Воня

Читателю любезний, ти се чудиш и маеш отгде идва тази нетърпима воня напоследък в общественото пространство в нашето Отечество. Досега ти мислеше, че страдаме само от липса на държавност, от задълбочаващ се структурен и институционален разпад, от несигурност и хаос. Твоята наивност и простодушие е обяснима - и ний като теб вярваме в доброто, справедливостта и световната хармония. Но тия дни вярата ни бе поразклатена от поредица духовни безчинства, нравствени плебейщини и други гнусни атаки срещу националната идентичност, чест и достойнство. 

Сам помисли, преблагородний читателю, на какво прилича това - в рамките, няма и на месец, нов опит за поругание светлия образ на поета Никола Вапцаров, извършен в извънредно мерзко интервю с една литературна инфузория, която преди тридесетина години написа гнусен поръчков платен пасквил срещу великия поет. Още незаглъхнала дунанмата около тази скандальозност и ето появи се нова сапунка и балаганна простотия. Става дума за осквернителния опит на една клета женица да "преведе" великата творба на Иван Вазов "Под игото". 

Слава богу, някои по-будни учителки и неколцина писатели, които още не са загубили чувството си за чест, реагираха на тази пошлятина. Но благородните наши народни избраници, възвишените наши министри и безкористните наши магистрати, опиянени от своето величие и незаменимост, мълчат и мълчанието им е оглушително. Някои раболепни медии си позволиха даже да защитят "клетницата", извършила гнусното деяние, като обясниха, че това всъщност било необходимо на по-младите поколения, тъй като те не разбирали "архаичния" език на патриарха на българската литература. Клетницата за десет години едва ли не с риск на живота си била "превела" над 6000 думи на Иван Вазов. Джордж Оруел сигурно би завидял на този абсурд, а пък Франц Кафка би се отказал от всички свои творби, ако можеше да прочете опуса на "преводачката".

Обаче, достопочтений читателю, ти добре помниш, че споменатите гьонсуратлъци от последните седмици са само поредна брънка от добре премислена стратегия, която отродителите и майкопродавците, отцеругателите и нравствените чапкъни, следват неотклонно вече повече от четвърт век. През две-три години те поднасят на озлочестеното българско общество поредна порция духовна отрова, за да пробват до каква степен се е разклатила имунната система на нацията. Ти помниш добре как друга поръчкова перодръжка се опита да обясни, че клането в Батак било мит и страшните сцени, обрисувани от Вазов, с кръвопролитията, насилията и всевъзможните гнусотии били плод на вдъхновението на народния поет.

Не си забравил и скверните предложения да се издигне паметник на Вейсел паша в подножието на Шипка, направени от друг потурнак, който даже се бе издигнал до зам.-министър. Ами как да забравиш постоянните подхвърляния на някои псевдокултурантрополози, че нашият народ страда от пристъпи на "комплексарски национализъм". За тридесет години десетки са опитите да се поругаят национални икони и светини - Васил Левски съвсем неслучайно убил ратайчето, даже го намушкал няколко пъти, Христо Ботев бил касоразбивач и терорист, понеже отвлякъл незаконно кораба "Радецки". Гео Милев подбуждал народа към размирици с поемата си "Септември" и с огнената си публицистика, особено със статията си "Полицейска критика". Никола Вапцаров пък бил направо подривен елемент, който искал да събори законно установената власт. Примерите са хиляди и са всеки ден пред очите ни. Явно слугите на Княза на мрака искат да накарат българското общество не само да повярва, че няма граница между добро и зло, низко и възвишено, благородно и подло, но и да заживее в състоянието на благодушна лотофагия... Колко уютничко и спокойничко!

Ние наивно и простодушно, ненагледний читателю, си мислехме, че има някакъв предел на свинщините и безчинствата, на които се подлага злощастното днешно българско общество. Уви, няма предел. Щедро финансираните от външни грантови структури (и децата вече в България знаят кои са, а правителството не знае) и по-особени организации със специално предназначение, наши нови ибрикчии, политически травестити, олани, поклонници на велзевулската и богохулна истанбулска конвенция и други мушмороци, не спят и неуморно подриват стълбовете на българската идентичност, дух, достойнство, чест и национални традиции. Ако беше жив бай Захарий Стоянов, щеше да възкликне: "Възгечтисайте се, бре господа!" Сакън, пардон, пак се объркахме с тия чуждици. Хайде холан, нека всичко да върви мирно и тихо. Белким заситим ненаситния търбух на властогонците. 

Народът глухо да ръмжи и страшно да дрънчат окови. Интелигенцията да се вслушва замечтано в приспивните песни на брюкселските мазмантии, които й пеят балдевски песни за политкоректност, европейски ценности и мултикултурални, неолиберални и постмодернистки ерзацсладкиши и блудкажи. А юродивите врагове на Отечеството и зложелатели на народа да си чапкънстват и мастийстват необезпокоявани, да си изстудяват потните ръчички всеки ден с поредната лепта, отпускана им, макар и с погнуса, от техните задкулисни господари. С погнуса, разбира се, защото дори и най-коравосърдечните господари не обичат престараването на лакеите. А любимата музика на лакеите и на нравствените подлоги е шумоленето на банкнотите и звонкът на монетите.

Бедний ми, бедний народе, кой те в таз робска люлка люлее?