Защо не две министерства?
Какви мерки могат да помогнат да преодолеем разрушаването на просветата, науката и иновациите
/ брой: 43
Проф. д.т.н. Младен Георгиев
Едва ли има грамотен човек в България, който да не вижда ужасяващото разрушаване на българското образование, наука и иновационни технологии и да не разбира, че ако не се вземат срочни и радикални мерки за рязкото и срочно подобряване на ситуацията в тази област, крайният резултат ще бъде разпадане на държавността и страната. Това е и една от причините, поради която младежта да стреми да учи в чужбина. Както показва статистиката, всеки ден 171 наши граждани заминават да живеят в други страни, като голяма част от тях са онези, които отиват да получат образование в чуждестранни университети. В чужбина те ще създадат своите семейства, а техните деца вече няма да са български граждани.
По време на нашия прословут преход населението на страната вече е намаляло с 1,2 милиона души. Проблемите са много и повечето от тях твърде систематично и компетентно се разглеждат в публичното пространство. Искам да спра вниманието върху две предложения, които според мен трябва да залегнат в основата на процесите на поправяне на създалата се много тежка реалност.
1. Необходимо е Министерството на образованието и науката (МОН) да се раздели на 2 отделни министерства: Министерство на просветата и Министерство на висшето образование, науката и иновациите.
- Министерството на просветата трябва да се занимава с възпитанието и обучаването на всички деца в България до завършването на тяхното средно образование. За съжаление 25% от българските деца не завършват средно образование. По време на прехода практически се ликвидира средното професионално образование, от което преди имаше нужда нашата добре развита промишленост и строителството. Въпросите са изключително сложни, специфични и са свързани с проблемите на педагогиката. За да реализира своите цели, това просветно министерство трябва да се ръководи от най-добрите възпитатели и педагози на страната.
- Министерството на висшето образование, науката и иновациите трябва да се занимава със създаването на висококвалифицирани кадри, които да развиват науката и иновационните технологии. Университетите не са търговски фирми за печелене на пари. Те могат да функционират правилно, само ако имат солидна финансова поддръжка от държавата и бизнеса. Всички тези въпроси са твърде сложни и могат да се реализират качествено, само ако те се решават от най-добрите българските учени, които са в състояние да създават около себе си необходимата атмосфера и научни школи.
Задачите, които е необходимо да решават тези две министерства, са твърде различни и те не могат да се реализират правилно от едни и същи ръководители и създадените около тях колективи. Правителство на Бойко Борисов и неговият "просветен" министър Сергей Игнатов нанесоха изключително тежък и много трудно поправим удар върху българското висше образование и наука, като прокараха новия "Закон за развитие на академичния състав в Република България". Този закон разруши естественото оценяване и израстване на висококвалифицирани кадри за университетите и научноизследователските институти. Националната Висша атестационна комисия (ВАК) и нейните научни съвети бяха премахнати и заменени с многобройни "свои ВАКчета" - толкова на брой, колкото са вузовете, факултетите и институтите в страната. Едва ли може да се създаде по-благоприятна среда за принизяване на изискванията към кандидатите за научни степени и звания и за развитието на станалата така характерна за България корупция. Резултатите са плачевни и са налице.
Според медийни публикации само за една година през 2012-та в България са "произведени" 1001 професори и доценти (414 професори и 587 доценти). Това са т.нар. учени "игнатовки".
Ситуацията, създадена в България, не е оригинална. По този път мина Румъния, но за разлика от нас, след като "произведоха" в кратък срок около 3000 професори и доценти, разбраха колко е пагубна за страната тази система и се отказаха от нея. Крайно време е и ние да направим същото.
Необходимо е да се създаде един общодържавен орган, на който да се възложат следните задачи:
1. Организира създаването на общодържавни национални научни съвети. На открити заседания тези съвети изслушват и разглеждат постъпилите предложения за получаване на научни степени и звания. Решението на съвета е окончателно и не се обсъжда, освен ако не е допуснато формално нарушение на приетата законова процедура. За да се увеличи тяхната професионална компетентност, трябва да се намали броят на научните специалности, които даден съвет има право да разглежда. Това ще увеличи, от една страна, броя на съветите, а от друга, ще намали броя на техните членове (около 10-12 души).
2. Съхранява документацията по проведените защити.
3. Издава дипломите въз основа на решенията на научните съвети.
4. Разглежда допуснати формални нарушения на приетите правила за провеждане на дейността на научните съвети.
5. Организира в съответните съвети преразглеждане на получените хабилитации по сега действащия "игнатовски закон", а онези, които не отговарят на новите разумни изисквания, трябва да бъдат отменени. Ако такава преоценка не се извърши, студентите в български университети са обречени през следващите 20-30 години да се обучават в значителна степен от твърде посредствени по своята квалификация уж хабилитирани преподаватели. Очевидно, това не бива да се допусне! Защото българските младежи, завършващи средно образование, все по-масово и все по-основателно ще се стараят да получат висше образование в чуждестранни университети.