Традиции
Изваяно върху черупка
Доц. Светла Ракшиева разкрива тайните на восъчната техника за украсяване на великденски яйца
/ брой: 79
Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА
Седмицата от Велики понеделник насам е изпълнена с вълнение и очакване на Възкресение Христово. Отбелязването на най-светлия християнски празник има своето отражение и в народните традиции, вярвания и предания. А яйцата и козунаците са неизменна част от празничната трапеза. И докато приготвянето на козунаците се удава само на най-опитните домакини, боядисването на яйцата е достъпно за всички членове на семейството, а с най-голяма радост се очаква от децата. Именно на техните чела майките и бабите правят символичен кръстен знак с първото червено яйце - за здраве и късмет. Оцветяването на яйцата се извършва на Велики четвъртък или на Велика събота.
Който има желание да научи повече за начините на боядисване и изписване на великденските яйца, за разнообразните украси и орнаменти, характерни за различни краища на България и в други страни, за техниките на разкрасяване на тези съвършени природни творения - универсален символ на новия живот, може да се включи в организираните от много етнографски музеи в страната работилници в дните преди Великден. Те се осъществяват под ръководството и напътствията на учени-етнографи, както и на майстори на народни художествени занаяти.
Доц. д-р Светла Ракшиева е учен етнолог от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. Всяка година тя води работилници и ателиета за писани яйца за малки и големи. Тези дни, по път между Пловдив и Дряново, София и Стрелча, успяхме да я поразпитаме за тайните на восъчната техника за украсяване на яйца.
"В Етрополе, Ихтиман и Велинград тази техника се е запазила жива. Там ежегодно в музеите се организират ателиета, които възкресяват старите начини на изписване на яйца. Във Велинград от много години се провеждат конкурси за ученици с награда "Сребърната писалка", а в Голямото писане на великденски яйца в събота се включват всички граждани и туристи, с присъствието и участието на майсторките", разказва доц. Ракшиева.
След като излиза книгата "Писано яйце за Великден" от Светла Ракшиева, по нейна инициатива в Националния етнографски музей са възобновени традиционните в миналото ателиета. Участници в заниманията са от 4-годишни деца с родителите си до 84-годишни, които искат да научат нови неща, да сътворят нещо със собствените си ръце и фантазия, да се докоснат до народното творчество не само като забавление, а като радост за душата. В някои случаи идвали групи и по 70 души... По-притеснителните, че не умеят да рисуват, доц. Ракшиева насърчава, като припомня, че нашите баби не са завършили художествена гимназия или академия, но това не им е попречило да вземат писалката и да създадат прекрасни яйца.
Писалката - инструментът, с който се постига ювелирната восъчна графика върху яйцето
вероятно датира от повече от 100 години. В пътуванията си с колеги от Велинградския музей из Европа, за да изучават тези традиции, доц. Ракшиева е установила, че има много богат инструментариум, с определени специфики в Сърбия, Унгария, Украйна, Полша, Чехия, Словения. В България се работи с два вида писалка. Във Велинградско е метална фунийка във вид на конус, изработена от ламарина, пъхната в края на дървена дръжка. Тази писалка се пълни с восък от горната част на конуса, нагрява се на пламъка на свещта, восъкът започва да изтича през отвора на върха на писалката и така се рисува. В Самоковско и в Ихтиманско има и друг вид писалка - от медна тел, многократно навита като намотките на бобината около крайчето на писалката; единият край на тази тел е изведен през процепа на връхчето. То се потапя в глинено съдче с восък с много дебели стени, поставено върху печката; восъкът се стича по намотките на телта и така писалката пише. При този начин на работа линиите стават по-тънки и акуратни.
Като се тръгне от Самоков и Ихтиман към Момина клисура, Долна баня и Костенец, се появяват повече растителни орнаменти, китки, повече точки, а във Велинград растителният орнамент преобладава - маргарити, карамфили, божури. Там и по кръстовете, които се изобразяват, има растителни орнаменти, всичко е изпълнено с точици, което придава изключителна нежност и финес на орнамента. В Самоков и Ихтиман яйцата се правят бели с цветни орнаменти, трицветни или четирицветни. В Костенец ги боядисват в червено, без допълнителни цветове, а пък велинградчанки правят трицветни или четирицветни орнаменти на виненочервен фон, разказва доц. Ракшиева.
Знаете ли, че в Самоков и Велинград се рисува върху сурови яйца?
Майсторките започват да ги ваят още след Кръстопоклонна неделя, приемат поръчки и изписват яйцата до Велики четвъртък. Обикновено на Велика сряда приготвят боята и на другия ден ги боядисват. Винаги има риск яйцата да останат рохки при варенето, но велинградските майсторки са намерили колай - поставят ги в тавичка във фурната да се "достегнат".
Стиловете на изписване са различни, например в Самоковско боядисват яйцата в яркочервено. Но там си служат с повече геометрични фигури, разграфяват яйцето по определена схема - наполовина или на четири, по дължина; полетата, които се получават от пресичащите се линии, разделят на триъгълници и между пресичащите се линии вписват ромбове, образуващи звезди. Те може да бъдат разположени равномерно по цялото яйце, или по 1 на двете половини, или на върха и на дъното на яйцето. Новото, което изобразяват, са растителни орнаменти, но много силно стилизирани и по-абстрактни.
В Самоковско на чистобели яйца с черен восък рисуват петли, патици, цъфнало цвете в саксия. Изобразяват и дървото на живота по много абстрактен начин - плетеници обхващат цялото яйце, с листенца и мустачета по тях, а в празните полета между клоните се кипрят пиленца, риби, петел, кацнал върху стомна, и т.н., разказва доц. Ракшиева.
Според народните вярвания великденското червено яйце има голяма сила. Ако се зарови на нивата, ще я пази от градушки и бродници. Момите и младите булки го носят в пазвите, за да не ги залюби или грабне змей. Като се постави между бубите, ще ги пази здрави и ще има повече коприна. Дава се в даровете на момата, за да светят като слънцето.