Димитровден

Съгласно народния календар, българската православна църква на 26 октомври отбелязва  празника в чест на Св. Димитрий Мироточиви, наричан още Димитрий Солунски, известен и като "Митровден" или "Разпус". Великомъченик Димитър е роден в Солун през III век. Баща му имал висок служебен пост. Бил градоначалник на Солун. Тайно вярвал в Христа. Не смеел открито да изповядва вярата си, тъй като в онова време имало голямо и много жестоко гонение на християните. Една от стаите на своя богат дом той превърнал в място за молитви. В нея били поставени на подходящо място две икони - на Спасителя и на Света Богородица. Дълго време съпрузите нямали деца. Много скърбели и усилено се молели. Родил им се син, когото нарекли Димитрий. Целият град взел участие в радостта на добрия градоначалник, а щастливите родители дали богата милостиня за бедните жители на Солун. Когато Димитрий пораснал и бил годен да разсъждава, родителите му го въвели в тайната стая за молитви, повикали свещенник и той бил покръстен в християнството.

Басарбовският манастир

След смъртта на родителите си Димитрий наследил голямо богатство. Император Максимиан Херкул (286-305 г), съимператор на Доклетиан (284-305), узнал за смъртта на солунския градоначалник и решил да извика при себе си сина му Димитрий. Като го видял високообразован, раздсъдлив и умен, възложил му същия пост - управител на Солун. Изрично му заповядал да очисти града от християните, да убие всеки, който споменава името на разпънатия Христос и му се покланя.
Димитрий бил приет от гражданите на Солун с голяма почит и радост. Вместо да преследва християните, той започнал открито да изповядва и слави християнската вяра. За жителите на Солун той станал нов апостол Павел. Късно през есента на 306 г. новият източен император Галерий се връщал с войската си от далечен поход на изток. Пътят му минавал през Солун. Като узнал, че този жесток гонител на християните ще мине през града, Димитрий дал половината от своето богатство на верния си слуга Леп, а другата раздал на бедните.
Като пристигнал в Солун, Галерий почнал да разпитва дали са верни обвиненията, насочени срещу Димитрий. Повикал го при себе си. Димитрий се обявил смело за християнин. Заради това бил хвърлен в тъмница, където не престанал да пее и да слави Христа. Когато Димитрий бил в затвора, в открития градски театър-стадион се устройвали игри за увеселение на императора, който обичал да гледа жестоки игри, стигащи до смърт. Императорът имал свой любим борец на име Лий, който умъртвявал своите противници, хвърляйки ги отвисоко извън арената върху остри копия. Обиковено го карали така да се бори и с християните. Тогава в Солун имало един момък християнин на име Нестор, който гледал с негодувание умъртвяването на много хора по този жесток начин. И решил сам да отиде на борба с любимеца на императора. Посетил храбрия момък Димитрий в тъмницата, който го окуражил и предсказал, че ще победи. И действително Нестор победил императорския довереник.
Като разбрал, че Димитрий е благословил Нестор, вдъхвайки му кураж и вяра, императорът издал втора заповед; Димитрий да бъде наказан със смърт по същия начин, по който бил наказан Нестор. 27 октомври е посветен на смелия момък християнин Св. мъченик Нестор. Рано сутринта на 26 октомври войници влезли в тъмнцата и с копия се нахвърлили върху Димитрий и го убили. Тялото на покойника лежало в тъмницата до вечерта, когато дошли християни и тайно го погребали. Верният на Димитрий слуга Луп видял неговата мъченическа кончина, прибрал дрехата му и пръстена, облени с кръв, занесъл ги при вярващите и раздавал изцеление на страдащите от различни болести. Като узнал това, императорът заповядал да умъртвят и Луп.
Минали години. Гонението на християните се прекратило при Константин Велики. Вярващите построили върху гроба на Димитрий малък храм. Съгласно преданието, един илирийски велможа на име Леонтий получил изцеление при гроба на светеца. В знак на благодарност той построил голям храм. При събарянето на малкия храм намерили мощите на Св. Димитрий. Положили ги в сребърен ковчег и го поставили в новата църква. В източниците за неговото житие се съобщава, че от мощите му потекло миро. Затова бил наречен Св. Димитрий Мироточиви.
Култът към Св. Димитрий рано бил пренесен в Тракия и Македония. Българи и гърци започнали разпалено да си оспорват покровителството на Св. Димитрий от Солун. Според българите той е бил от славянски произход. В източниците се твърди, че у русите и въобще у всички славянски народи се установява още от древни времена особено честване на Св. Димитрий. Сърбите и българите го почитат като патрон изобщо на славянството.
За българите и за тяхната целогодишна трудова дейност Димитровден е празник с особено значение. Това е така, защото в цялата балканска историко-етнографска област годината се дели на два основни сезона - зимен и летен. Това деление се осъществява от двойката празници Димитровден и Гергьовден. Според народната пословица "Св. Димитър носи зимата, а Св. Георги - лятото". Една приказка представя двамата светци като братя-близнаци. Св. Димитър е първородният. Той язди на червен кон и е господар на зимата. Според поверието от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки: "Дойде ли Димитроден, идва и снегът".
В други източници Св. Димитрий е известен в историята с това, че е "поразил" българския цар Калоян под стените на Солун. Той отървал града от превземане, за което гърците го почитат извънредно много и го празнуват (и днес) тържествено особено в Солун. В преданията за Св. Димитър се говори, че той бил юнак, но същевременно и голям пакостник. Оплакали се светиите от него на Господ и той го наказал с тригодишен затвор в дъното на морето. Тетка му Св. Петка и леля му Св. Неделя отишли да молят Господ да го прости, но той им отказал. Отишли те тогава и замолили Св. Богородица да измоли прошката му от Господа и чак тогава той бил пуснат от затвора.
26 октомври е празник в чест и на Св. Димитрий Басарбовски. Той се родил в село Басарбово недалече от Русе. В своята "Славянобългарска история" Паисий Хилендарски посочва 1685 г. като година на неговата смърт. Паисий го определя като цивилно лице. Живеел просто. Имал няколко овце и лозе до една река. Там си направил малка колиба и целия си живот прекарал сам. На същото място умрял и там бил погребан. По-късно неговите мощи били открити и пренесени в село Басарбово. Според преданията край тях се изцелявали болни. И по този начин той станал известен и се прославил сред българския народ.
Според румънски източници Св. Димитрий Басарбовски бил селски пастир на животни. Бил с чуствителна съвест. Имал страх от Бога. Веднъж, като изкарвал животните на полето, от невнимание стъпкал едно птиче гнездо с птиченцата. Този случай така му подействал, че за наказание три години ни зиме, ни лете не обул виновния крак.
Според друго предание той бил женен, без деца. След смъртта на жена си постъпил в пещерния манастир на родното си село. Там бил подстриган за монах. Подвизавал се усърдно. Възпитавал в себе си всички възвишени човешки добродетели на истински монах. Предвидил смъртта си. Излязъл от манастира, легнал между два камъка на брега на близката река Лом и там предал Богу дух.
Според преданието, след време паднал пороен дъжд. Водата свлякла тия два камъка заедно с мощите на Св. Димитрий Басарбовски в реката. Мощите лежали определено време във водата. Св. Димитрий се явил на една бесновата девица от село Басарбово и й казал, че ще я излекува от болестта й, щом като извади мощите му от реката. Мощите били извадени и положени в църквата на селото. Бесноватата девица била излекувана. Излекувани били болни и от други болести.
Търновският митрополит Никифор дошъл да се поклони на мощите с група духовници. В тая група бил и монах Лаврентий. Той се опитал, като целува мощите, да си отхапе частица от тях. Но устата му станала отворена до момента, докато със сълзи на очи се покаял.
Преславският епископ Йоаникий тежко заболял. Поискал да го занесат при Св. Димитрий. Положили го при ковчега му. След като била отслужена литургия, той оздравял напълно.
Турчин решил една нощ да ограби църквата на Св. Димитър. Докоснал се до сребърните кандила. Краката му се схванали. Сутринта богомолци го изнесли на ръце от църквата. Този човек до края на живота си пълзял по улиците на Русе и просел.
Угро-влахийският войвода пожелал да има мощите на Св. Димитрий Басарбовски в своята домашна църква. С такава задача изпратил в Басарбово боляри и свещеници... Но светецът не разрешил да пренесат мощите му през Дунава. Удивени, пратениците решили да разберат волята на светеца. Поставили мощите в кола с невпрягани дотогава юнци. Оставили животните свободни. Юнците отишли с колата направо в Басарбово и спрели пред църквата.