На фокус
Изборите и наказателният вот
България има нужда от стратегия - доктрина за развитието си
/ брой: 241
Резултатите от вота на проведените предсрочни парламентарни избори по най-категоричен начин потвърдиха, че няма да решат проблемите на страната. Най-обобщеният извод от тях е, че политическата класа и партиите получиха наказателен вот.
Прие се, че изборите ще дадат управлението на страната в ръцете на новите партии, радетели на демокрацията, способни да изведат народа по желания път, водещ до просперитет и благоденствие. Започна голямата борба за власт и надпревара в раждането на партии и партийки, на всички противници на социалистическата партия, анатемосана като виновна за всички възникнали и постоянно възникващи проблеми в прехода до наши дни. Всички раждащи се като гъби след дъжд партии и партийки в своите програми заявяваха и продължават да заявяват, че само тяхната партия милее за народа и държавата и че само тя е в състояние да реши проблемите на страната и да спре затъването към дъното. Властта беше самоцел, колкото и да се оспорва това от някои партии. И се получи на практика застой или падение, дължащи се на действия
от типа "орел, рак и щука"
В резултат се достигна до некоректно боричкане, манипулиране и разделение, дори до противопоставяне на народа по начин, подобен на този между запалянковците, наречени модерно фенове на различните футболни отбори. Дори самите партии се разделиха като отборите на сини, червени, зелени, жълти... Получи се разпиляване на силите, на енергията и идеите. Политиката и политическите амбиции се пренесоха в парламента, който стана арена на безпощадни борби за надмощие и власт, подобни на спортните състезания, но не лоялни, а чрез противопоставяне и отрицание, някои от които се изявяваха твърде грубо. И до днес не престава това манипулиране и обработване на съзнанието на народа, преобладаващата част от който вече е в стадий на пълно обезверяване и апатия, като изключим неголяма част с твърди убеждения, привърженици на дадена партия.
При изборите в парламента влязоха нови партии - общо представените в НС станаха осем. Това създава условия за евентуално формиране на нестабилно правителство, ако ситуацията не се усложни до степен, налагаща необходимостта от нови парламентарни избори. БСП е партия, която в своята програма и действия се бори за социална държава, от каквато има нужда целият народ и особено обеднялата и обедняваща негова част. Защо тя загуби изборите? Според мен поради няколко основни причини. Първо, непрекъснатото обработване на населението с пропаганда и агитация - като представител на бившата социално-икономическа система и радетел на социалистическите идеи, БСП е
отречена и оплюта с трайни последици
особено сред най-активната част от избирателите от 18-20 до 35-40 г. Затова и срещу правителството на Орешарски още в първите дни започна създаване на небивала и безпрецедентна съпротива и препятстване на неговата дейност. БСП се затрудни в стремежа си да решава огромните проблеми на страната във всички сфери на материалния социален и духовен живот, на икономиката и селското стопанство, на бизнеса - нещо невъзможно за краткото време. Малкото постигнати успехи не бяха осъзнати от гладния и обеднял народ, въпреки че бяха предприети социални мерки за увеличение на минималната заплата, на пенсиите и социалните помощи.
Като лява партия БСП правилно не споделя западните настроения на Великите сили срещу Русия (особено свързаните с украинската криза). България обаче е "узурпирана" медийно от крайните русофоби, които представят Русия като най-голямото зло на човечеството. Второ, раздразнението на народа за сдружаването на БСП с ДПС, което играе задкулисна политическа игра. "Атака" в парламента имаше изключително трудната балансираща роля спрямо правителство на БСП-ДПС, заради което и "Атака" загуби немалко, причислена към "комунистите", особено със защитата на Русия в кризата с Украйна. Компромисите, които БСП направи, се оказаха определящи за отблъскване на част от избирателите й. Стигна се дотам, че по време на управлението на Орешарски, пък и на сегашното служебно правителство, населението бе настройвано срещу Русия в подкрепа на западните Велики сили, ЕС и САЩ, за санкциите срещу нея, да се обявява тя за враг. Това повлия разочароващо върху настроенията на привържениците на БСП. България като славянска страна би могла да изпълнява посредническа роля при изглаждане на отношенията между Русия и Запада. Отделянето на АБВ от редиците на партията доведе до отлив на известна част от симпатизантите на БСП.
Атаките и неодобрението на политиката на ДПС преди изборите консолидираха движението и традиционно още повече го организираха и обединиха, за разлика от БСП. Така ДПС увеличи позициите си на изборите, а новите партии "изядоха" гласовете на хора, разочаровани от политиката на познатите партии.
Във всички парламентарни избори, проведени по време на демокрацията,
участието на населението
имащо право на глас, не е било много масово. Този път то падна под 50%. Тогава чии интереси ще защитават управляващите партии на малцинството от участвалите в изборите българи? Чии програми ще реализират на практика идващите на власт, които често гледат в различни посоки? Правителството на Орешарски работи при трудни условия и постоянно създаваните му обструкции, но някой да чу оправдания от самия Орешарски с миналите правителства? Сега Бойко Борисов, който през цялото време предизвикваше конфронтацията, получавайки най-много гласове, се ожали как не можел да управлява и започна да се стъписва, готов да бие отбой. Меракът му да управлява самостоятелно е помрачен от т.нар. фрагментиране на евентуално действащия нов парламент. ГЕРБ, борейки се срещу БСП и всяка власт, в която тя участва, успя да внуши на народа, че коалициите са вредни. Сега собствените му "камъни" се връщат като бумеранг върху главата на Борисов, трябва да съставя многопартийно коалиционно правителство. А в бъдеще коалиционните правителства вероятно ще станат
постоянна и неотложна практика
Парадоксално звучи изборната победа на ГЕРБ на фона на катастрофалното дередже, до което всъщност той докара страната в областта на икономиката, социалната сфера и пр. Вероятно има мощни сили - външни и вътрешни, включително икономически, които го подкрепят, защото при предишното си управление Бойко Борисов се провали и не е обяснимо как народът го хареса сега. Ако ГЕРБ се определя като дясна партия, защитаваща интересите на богатите собственици, на капитала, нереално изглежда той да реши социалните проблеми, които у нас са неотложни. Всички партии, обявяващи се за десни, не забравят да добавят за сигурност, че са дясно ориентирани към центъра, защото много добре знаят, че преобладаващата част от населението е бедно. И на практика политическите им програми представляват една еклектика, без ясно определена ориентация, често заимствани една от друга. Затова те не могат да бъдат припознати от избирателите.
А у нас вече има класово разслоение на населението - класи, които се нуждаят от свои партии да защитават интересите им. И това е една от причините да се получи този шарен "фрагментиран" нов парламент. БСП не успя да убеди хората, че може да изпълни програмните си задачи - от една страна, да решава натрупаните огромни социални проблеми, от друга страна, да съживи икономиката и селското стопанство, стимулирайки предприемачеството.
Какъв е изводът? Досегашните наблюдения показват, че не изборите и смяната на правителствата ще решат проблемите на народа и страната, а наличието на краткосрочна и дългосрочна стратегия - доктрина за развитие на страната, около която да се създават законите, и при смяна всички правителства да бъдат задължени да следват начертания път в тази стратегия за близкото и далечно бъдеще.