Вредите за населението

Да се живее е вредно. Ама като няма какво да се прави друго? Ако можеше да се съществува по някакъв друг начин, аз с удоволствие бих съществувал.
А иначе - ето какво се получава: събужда се човек сутрин и почва да гълта въздух, пълен с какво ли не. Не че не е гълтал същия въздух и докато е спал, но там е различно. Като си буден, гълташ всичко съвсем съзнателно. Да речем първата бира. Никой не идва да ти я налива насилствено в устата, нали? Пишеш първото си стихотворение за деня: "Дебил пие бира, бира пие дебил. Сърцето ми просто спира, все едно, че и аз съм пил". Стихотворението е повлияно от телевизионната реклама, която си гледал снощи. Което показва, че и телевизията е вредна. След стихотворението се стига до втората бира, която вече е по-вредна от първата. Осъзнавайки това, спираш по средата на третата бира и почваш да закусваш. По-вредно от да се яде - няма. Натрупваш ужасни неща в организма си - консерванти, емулсанти, оцветители, подобрители. Но и да не се яде - не може. Ако не ядеш много време, просто почва да те няма. Ако ядеш - напълняваш. Не се знае кое е по-лошо. Изведнъж се появява някой твой роднина, жена ти примерно. Тогава всичко става от вредно по-вредно, защото те питат къде са отишли биричките, а, слава Богу, не се забелязва, че и част от водката я няма. И за парите питат къде са отишли, а ти отвръщаш на въпроса с въпрос: какви пари, кога тук е имало пари? Измъкваш се някъде и някакси под претекст, че отиваш на работа, макар че отдавна са те съкратили, но това не бива да се знае, защото ще ти кажат: "Е, как пък баш тебе няма да съкратят!", а ти ходи се оправдавай със световната икономическа криза. За тебе, ще ти отговорят, всяка криза е икономическа и всяка - световна. Слава Богу, част от водката е останала на една ръка разстояние и след нейната вреда, която нанасяш върху себе си, излизаш, за да отидеш кой знае къде. 
Всъщност защо говоря на ти? Не, не искам да кажа, че трябва да говоря на вие, трябва да говоря на аз.
Излизам, значи, от дома си и почвам да мисля, което е най-вредното от всичките мои занимания. Когато човек мисли, той до смърт убива мозъчните си клетки, а мозъчните клетки никога не се възстановяват. Трябва по рождение да съм имал прекалено много от тях, за да мога все още да мисля след толкова години. От прекалено мислене, човек онемява. Добре, че в държавата ни повечето хора повече говорят, отколкото мислят. Иначе такава тишина ще вземе да настъпи! И със сигурност - повече вреди за населението. Както и лично за мене. Като част от населението.