Свети Иван Рилски - покровителят на българите

Свети Иван Рилски е най-великият светец на българска земя. Съгласнo православния ни календар 18 август се почита и празнува като Успение на преподобни Иван Рилски. Той се родил около 876 г. в с. Скрино, разположенo в гънките на Осоговската планина край река Струма. Бил съвременник на княз Борис (852-889), на неговия син Владимир (889-893), на цар Симеон - Велики (893-927) и на Симеоновия син цар Петър (927-969). Родителите му били благочестиви хора и от рано вдъхнали в него вяра и любов към Бога. В резултат на това от крехка детска възраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. 

 
Благодатната светлина на християнството

се разливала навред по родната земя. Започнали да се строят църкви и манастири из цяла България. След въвеждането на славянската писменост в българските земи новооснованите обители станали не само огнища на религиозен живот, но и книжовни, и просветни средища. Когато починали родителите на Иван, той раздал на бедни и болни хора своята част от наследеното от тях имущество. Чистият юноша закопнял да се посвети напълно в служение на Бога и да изпълни съкровеното си желание - в някоя света обител да се отдаде на монашески живот, на молитва и труд. След като напуснал своето родно село, Иван постъпил вероятно в близкия манастир "Св. Димитрий", под самия връх Руен. Тук той не само засилил своите заложби към духовно съзерцателен живот, но имал възможност да получи образование, да научи четмо и писмо и да придобие знания от свещените, богослужебните и другите религиозни книги. Иван приел монашество, но не останал за дълго в манастира. Той имал влечение към уединен живот. Напуснал манастира и се изкачил на висока и гола планина, предполага се, че това била Витоша.

От сухи вейки си направил колиба

И започнал да се подвизава на пост и молитва. Хранел се само с диви плодове, треви и растения. Една нощ разбойници го нападнали, набили го и го изгонили от това място. Определено време отшелникът преживявал в една пещера. Там при него пристигнал племенникът му Лука и двамата заедно започнали да живеят в труд и молитва. Разгневеният баща потърсил сина си, а след като го намерил, се озлобил срещу брат си Иван и взел насила момчето със себе си. Свети Иван коленичил и със сълзи молел Господа да устрои нужното за вечното спасение на момчето. И се отдал на размисли в пещерата за опасностите на светския живот. Като слизали надолу към селото с баща си, змия ухапала Лука и той починал. Разкаяният баща и брат върнал мъртвото тяло на Лука, който бил погребан до пещерата на св. Иван. Светецът непрекъснато посещавал гроба и размишлявал върху суетността на живота, върху съблазните и изкушението на тялото. Тук той прекарал 12 години.
Св. Иван Рилски се подвизавал на различни места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, където завършил земния си живот. Той

основал тук манастир

който съществува вече над 1000 години. Поселил се в хралупата на едно грамадно дъбово дърво. Хранел се само с трева. Не виждал никъде човешко лице. Прекарвал част от времето си със зверовете, които били добри към него. Откриват го овчари и мълвата се разнесла бързо из земите български. Много хора започнали да идват при хралупата, за да видят и чуят този пустинник... Водели със себе си и болни. Извършил много чудеса през живота си: чудесно нахранил овчари, излекувал с молитвата си побъркани, изцерил от разни болести благочестиви хора, опазвал манастира чрез своята благодатна сила. Смиреният Иван искал да се усамоти тъй, че да скъса изцяло със широката известност, която придобил. Напуснал любимия си дъб, който му бил оказал години наред топло гостоприемство. Продължил да се изкачва нагоре в планината, намерил една просторна пещера и се установил в нея. Тук той водел непрекъсната борба с изкушенията на зли духове, както и с всички природни стихии - ветрове, бури, дъждове, урагани, студове, снегове, виелици... Имал  на тялото си една дълга кожена дреха, която непрекъснато остарявала...

Великият отшелник

се стараел да бъде скрит за хората. Но и тук той не останал скрит. Слухът за неговите удивителни подвизи стигнал и до цар Петър. Посетил го цар Петър Български, макар и да не могъл да стигне до неговото местожителство поради планинските стръмнини и урви. Царят искал да го види, да го чуе и разговаря с него. Пратил му в дар злато и плодове. Св. Иван приел с благодарност плодовете, но златото върнал, защото не му било нужно. Скромен и смирен, той отклонил свиждането с царя. В писмо му изтъкнал нужното за него и за държавата. Много хора надошли около Божия угодник и пожелали да се отдадат на подвизи като него. Построили манастир, пръв игумен на който станал сам преподобният Иван. 
Преди смъртта си св. Иван Рилски отишъл на пълно уединение в "горната постница" и съставил своето писмено "завещание" към ученици и следовници: "Новопокръстените люде от еднокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави..." Първоначално храмът бил построен в пещерата, където по-рано живеел св. Иван. Там на 70-годишна възраст починал самичък на 18 август 946 г. и

бил погребан в притвора на църквицата

в каменна гробница, която се е запазила за потомствата.
Около 980 г. нетленните му мощи били открити и пренесени в Средец (София). Когато отворили гроба, се видяло нетленно и благоуханно тяло. Това станало на 19 октомври - ден, в който оттогава се чества неговата памет. Мощите на св. Иван Рилски най-напред били положени в църквата "Св. Великомъченик Георги Победоносец", после пренесени в църквата "Св. Апостол и евангелист Лука". Това събитие изглежда съвпаднало с неговата канонизация. През ХII век един благочестив и богат българин построил в чест на св. Иван Рилски хубава каменна църква, в която били пренесени мощите му и при която се съградил манастир. В 1183 г. унгарският крал Бела III завоювал от византийците Средец и отнесъл мощите на св. Иван Рилски в своята столица Гран (Остергом), откъдето бил принуден да ги върне обратно след три-четири години с много дарове. 

Кралят украсил ковчега със злато

От София, след повече от 200-годишно пребиваване тук, българският цар Асен I, след като освободил България от византийско робство, пренесъл мощите на св. Иван Рилски в своята столица Търново в 1195 г. А след като България била завоювана от турците (1393 г.), след други 274 г. пребиваване в Търново монасите на обновения Рилски манастир пренесли мощите в своята обител в 1469 г., където те се намират и досега. По молба на Великотърновския митрополит Григорий в края на юни 2009 година са предадени част от светите мощи на св. Иван Рилски в Старопрестолния град.
Св. Иван Рилски е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с голяма народна почит в нашата страна.