Богатите също плачат
/ брой: 250
Вървя си снощи към къщи, а ми е кофти, а ми е скапано, а ми е - както би рекъл Божо Димитров - шибано, та няма накъде повече! И точно в тоя момент насреща ми - Пепо Мутрата. Прави се на демократичен. По-точно разговаря с обикновените хора. Вика ми:
- О-о-о! Нова придобивка, а?
И сочи пакета под мишницата ми.
- А! - казвам. - Придобивка! Купих фар за фордчето.
- Кво, строшиха ти фара ли?
- Откраднаха ми го. И сега квито пари имах, до лев отидоха!
А Пепо се хили:
- До лев, значи! Ми що го купуваш с левове? Купи си го с евро!
- Пепо - викам - не си прави майтап! Такава мъка ми е! В тая криза...
Той, както се хилеше, изведнъж стана сериозен и взе да ми се кара. Така, както само една мутра може да се кара на обикновения човек:
- Каква мъка, бе! Ами ако ти се наложи да купуваш фар за мойта кола, а?! Ще трябва да си продадеш гарсониерата! Тогава ще видиш какво е мъка! Тогава ще усетиш какво е криза!
- А и жена ми е болна! - отново въздъхнах.
- Е-е-е! - махна с ръка той. - Болна, обаче ти е тука! Под ръка! Чайчета, разтривки, туй-онуй, все ще оздравее! А мойта, като е в Париж?! Аз кво да кажа?! Отиде да понапазарува, в Лувъра били пуснали нов модел обувки и втора седмица не я знам - болна ли е, здрава ли е!
- И апартамента ми обраха! - прекъснах го.
- Е, кво па толкова има да обират в твоя апартамент! - скептично сви устни Пепо. - Тиган, три стола и пет лъжици! А при мене ако влезнат? Само плазмата от клозета да ми гепят - ще умра от мъка!
- Абе, Пепо - отново го прекъснах - то кво излиза - че ти си по-зле от мене?
- Не съм по-зле! - назидателно рече той. - Но както всичко ми е по-скъпо и по-голямо, така и мъките и страданията ми са по-велики!
После и той въздъхна и добави:
- Айде, чао! Бегай да слагаш фара на таралясника!
Разделихме се и на мен изведнъж ми олекна. Абе, каквото и да си мисля - бива си го пустия му Пепо! Умее да успокои човека! Що ли не го направят я финансов, я социален министър?! Блестяща кандидатура е!