Мръсните дни

Дните между Коледа и края на първата седмица от януари (12 дни) в България още се наричат Мръсни дни. Срещат се и като Мръсни вечери, Мръсница (Северна България, Тракия, банатските българи), Погани дни, Поганото, Поганци, Бугани дни (Родопите, Пиринския край, Странджа, българите от Одринска Тракия), Некръстени дни (при македонските българи и тези от Западните покрайнини), Караконджолови дни (Разложко), Глухи дни (Кюстендилско), Вампирови дни (Карловско). Това е времето за родилните мъки на Богородица, раждането на Младенеца Иисус и кръщаването му. Този период се осмисля като зло време, през което действат дяволите, демоните, лошите и нечисти сили. Същевременно тези дни са свързани и с редица митологични вярвания. Вярва се, че през този период се появяват различни свръхдемонични същества - караконджоли, вампири, върколаци, таласъми, по-рядко самодиви, които бродят от залез слънце до първи петли. В Мръсните дни се преплита народното християнство с традиционните езически вярвания на българите.
На отделни места има поверие, че през Мръсните дни на Земята идват душите на мъртвите, за които на Бъдни вечер се оставя място на трапезата. В Странджанския край тези дни се свързват с домашния дух покровител-наместник, когото "канят" на трапезата на Бъдни вечер или му оставят парче от питата с варено жито и орехи в ъглите на стаята или на тавана.
Всички тези демонични същества, идващи от света на мъртвите, се схващат като опасни сили, носещи вреда за живите хора. Това е причина за многобройни забрани и действия, спазвани строго. През целия период не се излиза от дома след залез слънце, не се мие и пере, тъй като водата е "некръстена", не се работи с вълна, за да не нападат вълци стадата и овчарите, не се хвърля пепел и въглени от огнището, защото вълците и караконджолите ги ближат и от това се плодят и множат.
В Ловешкия край се вярва, че родените през Мръсните дни, наричани каракони, всяка година през този период се превръщат в кучета и вълци. Предимно в Южна България по време на Мръсните дни се честват известните вълчи празници, които имат митологичен характер. Този период е особено подходящ за магически действия и предсказания. Тогава магьосници правят магии за обиране на чуждото жито и мляко, извършват се различни гадания през Новата година за здравето, за бъдещите бракове на момите. За предпазване от затворените демони всеки носи в дрехите си чесън, по вратите се поставят бодливи клонки от глог, хвойна и др. растения, сито и др. Около къщите и кошарите се посипва просо, вярва се, че то е преграда за магъосниците и техните магии. Във всички краища на България има поверие, че в нощта срещу Коледа и предимно срещу Йорданов ден небето се "отваря", всичко светва, а животните проговорват с човешки гласове.
За времето на Мръсните дни са характерни и новогодишните обичаи на момците - коледари, сурвакари, зимни русалки, риначи, копачи. Маскарадът в обичаите има за цел да приобщи изпълнителите към света на мъртвите прадеди, от които според митологичните представи зависят плодородието и здравето на живите.
Обредите, поверията и представите, свързани с Мръсните дни, ги определят като граничен период  в годишното време, свързан календарно с деня на зимното слънцестоене и слънцеповрат, с прехода от старата към новата слънчева година.