Сирийската гангстерска двойка
/ брой: 241
Андрей МИТРОВИЦА*
Башар Асад, заедно със съпругата и трите си деца, избяга набързо, за да избегне жестокото наказание, което толкова много заслужава.
Това бе предсказуем ход на страхливец, който, след като причини толкова мъки и страдания в продължение на десетилетия, потърси убежище на място, далеч от ужасяващите престъпления срещу човечеството.
Сега Асад нарича свой дом Русия, а не Сирия. Той е гост на покровителя си Владимир Путин - друг беглец от правосъдието, обвинен във военни престъпления.
Без съмнение укриващият се в Русия е заминал със солидна сума пари и злато, за да финансира удобния живот, на който той и неговата жена са свикнали. Двойката престъпници в дизайнерски тоалети ще се скрият в обширна сигурна къща до края на окаяния си живот, някъде в необятната руска шир.
Ако притежават дори прашинка от това, което може да се опише като съвест, Башар и Асма никога няма да избягат от едно незаличимо петно - сирийската мизерия, за която са най-отговорни.
Хафез Асад - бащата на Башар, бе смятан за „добър човек“ и автократ от много западни лидери и медии, въпреки мръсната история на бруталност, която послушният му син продължи, когато пое президентския пост през 2000 г.
През 1990 г. Хафез Асад - социопат в костюм, нареди на военните да унищожат 20 000 сирийски бунтовници. По това време тиранинът се смяташе от американците за полезен регионален съюзник, който може да притъпи влиянието на Ирак. Отношенията между Вашингтон и Дамаск останаха спокойни до края на ХХ век и през мандата на Башар Асад през новото хилядолетие.
Башар и съпругата му Асма - телегенична и образована в Лондон банкерка, се представяха като символ на прогресивна и светска Сирия, която западните лидери и наивните репортери смятаха за симпатични.
Всъщност Башар бе авторитарен човек с любезна усмивка. При неговото управление търговията и туризмът процъфтяваха, а европейски парламентаристи правеха редовни посещения в двореца му. Тези визити се оправдаваха с „ролята му на защитник на „източните християни” и с една мисъл на френски сенатор, според когото е „по-добре да се говори с Башар, отколкото с терористите от Даеш“.
През 2001 г. „социалистическият“ британски премиер Тони Блеър се срещна с колегата-шарлатанин Башар, за да прави бизнес. Ято британски журналисти последваха този пример и започнаха да пишат статии, пълни с хвалебствия и баналности за филантропското първо семейство на Сирия, решено да модернизира страната...
Но много скоро всички бяха изненадани. Башар се превърна в масов убиец, който използва химически оръжия и ракети „Скъд“ срещу сирийски деца, жени и мъже.
Най-ниската точка на тази възмутителна сантименталност бе в американското списание „Вог“, което отразява красиви знаменитости, включително Асма Асад. Списанието описа Асма като „най-свежата и най-магнетичната сред първите дами в света“ и озаглави визитната й картичка „Роза в пустинята“...
Аз обаче искрено се надявам тази „роза“ да увехне в суровия зимен климат на Русия.
За съжаление, по-рано тази година Европейският съюз забрави касапницата, която Башар Асад устрои на своя народ. Италия възстанови дипломатическите отношения с режима на Асад през юли. А през ноември 2023 г. Михаел Онмахт, временен шеф на делегацията на ЕС в Сирия, публикува кратко видео в Инстаграм, за да отбележи завръщането си в слънчевата сирийска столица.
Онмахт поздрави травматизираните сирийци и обясни, че присъствието му е осезаемо доказателство за решимостта на ЕС да „подкрепи сирийския народ за по-добро, проспериращо и мирно бъдеще...“
Ухиленият евродипломат завърши представянето си така: „Очаквам с нетърпение нашите общи начинания през следващите години...“
Лицемерие, запознай се с безсрамния си автор!
* Коментатор на „Ал Джазира“
Мненията, изразени в тази статия, не отразяват непременно редакционната позиция на „Ал Джазира“