След изборите: Германия отново търси себе си

В самата Германия не е лесно да се генерализират изводите и преценките за политиката на Меркел. 16 години са доста. Ясно е, че е дошло друго време и Mutti (мама) или по-адекватно – "маминка", е време да се оттегли. Нещо, което тя отлично знае отпреди заболяването ѝ и за което бе предупредила преди доста време. Това, което се казва за "Мама Меркел", се отнася и за "Бате Бойко". И то ще се случи, но малко по-късно. Ще сгрешим, ако си обясняваме полета на Ангела Меркел просто с умора на публиката, каквато безспорно се натрупа. 

Ангела Меркел

Немският "центро-центризъм", философията на Ангела Меркел и на нейната християндемократична партия е умереност – "навсякъде и във всичко". На немските избори от две десетилетия губят "крайните". Самоопределението на меркеловия ХДС е  Die Mitte – средата. Логиката е – ние сме центърът на нещата, останалите се въртят около нас. Спорът е по кои критерии другите са "крайни". Двете големи партии печелят по 11 милиона гласа. ХДС е десният център, не е "средата". Цяла Европа през последните три десетилетия се измести надясно и точно тук е проблемът не на Германия, а на Европа. 

"Гро-Ко" (Гроссе коалицион) – голяма коалиция

Първият следизборен въпрос е ще се направи ли опит за подновяване на Голямата коалиция. Немският политически елит не е открил модела на "Голямата коалиция", но доста умело се възползва от него и дори го "продаваше" на потенциалните клиенти. Има исторически моменти, когато моделът "Голяма коалиция" е необходим, дори спасителен, но той все пак остава един извънреден модел на властово и правителствено конструиране. Да го кажем още по-ясно – "Голямата коалиция" е желан политически продукт, когато националните задачи са големи, не дай Боже, национално-спасителни. Иначе "Гро-Ко" смазва основните политически сили, затаяват се обиди, подтискат се останалите политически алтернативи. Затова с големите коалиции трябва да се постъпва предпазливо. През следизборните часове не се чуват гласове за подновяване на "Голямата коалиция", да речем с рокада на партийните лидерски постове, но всичко е възможно.   

ГСДП – кой я събуди от летаргията?

Федералният строеж на Германия със самостоятелни, несинхронизирани провинциални избори позволява политическия пулс на обществото да се измерва често – през четири-пет месеца. Няколко години немските социалдемократи се представяха зле или още по-зле на провинциалните избори. Любопитният въпрос е кой бе двигателят на рязката промяна в немското общество? Как се стигна до тези 26% за ГСДП, когато миналата година партията бе с 16-17%? 

Съществува нагласата всичко да се обясни с личността на Олаф Шолц – отговорен, балансиран, лидер, прагматик, бивш кмет на Хамбург, човек, на който бихте доверили да ви управлява парите в условията на криза. Това е достоверно обяснение, но не е достатъчно. По-адекватното обяснение е, че немските граждани са се поуплашили, когато видяха, че госпожа Меркел наистина се оттегля от властта и няма връщане.

Ясно е, че някой ден ще се случи, но дали денят наистина дойде? Над един милион избиратели на ХДС от последните избори сега гласуват за ГСДП. Затова твърдя, че ГСДП възстановява влиянието си сред свои по-отдавнашни симпатизанти, които бяха отишли на политическо турне в други партии, включително и в ХДС. 

Главното в кампанията на Шолц и на ГСДП бе постигане на по-добри условия на заплащане на труда, особено в неблагодарните, но жизненоважни, професии. Лошото заплащане на труда е заплаха за самото общество. 

"Зеленото" е "новото червено"? 

В Германия основна предизборна тема бе въпросът за климата и по-плахо – "зелената сделка". Формално има високо равнище на съгласие между политическите сили и институциите – посоката е "декарбонизация". Младите поколения европейци откриха в битката за спасяване на климата своя жизнена кауза. Преди няколко месеца лидерката на "Зелените" Аналена Бербок вече се възприемаше като възможен кандидат-канцлер. "Екологичните идеи" да спрем атомните електроцентрали, заедно с тях и ТЕЦ-овете и всички изкопаеми суровини, всички производства, които отделят въглероден двуокис и т.н., са  разбираеми, но и подсказват антицивилизационен мироглед. В една по-крайна формулировка той звучи примерно така – имаме чудесна планета, само дето по нея ходят някакви хора, нещо произвеждат и цапат. Въпросът e "индустрията и човеците" или природата – кое трябва да опазим и да оцелее? Екологичните въпроси в най-развитите западни общества често се дискутират шокиращо наивно, дори инфантилно. Но това е един декретиран инфантилизъм, който цели съвсем други резултати, различни от официално обявяваните. През пролетта и лятото бях определено притеснен от възможността "Зелените" да спечелят изборите в Германия и да излъчат министър-председател.  

"Зелените" трасират "немския полет" към една все по-озадачаваща антиполитика. Или към антисоциалната политика. Преди да се шаманства за/срещу климата, въпросът е дали нашите западни общества са направили необходимото за противодействие на сушите и наводненията – язовири, канали, кладенци, напоителни системи и т.н. Западният свят просто не си е свършил работата, за да се подсигури срещу бедствията, които природата неизбежно носи, откакто съществува човечеството.

Проблемите на най-успешната държава на Стария континент не са строго германски, а очевидно общоевропейски. Опират до избрания цивилизационен модел. Възможно е да се ограничи потреблението на някои суровини, но това изобщо не може да е национална, континентална или глобална стратегия. В немската предизборна кампания много екологични истини не бяха изговорени. Следователно това трябва да се случи сега. Включването на "Зелените" в следващо немско правителство трябва да е обвързано с отказ от неприемливи политически и програмни позиции. А "незелените" партии трябва да се въоръжат с аргументи и търпение.  

Какво стана с "Алтернативата"?

"Алтернатива за Германия" в електорален план не само тъпче на едно място, но и отстъпва надолу. И това "чудо" не се случи. "Алтернатива за Германия" бе заклеймена и поставена в политическия фризер. Будапещенската среща на дясноконсервативни партии преди броени дни подсказа, че има готовност за евентуална подмяна на ЕНП с ново, дясноконсервативно обединение. Фашизмът и расизмът нямат място в днешна и утрешна Европа. Опитите да се поставят подобни етикети без достатъчно аргументи по разбираеми, десничарско-либерални, позиции не се посрещат с разбиране от много хора в Източна Европа. Например по повод мигрантите или "сексуалните малцинства". Ако един обществен проблем е поставен от АзГ, той не следва да бъде игнориран или заклеймяван, а достоверно анализиран. Мисля, че немската партийно-политическа система ще съумее да цивилизова десния екстремизъм. Ако не се получи, ще се ползват и други способи. 

Катастрофата на партия "Левицата" – "Ди Линке"

Тежко изборно поражение преживя партия "Левицата". Освен друго, то бе породено от странния вътрешнопартиен сблъсък. Сара Вагенкнехт, съучредителка на партията, написа нова книга по най-острите социални въпроси. Изглежда някои от нейните възгледи – по-скоро реалистични, са били посрещнати на нож от висшите кръгове в партията. Членската маса – обратно – застана на нейна страна. Този спор също предстои да се развие, не само в Германия. Левицата е силна, когато застане на страната на обективния анализ, а не на политическата коректност, да речем. Левицата изгуби половината от мандатите си и само благодарение на мъдрото правило за "трите преки (мажоритарни) мандата" ще участва в новия Бундестаг. 

Успяваща Германия ще търси нови пътища.