Бумерангът на неговото "Аз"

Обстановката след изборите е сложнa, има опасност и още повече да се усложнява. "Азът" на Борисов е крайно неприемлив и вероятно той няма да се задоволи с обстоятелството, че като първа политическа сила на изборите трябва "незаслужено" да изпадне в опозиция. Очаква се това да бъде непрекъснато натяквано и използвано за създаване на конфронтация, интриги и пречки. След като другите три партии в НС не подкрепиха връчeния от президента мандат на Бойко Борисов за съставяне на правителство и се стигна до програмното правителство с премиер Орешарски, може да се очаква амбициите за реваншизъм на ГЕРБ и неговите водачи да се умножат многократно с познати методи и средства.

Конфронтация и протести
 
От една страна - възможно е да се стигне до улични протести, като за целта бъдат използвани и лумпени, и животновъди, които с животни и трактори пак да създадат социално политическо напрежение и да поискат отново ГЕРБ да се върне на власт. От друга страна - в парламента да се бойкотират важни проектозакони и решения. И подобни ходове биха могли да продължат, докато не успеят да провалят новото правителство или докато не се предизвика началото на разпада на самия ГЕРБ. Катализатор за това би могло да бъде и  евентуалното осъждане на Цветанов, пък и на други важни персони от ръководството на ГЕРБ.
Бившият премиер сякаш не съзнава, че цялата конфронтация, която предизвика по време на близо 4-годишното си управление, сега се връща като бумеранг срещу него и партията му. Той вероятно не е допускал, че може да загуби властта, т.е. че ще му бъде отнета възможността да командва като генерал, както се командва в пожарната, в МВР или армията. А едно евентуално осъждане на водачите на ГЕРБ определено би довело до разцепление в редиците на партията. Защото и между депутатите на ГЕРБ също има интелигентни, компетентни, разумни и мислещи хора, които биха могли да се разграничат от лидерите си.
Дори и да се примири като опозиция, Борисов ще се опита поне в началото да продължи с гладиаторски тактики и методи да предизвика още по-голям хаос и проблеми, задоволявайки личните си амбиции. Не бива да изключваме и нови показни убийства. Да не забравяме, че Борисов, Цветанов и техните сътрудници като професионалисти от МВР познават прекрасно действията на мутрите и наемните убийци, които биха могли евентуално да бъдат използвани при нужда, давайки предимство на своята необуздана злоба и реваншизъм към новото правителство, пред страха от разкрития на престъпления при тяхното управление. Би могло да се стигне до опити за ликвидиране на някои неудобни за тях личности от други партии, журналисти, съдии, прокурори и др.
Такава е най-вероятно целта на ГЕРБ и Борисов в желанието им да касират изборите, за да спасят себе си и партията от пълно дискредитиране. А разкрития за наследството им вече започнаха. И бивши, и настоящи депутати на ГЕРБ знаят това, което много ги плаши. Главният прокурор Цацаров засега показва, че иска да служи на истината. Действията му заслужиха адмирациите и одобрението на мнозинството българи.
Конфронтацията в парламента ще се увеличи многократно, ако не надделеят разумът, волята и смелостта на разумно мислещите депутати и отговорни партийни членове. Засега мнозина от герберите под влияние на техните лидери продължават да живеят с мисълта, че едва ли не само те са безгрешни и че другите са неспособни да управляват.

Позата на "нарциса"

Този тип тясно скроени хора, които някои определят като "нарциси", не се отказват от намеренията си и съзнавайки ясно, че другите много ги превъзхождат, са безкомпромисни, произвеждат всевъзможни компромати, клевети и лъжи. Те често се правят на жертви, а в същото време управляват подчинените си с манипулации и демагогия. С помощта на създадената по негов образ и подобие мафия от клакьори и посредствени кариеристи през последните години умело и безпардонно се прилагаха отдавна отречени методи и средства, използвайки полиция и редица други органи с цел смазване и ликвидиране на неудобните. Да не забравяме и натиска за изгонване, създаване на непоносими условия за напускане, пенсиониране, съкращаване... Така с машинации и всяване на страх всъщност такива хора се задържат на власт.
Подобен тип ръководител е и Бойко Борисов, който управлява не само страната, но и подчинените си - със страхопочитание като невероятен властолюбец и своеобразен диктатор, макар самият той да отрича това, но не го и съзнава. Единици от съмишлениците и съпартийците му се осмелиха да го кажат открито. Той вероятно не може да си представи и да приеме друга длъжност от тази да бъде на върха и да командва. Не може да си представи друга дейност, освен да побеждава както на боксовата, футболната или всяка друга състезателна арена. Да управлява, да нарежда и да издава заповеди, като използва и репресивни органи. Принципно никой диктатор не е в състояние да приеме загуба, поражение, а в случая - и примирение с ролята на опозиция.
Известно е, че има два вида ръководители. Едни управляват с извоюван авторитет, знаене, можене, морал, етика, толерантност в отношенията с опозицията, и други, които го правят със страхопочитание. Ефектът от управлението и ръководството на първите е много по-голям от този на вторите. За съжаление малко са истинските надарени или родени да бъдат ръководители, както и чистите безкористни патриоти. По-често се срещат хора от втория тип, които компенсират некомпетентността си с методите на страхопочитанието. За Борисов по най-категоричен начин се потвърждава приказката за стълбата, довела го до главозамайване и самовлюбване. И дори не разбра, че народът на улицата вика гневно срещу него и управлението му и не е доволен от "постиженията", които постоянно изтъква.  

Оптимистичният вариант

очакван от обществото, е всички парламентаристи да намерят начин и средства да се проявят като родолюбиви българи, надмогвайки теснопартийните си интереси. Настъпил е подходящият момент, който предоставя прекрасни възможности за всеобщ национален подем и принос за възхода на народ и отечество. Пример, който да бъде последван от много други народи, учили се от нас неведнъж. Да си припомним Златния век на българската държава, когато сме били третата сила в Европа по могъщество. Държава, дала писменост, книжнина и култура, приета от славянските народи - приноси, получили признание не само от Европейския съюз, но и от света.
Няма съмнение, че новото правитество ще се сблъска с доста обективни и субективни предизвикателства. Те могат да бъдат преодолявани само с всеотдайна и безкористна работа на високо компетентни, некорумпирани министри и експерти, но и с разширяване на подкрепата отвън. Вярата, надеждата и очакването на всички български граждани е, че поемайки високата отговорност, те ще направят всичко възможно за преодоляване на кризата и изостаналостта ни във всички области на материалния, социален и духовен живот. Не са никак малко предизвикателствата и проблемите на агонизиращото ни производство, на индустрията, селското стопанство, сигурността, а без тях няма възход.
Гражданските улични протести чрез техните лидери също остро поставиха решаването на наболелите социални проблеми. Те също биха могли да бъдат лоялен и конструктивен коректор на управлението с градивни идеи и предложения. Това е сигурен гарант за успех и за измъкване от дъното, в което сме изпаднали.