Димчо Михалевски:
Властта лиши 2/3 от малките селища да избират кмет
Изборният кодекс е равен на елиминация, демотивация и несвобода, казва депутатът от Коалиция за България
/ брой: 297
- Г-н Михалевски, защо управляващите бързаха толкова да приемат Изборния кодекс?
- На този въпрос според мен никой не може да отговори. Може би тук се прояви чувството им за някакво неизпълнено обещание, тъй като първоначално искаха да го приемат до края на 2009 г. Но беше ясно, че това няма как да се случи. Големият резултат обаче е едно нищо.
- Защо?
- Защото претенцията, че са кодифицирали цялото законодателство, е несъстоятелна, тъй като в кодекса няма тематика, свързана с избори за Велико народно събрание. На второ място, няма никакви съществени подобрения и изменения на принципите на действащото законодателство. Има обаче много сериозни отстъпления от достигнати стандарти по произвеждането на избори в България.
- Най-много се наби на очи поправката, с която се отнема правото на хората в малките населени места и районите да избират кмет. Какво се цели с нея?
- В три посоки е проблематиката, която се налага след приемането на този кодекс - елиминация, демотивация и несвобода.
- Да започнем с елиминацията...
- В кодекса има два подхода, с които се елиминират политически субекти, които могат да участват на избори. Въведената двустепенна регистрация на партиите, която усложнява допускането на субектите и тяхното коалиране на избори, е първата. ГЕРБ прокламират, че правят равен старт за всички. Той е равен при регистрацията, но не е равен на финала. Да речем, ГЕРБ ще се регистрира със 7000 подписа, докато Коалиция за България например ще трябва да умножи това по осем. Второто притеснително действие на управляващите е, че вече могат да елиминират партиите чисто субективно. Това ще става чрез Сметната палата, която вече от колегиален е едноличен орган. Тя може да даде справка за партия "Х", че е подала документите си за отчета за съответната година, обаче те не отговарят на зададения формат. Несъответствието може да е много формално, но това може да даде право на ЦИК да елиминира съответната партия. Това е притеснителното - на ЦИК й вмениха функции, които според Закона за политическите партии принадлежат изцяло на съда и прокуратурата. Големият извод е, че вече имаме върховен политически избран цензур, който ще допуска до игралното поле за произвеждане на избори. Това е голяма крачка назад от постигнатите за 20 години демократични стандарти.
- А демотивацията...
- След като ограничиха политическите партии, второто важно действие за управляващите е да ограничат хората, които ще гласуват. Ако погледнем кривата на активността на хората през различните периоди, става ясно, че те все повече губят интерес за участие в избори. Управляващите обаче упорито полагат усилия чрез кодекса да увеличат тази демотивация. Като се започне с кметовете на малките населени места. Досега 39% от населените места нямаха право да избират. Това са около 2000 селища от общо 5300. В първия вариант на кодекса управляващите искаха да вдигнат броя на населените места без право на избор до 3650, когато нормата бе под 500 жители да няма право на избор. Явно се стреснаха от реакцията на опозицията и свалиха бройката на жителите на 350. Въпреки това нови 1150 селища губят правото да избират. Така се стига до това близо 2/3 от населените места да не могат да избират кмет. Това е много тежък удар, защото това са села обикновено с между 300 и 500 жители, които вече са загубили своите училища, читалища, лекар и единственото, което им е останало, е да имат правото да си изберат кмет. Така се нанася тежък удар въобще върху способността на тези селища в перспектива да съществуват. И тук се вижда вече пълната слепота на управляващите какво е това териториално управление и регионално развитие. Районните кметове са в същата рубрика. Те си мислят, че като "държат" кмета на една община, ще могат по-ефективно да управляват. Пази, Боже, сляпо да прогледа! Управляващите бламираха сами заявената си политика за децентрализация. Тук се вижда ясно различието между БСП и ГЕРБ. Ние смятаме, че властта трябва да произтича от народа, а сега ни се предоставя някаква "административна ефективност", според която трябва властта да произтича от партиите. Тук е дълбокият каньон между БСП и ГЕРБ и бъдещето ще покаже, че ние сме прави. За ГЕРБ редът, дисциплината, подслушването са ефективните мерки на демокрацията. Да ги пази Бог!
- Чувството за несвобода...
- Това е може би най-опасното нещо. Целият кодекс отпраща послание от управляващите към народа: "Вие трябва да чувствате, че всичко е предопределено. Че вие не сте свободни да избирате. Ние ще ви кажем как точно ще станат нещата."
- Не бързаха ли управляващите да приемат кодекса и още ред закони, за да си осигурят служебна победа на изборите догодина и няма ли това бързане да се обърне срещу тях?
- Това ще го покаже бъдещето. По-дълбокият въпрос е в това, че тези хора си представят властта като средство, което да пази властта. Само искам да им припомня, че властта е временен инструмент за решаване на нуждите на всички хора. Тези хора обаче ще изтрезнеят.