90 години от гибелта на Райко Даскалов

Името на Райко Даскалов е останало в нашата историческа летопис като име нa политик демократ-републиканец, продължител на борческите традиции на народа против монархията, войната и зараждащия се фашизъм след Първата световна война.
Той е роден на 9 декември 1886 г. в борческото село Бяла черква. Поради липса на достатъчно финансови средства Райко Даскалов не успява да се запише ученик в гимназия, а се записва в Самоковската семинария, която не след дълго напуска и се премества в Търговската гимназия на Свищов. Тук по негова идея се основава ученическа трапезария "Солидарност". След завършване на средното си образование Р. Даскалов започва работа в София във в. "Балканска трибуна" на длъжност касиер-деловодител, но едновременно започва да пише статии за вестника. В една от тях подлага на критика дейността на правителството, за което е осъден на един месец затвор. След затвора през 1907 г. става

студент в Берлин

където при голяма оскъдица завършва висше търговско образование и получава докторат по финансови науки.
При обявяването на Бълканската война Р. Даскалов се завръща в родината, става доброволец и учи в Школата за запасни офицери. След края на войната под влияние на Цанко Церковски става управител на кооперативната организация на БЗНС и се отдава на активна политическа дейност като съмишленик и сътрудник на Александър Стамболийски. Когато през 1914 г. избухва Първата световна война, лидерът на БЗНС Ал. Стамболийски и цялото ръководство застават срещу войната. На страниците на в. "Земеделско знаме" се появяват статии против войната на Р. Даскалов, той заедно с Ал. Стамболийски застава и срещу политиката на Фердинанд, разяснявайки необходимостта от запазване на неутралитет. Царският дворец и лично монархът повеждат активна борба срещу БЗНС, полагайки огромни усилия за разправа с неговите ръководители. Стамболийски е хвърлен в затвора, а Райко Даскалов е осъден за пропагандата и борбата срещу войната сред войниците на фронта, където е бил мобилизиран. Съгласно източниците през есента на 1917 г. Даскалов се намира

в една и съща килия с Георги Димитров

осъден за противовоенна дейност. Той твърдо се убеждава, че спасението на страната от заплашващата "военна катастрофа е в бързото прекратяване на войната и премахването на монархията". В края на август и началото на септември 1918 г. по фронтовата линия започва да се разнася повикът за "незабавно прекратяване на войната и наказване на виновниците за националната катастрофа... и премахване на монархията чрез въоръжено въстание".
Въстаналите огромни войнишки маси, застанали срещу военното командване, се събират в Дупница, Кюстендил, Радомир, за да се организират и тръгнат към София. Изплашеното правителство решава да освободи Ал. Стамболийски и Р. Даскалов от затвора, надявайки се, че ще овладеят войнишкия гняв. Верен на своите убеждения, Р. Даскалов взема решение да застане начело на Войнишкото въстание и да формира едно народно правителство на спасението на страната от националната катастрофа. Съгласно съобщенията на 27 септември 1918 г., в един часа след обяд пред въстаналите войници Р. Даскалов прочита прокламация, в която се заявява; "Днес, 27 септември 1918 г., бившият цар Фердинанд, династията и бившето правителство са свалени, България е провъзгласена за Народна Република. Всички окръжни управители, околийски началници, коменданти, кметове, войскови начачлници ще изпълняват нарежданията и заповедите на временното правителство..." Председател на временното правителство: Ал. Стамболийски. Главнокомандващ: д-р Райко Даскалов. Безспорно върху неговите революционни действия съществено влияние е оказала Октомврийската революция в Русия, както и партията на тесните социалисти, бореща се не за буржоазно демократична република, а за "република, в която цялата власт да произлиза от народа и да принадлежи на народа, република, в която да бъдат премахнати експлоатацията и потисничеството". Веднага написва и изпраща писмо до Александър Стамболийски, който е в Кюстендил, в което изтъква, че "Републиката е, която единствено ще може да спаси България от външния неприятел и вътрешни безредици. Тя ще трябва да положи на нови основи нашата стопанска структура, като издигне принципа на трудовата собственост и прокара неговото пълно приложение във всички отрасли на нашия политически и обществен живот. Тогава не ще има класови неравенства и борби, не ще има милионери паразити, а хора, които живеят само от труда.

Трудът трябва да бъде върховният принцип

в новата държава".
В своя бележник-дневник воден от 22 август до 6 ноември 1918 г., Р. Даскалов е формулирал "максималната и минималната програма на българската работническо-селска република". Максималната програма е свързана с победа на социализма "в една или няколко отделни страни", а минималната програма е предвиждала "незабавно сключване на общ мир; уреждане на отношенията между народите и държавите, не върху насилието. Върху принципа на правдата и справедливостта, създаване на Лигата (съюза) на народите; всички народи чрез Лигата на народите да заличат раните от войната; протекция на малцинствата във всички държави; премахване на тайните договори; свикване на Велико народно събрание; избирателни права на жените, пълна свобода на народа; общо разоръжаване; премахване всецяло на задължителната военна служба, а вътрешното управление на страната трябва да бъде демократично не на думи, а на дело..."
Войнишкото въстание претърпява разгром. Правитеството започва разправа с въстаналите войници и търси усилено Р. Даскалов, който се укрива в самоковските села, прехвърля се в Коньовска планина, слиза в с. Горна Козница, отсяда в дома на земеделския деец Александър Димитров. Тъй като софийски лекари отказват да приемат и лекуват влошилия се след раняване в ръката Р. Даскалов, който е в нелегалност, Ал. Стамболийски решава да го изпратят на лечение в чужбина, като го прехвърлят през границата в Солун.
В Солун Р. Даскалов излекува раната си, след обявяването на амнистия се отправя за България и на 5 януари 1919 г. пристига в София, в момент когато междупартийната борба е силно изострена. Не по малка е и

борбата вътре в БЗНС

Дясно настроените в Земеделската партия, които са били против Войнишкото въстание, искат да отстранят Стамболийски и Даскалов от ръководството. От друга страна, двамата лидери на БЗНС повеждат организационна борба срещу "капитуланството на десничарите". Целта им е да се формира народно правителство, което да извърши сериозни демократични реформи. По време на конгреса на БЗНС през юни 1919 г. по предложение на Ал. Стамболийски за председател е избран Р. Даскалов. В резолюцията, приета на конгреса, парламентарната група на БЗНС се задължава да внесе в "Народното събрание законопроект за провеждане на аграрна реформа" съгласно принципа, предложен от Р. Даскалов: "Земята принадлежи на онези, които я работят". През август 1919 г. Р. Даскалов е избран за народен представител, в коалиционното правителство на Ал. Стамболийски е на поста министър на земеделието. През 1921 г. напуска земеделското министерство и поема министерството на вътрешните работи, където повежда борба срещу едрия капитал, защитавайки интересите на народа, с цел подобряване на тежкото му положение. През лятото на 1922 г. буржоазните партии създават т.нар. Конституционен блок, който под лозунга за "защита на конституцията" от правителството на БЗНС, започва подготовката на преврат, организирайки масови събори в София, Пловдив и В.Търново. През нощта на 16 срещу 17 септември Р. Даскалов води разговори във В. Търново за създаване на "общ фронт между комунисти и сдружени земеделци в борба срещу фашизма". 
Монархът и реакционните буржоазни сили си поставят за цел да разделят Р. Даскалов и Ал. Стамболийски, като създават интриги, клевети, разпространяват слухове. От своя страна западните дипломати изразяват недоволство от "революционните методи" на Р. Даскалов. В началото на 1923 г. десничарите Турлаков, Томов, И. Манолов са отстранени от правителството. В новото правителство не влизат Ц. Церковски и Р. Даскалов, който е назначен за пълномощен министър в Прага. На 26 август 1923 г. Р. Даскалов е  прострелян от наемен убиец изпратен в Прага от правителството.

каре

"Днес България лежи на смъртен одър, само българският народ и никой друг може да излекува раните, да стане тя на краката си и тръгне към своето обновление и спасение.
... Ето защо в името на нашите страдания, в името на всичко онова, което вие преживяхте на фронта и вашите семейства в тила, в името на скъпите двеста хиляди жертви, които дадохте по многобройните полета, в името на окървавеното и намиращо се пред отворен гроб отечество, аз ви призовавам да вдигнете всички знамето на републиката, на мира, за наказание на виновниците, въвеждане на правда, социална справедливост, всестранно политическо, икономическо и културно обновление на страната".

(Част от речта на Р. Даскалов при обявяването на Радомирската република)