Бориславстоевият Дoн Кихот
/ брой: 220
Сега към читателя тръгва нов албум на Борислав Стоев, който поднася поредната благородна естетическа провокация. Предметно-метафоричните пародии и сънища наяве на автора оживяват в капричосите и виртуалните колажи. Впечатляващата цялостна визия се постига чрез фрагментарно-мозаечни структури, а скритите и явни автоцитати ни помагат да усетим динамиката на авторовата пластическа философия.
Трябва специално да откроим цикъла "Дон Кихот". Художникът е магнетично привличан от невероятния образ на Дон Кихот вече повече от три десетилетия. Очевидно той е осъзнал изключителната философска дълбочина на Сервантесовите персонажи.
В прочита на Борислав Стоев Дон Кихот е трагикомичен, но и също романтично-анекдотичен, шаржов, пародиен, кубистично разграден типаж. Един път ние го виждаме изправен с мрачна решителност пред Санчо Панса, готов да издаде всеки миг заповед за атака. Друг път, нахлупил вместо шлем шапка от вестникарска хартия, той гледа милозливо към закачливо накацалите по близките хълмове вятърни мелници. Художникът търси поливалентното послание на образа - аскетичното неусетно преминава в балаганното. Героят от рицарските романи се превъплътява постепенно в съвременен аутсайдер.
Серията "Дон Кихот" за Борислав Стоев е интелектуална игра на ума и най-адекватна тук се оказва техниката на акварела. Тя позволява пълна разкрепостеност на художествената фантазия. Няма времеви ограничения за търсещия ум, неизтощимото и неуморно постигане на истината, справедливостта и достойнството определя съзидателната вътрешна светлина на епохата.
Дон Кихот, Санчо Панса и Дулцинея в очите на Борислав Стоев понякога са смешни и шаржово звучащи, но са симпатични в своята безизкуственост и непосредност, чистота и наивитет.
Поначало за Борислав Стоев е характерна хедонистичната освободеност на пластическите визии. Но като че ли най-ярко тя личи и е великолепно изразена в прелестната акварелна серия "Дон Кихот", към която авторът се връща постоянно през годините и сякаш е готов да я продължава безкрайно. И измъченият кон на Дон Кихот, и кроткото магаре на Санчо Панса, и пищният петел, кацнал в скута на Дулцинея, и летящата риба, и закачливото куче, и окъпаните в светлина хълмове, и сгушените къщички и вятърните мелници - всичко говори за великолепието и поразителното многобагрие на реалния живот.
Художникът е едновременно сериозен и насмешлив, сардоничен и романтичен, бъбриво разказвателен и метафорично съсредоточен. Персонажите почти винаги излъчват двойственост, двузначност, двусмисленост, двуплановост. Първият план, условно казано, представлява класическа интерпретация, близка до оригиналното внушение на Сервантес - трагика, готическа извисеност и изчистеност, а даже мистичност бележат образа на Дон Кихот. Това е царството на духа, тържеството на телесната горница (ако използваме термина на Бахтин). Вторият план предлага съвременна транскрипция - Бориславстоевият Дон Кихот, който притежава фрагментирано накъсано съзнание, шаржирано гротескно излъчване. Анекдотичното, балаганното, абсурдното безразделно господстват. Тук пък се сблъскваме с плебейското, с телесната долница, буфонадното, тържеството на чревоугодието и сластта, с които понякога авторът натоварва Дулцинея и Санчо.
Несъмнено акварелният цикъл на Борислав Стоев "Дон Кихот" е събитие в съвременната пластическа култура, което критиката тепърва ще анализира и ще открива многопосочните авторови послания.