Православието учи на добро, вяра и човечност

Интервю на Катина Кирова

Свещеноиконом Николай Танев е завършил  Духовната семинария и Духовната академия в София. Ръкоположен е за свещеник през 1981 г., вече 28 години продължава служението си в енорийската черква "Покров Богородичен", чийто предстоятел е от 1989-а. Под негово ръководство и с благословението на Н.С. патриарх Максим е възстановено братството при храма, което води съзидателен енорийски живот. Пред храмовия празник 1 октомври на енорийскийската църква "Покров Богородичен - Всех скорбящих Радост" разговаряме със свещеноиконом Николай Танев.

- Вече 85 години енорийският храм "Покров Богородичен" е една от най-посещаваните черкви в София - дело на забележителната софиянка Йорданка Филаретова. Какво я прави така привлекателна?
- Тя е част от живата история на София. Макар да не доживява построяването й, духът на тази храбра българка и днес витае наоколо. Без нея историята на София преди и след Освобождението би била немислима. Размахът на нейната дейност няма равен с друга жена от онова време. Идеята й за построяване на храм "Покров Богородичен" към приюта довежда докрай нейната сподвижница Екатерина Максимова. Днес техните два портрета ни посрещат на входа. Позлатеният иконостас е вторият у нас след този в храм-паметника в с. Шипка, който е изработен от руски атонски монаси за храм "Св. Вмчк. Панталеймон" при Руската Николаевска болница в Цариград (осветен на 7.ХII.1875 г.). Иконите са изписани в Белозерския скит "Св. Николай Чудотворец". След закриването на болницата през 1917-а те се намирали у един турски паша. По застъпничеството на руския посланик граф. Н.П. Игнатиев и на българския екзарх Стефан строителният комитет влиза в преговори с този паша и след дълги пазарлъци го закупува за 800 000 златни лева. Храмовата икона на св. Богородица от храма в Цариград и днес е на обичайното си място при нас и е обект на голяма почит и поклонение.
- Какво трябва да знаем за празника "Покров Богородичен"?
- На 1 октомври 910 г. арабите-сарацини нахлули във Византия. В цариградската църква Влахерна, където се пазела една от одеждите на св. Богородица, тя се явила на св. Андрей Юродови и неговия ученик, покривайки с омофора си събралия се народ в храма и измолвайки милостта на своя Син. Сарацините били прогонени и оттогава на този ден църквата учредила празник "Покров Богородичен".
- Вече 22 години сте иконом на храма и под ваше ръководство духовният живот в енорията се възроди. Днес храмът е един духовен оазис, поддържа се и се обновява. Как постигнахате всичко това?
- Със съзнанието, че сме приемници на делото на Йорданка Филаретова, в началото на 90-те заедно с група енориаши бе учредена фондация "Покров Богородичен", с чиято дейност ремонтирахме и възстановихме помещенията в криптата на храма, където се помещава днес нашият Енорийския център. С усилията и грижите на свещеници и миряни той се превърна в място за срещи, обучение и общуване, за милосърдна грижа към нуждаещите се. През 2004-а фондация "Покров Богородичен" предостави цялото управление и грижа за Енорийския център на възстановеното братство "Всех скорбящих Радост". Днес енорията прилича на семейство, общност от близки хора от различни възрасти, обединени от вярата.
- Какви дейности развивате?
- Това са църковно-просветните курсове по вероучение, източноправославно пеене, иконопис и дърворезба. Поддържаме библиотека, организираме лятна занималня за деца и благотворителна кампания "Коледна звезда". Имаме доброволци, които всяка неделя сутрин довеждат в храма деца от дома "П. Славейков". След края на литургията децата от дома закусват, след което имат кратки вероучителни беседи и творчески занимания, но най-вече имат възможност да общуват с хората от енорията. Така с течение на времето се изграждат много личностни отношения, които продължават през годините. Някои от "нашите деца" станаха майки, кръстиха децата си в нашия храм и продължаваме да си общуваме. Други пък, напускайки дома, затънаха в още по-големи проблеми и отново търсят помощ и подкрепа в енорията.
- Какви са близките планове на Енорийския център?
- Те са по-скоро по посока реставрацията, ремонта и поддръжката интериора на храма. През 2003 г. започнахме работите по иконостаса, които поради липса на достатъчно средства се провеждат на части. Вече са реставрирани част от иконите, резбата и позлатата на реда на царските двери, владишкият трон, но има още много работа. Изградихме наново част от оградата, сменихме част от прозорците. Имаме вече свой сайт. Вътрешните стени на храма също се нуждаят от освежаване. А колкото до просветната дейност - всяка година се радваме да добра посещаемост на кръжоците към центъра, но смятаме, че само това не е достатъчно.
- На 24 септември Св. синод на БПЦ покани вярващите от цялата страна на Национално литийно шествие "Образование за духа и доброто бъдеще на нашите деца" за въвеждане на задължително обучение по религия-православие в българските училища и детски градини.
- Обучението по вероучение няма за задача да направи децата вярващи. Но те трябва да са запознати с православната вяра още от малки, за да има измежду какво да избират, когато ще имат право на избор един ден, като пораснат. Човек е свободен да избира вярата и житейския си път. Но децата, докато са малки, зависят от волята на родителите си. Ако ги лишим от познаването на вярата - ние ги лишаваме от познаване възможностите за избор. Православието учи на добро, разум, човечност и въздържание от злото. Нима всички ние не искаме това за нашите деца? Нека си спомним словата Господни: "Оставете децата и не им пречете да дойдат при мене, защото на такива е царството небесно." (Св. Евангелие от Матея, гл.19, стих 14).

Сава Филаретов (Сава Вълчанов Матеев, Жеравна, 20.10.1825-13.10.1863) виден просветител и организатор на училищното дело в България. Завършва взаимното училище в Котел при Сава Доброплодни и след като 5 години учителства в Шумен, местните първенци го изпращат в прочутото гръцко училище в Куручешме - Цариград, след което продължава в Одеската семинария. Със стипендия на заможния родолюбец Иван Н. Денкоглу завършва Московския университет (заедно с Найден Геров са първите дипломирали се там българи). От благодарност към благодетеля си идва в София - родното място на Денкоглу, където преподава в мъжкото училище по най-новата за времето методика. При следването си в Русия попада под влиянието и грижите на Московския митрополит Филарет, когото приема за свой духовен баща и съзнателно променя името си на Сава Филаретов, за да остане в историята с него. В София убеждава чорбаджиите и през 1859 г. основава първото в България Девическо училище. Активната му дейност на просветител, патриот и радетел за национално самосъзнание предизвиква неприязън у турската управа. Заминава за Петербург, откъдето, след съответните изпити, е назначен на отговорна служба в Руското консулство в Цариград. Изтощен от работа и тежък живот, заболява от туберкулоза. Изпращат го на лечение в Кайро, където почива на 13.10.1863 г. 33 години по-късно Йорданка Филаретова пренася тленните му останки в София.

Йорданка Филаретова, по баща Хаджикоцева (София, 19.03.1843-25.04.1915) е сред първите ученички в Девическото училище. Била на 17, когато сключва брак със С. Филаретов. След година се ражда синът им Владимир, а след 2 съпругът й почива. Русия й отпуска пожизнена пенсия. Съхранявала е всички секретни документи на тайния комитет, основан от Левски, когото е укривала в дома си. Два пъти е арестувана. Със съдействие на Н. Геров синът й заминава да учи със стипендия в Русия. Заболял от туберкулоза, бил изпратен в Йерусалим, но на път за България починал на кораба и тялото му било хвърлено в морето. Остатъка от живота си, всичките си сили и материални средства тя отдава на благотворителност, за което софиянци уважително я наричали "Госпожата". След Освобождението посетила манастири, болници и приюти в Русия. Най-много й допаднал Благодетелен дом "Всех Скорбящих Радост", решила да създаде и в София дружество и приют със същото име. Първо изгражда Доходното здание (днес пл. "Св. Неделя" 7), със средствата от което започнал да се издържа приютът (днес Медицинският колеж, който носи нейното име), както и Стопанското училище (днес Музей на МВР). Филаретова починала на 72 г. на 25.04.1915 г. Тленните й останки заедно с тези на съпруга й са погребани в двора на черквата "Покров Богородичен", построена през 1925-а по неин замисъл. Филаретова е първият носител на специалното отличие на БЧК, връчено й лично от княз Батенберг.