1 август 2017 г. договор наистина е „исторически“, защото с него правителството на ГЕРБ и Обединени патриоти легитимира написания на сръбска пишеща машина „македонски език“. Но корените на езиковия проблем са заровени още в 1999 г., когато двете страни подписаха Декларация за добросъседство и сътрудничество, с която свенливо признахме македонския език.
Вместо да се възползваме от уникалната по онова време ситуация в Скопие, където премиер бе Любчо Георгиевски, а вицепремиер - непоколебимата българка Доста Димовска, ние задоволихме искането им за признаване на македонския език с витиевата формулировка „официален език на страната“. Сторихме тази глупост с оправданието, че така трасираме пътя си към Европейския съюз.
Робувайки на евроилюзии, през 1999-а така си постлахме в отношенията с Македония, че днес сме в примката на македонистите. При всяка наша реакция на техни претенции, те ни отговарят с логичен въпрос и императивен отговор: България призна ли македонския език? Значи признавате и македонската нация, а с нея и македонската история!
Затова на седмата годишнина трябва да си признаем: подписаният на 1 август 2017 г. Договор за приятелство с Македония е прецедент в международното право. С него влязохме в историята на дипломацията като държавата, която първо подписва неизгоден за нея договор, а след това започва преговори за съдържанието на документа. А шумно обявеният успех с формирането на Смесена историческа комисия се оказа провал - за седем години комисията няма никакъв напредък в работата си, дори половинчатото признание, че „Самуил е цар на българите“ бе оттеглено от скопските историци.
Парадоксалното е, че нито НАТО, нито ЕС искаха от София да подписва този неизгоден за нас договор. Евроатлантическите структури настояваха само да не следваме примера на Гърция и да не налагаме вето на членството на Македония в НАТО поради желанието на Брюксел и Вашингтон Скопие форсирано да влезе в Северноатлантическия пакт.
Преди седем години предупреждавах: докато стъпи в НАТО, Скопие ще имитира активност в двустранните преговори и в историческата комисия. След това ще се подновят старите претенции към историята ни, защото вече няма да имаме механизъм за блокиране на атлантическата интеграция на Северна Македония. Което и стана.
На 8 май 2024 г. властта в Скопие се пое от радикалните македонисти Силяновска и Мицкоски. Позовавайки се на прецедента с НАТО, двамата искат да денонсират договора с България и плана „Макрон“, да получат безплатна виза за Европейския съюз и дори претендират за „македонско малцинство“ в Пиринско, позовавайки се на присъди в Страсбург.
Македонистката логика е желязна: българите вдигнаха с лекота натовската бариера пред Скопие, защо да не повторят упражнението и с евробариерата? След като премиерът Борисов се отрече от обещанието си в Благоевград (2011 г.) никога да не допусне името „Северна Македония“, тъй като съдържа териториални претенции към Пиринския край, защо през 2024 г. София да не се отрече и от договора за приятелство?
След седем години на провалена балканска дипломация, диагнозата е тъжна: на Балканите сме държава втора ръка, а в ЕС сме със статут на васал. Защото избираме да ни управляват неуки и зависими люде.